|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРЕДГОВОР Таньо Иванов web | Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско Уважаеми читателю на настоящото издание, Пред теб ще се разкрие едно историческо събитие, което, въпреки че по брой на жертвите, които не са никак малко - 2 400 души, не е намерило отражение и място в учебниците по история на България. Това е една кървава трагедия, разиграла се по време на Руско-турската освободителна вайна на 14 юли 1877 г. в село Гюнели махале (дн. Любенова махала, община Нова Загора, област Сливен), където само в черквата, черковния двор и училището намират смъртта си 1013 човека и още 1387 души по улици и мегдани на селото. И тези цифри са абсолютно точни, защото са вярно отразени във всички западноевропейски вестници, докато цариградските цитират 360 човека. На тези миряни не са им помогнали молбите им за милостиня, нито плачът, нито стенанията и воплите. Среброто, златото, нанизите пендари и накитите също не били в състояние да омилостивят разярените черкези и башибозуци. И всичко това в православния храм "Свети Великомъченик Георги" пред погледите на иконите на Света Дева Мария и Спасителя Иисус Христос. Тази ужасяваща гладка, запечатана дълбоко в съзнанието на оцелелите под труповете мъченици, е разказвана неведнъж през сълзи на останалите живи съселяни и на техните земляци и потомци. Шестдесет години по-късно, в чест на 100 години от построяване на храма - мястото на трагичното събитие, Църковното настоятелство взема решение за издаването на специална юбилейна книжка, която в чест на 160-тата годишнина от съзиждането на храма е преиздадена за втори път. Сега във връзка със 130-та годишнина от това кръвопролитие тя се издава за трети път в електронен вариант. Историците наричат трагедията в с. Любенова махала "Втори Батак", но ако някои като Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет отхвърлят събитията в Батак, то тогава значи ли, че ние от с. Любенова махала сме "Първият Батак"? Истината е, че и двете събития са били! Едното през време на Априлското въстание на 4-ти май 1876 година, а другото по време на Освободителната вайна през 1877 година, когато селяните от деветте околни села, захвърлили сърпа и паламарката, понесли своите невръстни деца, тичали боси през стърнища и ливади към храма с яките каменни стени, за да се спасят от поробителя. И ако днес, когато някой ме попита: "Защо в Любенова махала се ражда най-високият добив жито?" Отговарям: "Защото той идва от непожънатите ниви на нашите предци, оставили сърпа и паламарката. Заради хилядите неовършани кръстци, които са горели по хармани и стърнища - днес Бог ни праща своята благодат.". "А защо хората са най-работни?" Отговорът е: "Тяхната страст за работа идва от мъките на хилядите осакатени и ранени хора.". "А защо песните на децата са най-мелодични?" Отговорът е пак: "Заради пресекналия детски смях и помраченото детство, от стенанията на останалите сираци под стотиците трупове, днес се лее звънката песен...". Драги читателю, второто издание е допълнено с поемата "Гласът на каменната памет" от поета Константин Шарков, роден в с. Любенова махала (1934-1999). Към третото (електронното) издание на вашето внимание предоставям две стихотворения "Почит" и "Вълнение" от творчеството на госпожа Елена Ненова - дългогодишен преподавател по български език и литература при училище "Иларион Макариополски", с. Любенова махала и поемата "Кървава поема" на друг наш съселянин, учителят Господин Кирчев. При написването на юбилейната книжка, целта, която си поставят авторите и редакционният комитет, е постигната. Но аз бих добавил, че по начина на поднасяне на материала в книжката, по начина на редактирането и излагането на събитията, фактите и документацията, както и това, че книжката сама по себе си освен за историческото събитие в Любенова махала дава и сбит исторически преглед на историята на България, което за своето време допълва знанията и доограмотява населението на селото, тя се превръща в една своеобразна историческа енциклопедия на отминалото време за всяко притежаващо я домакинство. Това четиво става настолно помагало по патриотизъм, защото след разказите, слушани в захлас с широко отворени очи и прехапани устни, за ужасяващите събития, тази книга е карала не един честен човек да потръпва пред пъклените издевателства. Този исторически преглед, който предхожда книжката, е особено ценен за чужденците и хората с друга националност, защото чрез него те бързо навлизат в епохата на събитието. Книгата представлява интерес както за всеки обикновен читател, така и за историци, историографи, етнографи, политици, библиографи, литератори, туроператори, културолози и други ценители на всичко българско и родно. Защото тя е един скъпоценен камък от огърлицата на историческата памет, който всеки от нас трябва да притежава, за да я има България. И нека този камък бъде по-често изваждан от съкровищницата ни и да бъде показван на невръстните, за да бъдат и те заслепени от лъчите на родолюбието. Чрез настоящия предговор използвам случая да благодаря на трима такива родолюбци: г-н Неделчо Беронов - член на Новозагорското земляческо дружество в гр. София и председател на Инициативния комитет за отбелязване на "130 години от кървавата трагедия в село Любенова махала", г-н Христо Недялков - президент на Националната агенция за подбор на персонал "Мираж Консулт" и спонсор на настоящото издание, и не на последно място по значимост на г-н Георги Чобанов - главен редактор на LiterNet <http://www.liternet.bg> - издателство за електронно публикуване на текстове и книги от класическата и съвременната българска и чужда литератури, критика и хуманитаристика, чийто екип подготви материала за електронния вариант на книгата. На тези хора от все сърце изказвам своята безкрайна благодарност и така, по християнски, искам да им кажа: Благословена да е ръката, която дарява! От страницата на това електонно издание аз искам да кажа своето "Никога вече! Никога вече насилие! Никога вече апокалипсис!" Не искам никога вече да виждам сълзите в очите на моя състудент, турчин по произход, който в оная дъждовна вечер бе потеглил с "Голямата екскурзия" към новата си родина Турция, заради нечии чужди грехове... Аз искам да виждам един нов Европейски съюз, в който всеки е открил себе си и всеки е оценен заради това, че е носител на частица от своята национална история и култура. Д-р Таньо Иванов,
© Таньо Иванов |