Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОЩЕ ЕДНО МНЕНИЕ ЗА ИЗПИТА СЛЕД 7. КЛАС

Станка Вълкова

web

В последно време много внимателно следя всички публикации и коментари за изпита на седмокласниците при кандидатстване в езикови училища. Те пораждат у мене повече въпроси, отколкото отговори.

Приемам идеята да се промени форматът на изпита. Тестът и преразказът са добър начин за оценяване качеството на подготовката на кандидатите, но обясненията и разсъжденията по тяхното съдържание и структуриране будят недоумение. Ще споделя част от въпросите, които си поставям при проучване на предложените до този момент материали.

Какво се оценява с теста? Най-често се проверяват правописни и пунктуационни умения, умения за откриване на граматични грешки, разбиране на съдържанието на текст и на неговите основни признаци, морфологични и синтактични знания.

В Държавните образователни изисквания обаче много ясно се формулират очаквани резултати по отношение уместната употреба на думите с оглед стиловото разслоение на езика. Можем ли да пренебрегнем уменията на седмокласниците да правят целесъобразен избор на подходящ изказ, на ясен и точен изказ и т.н.? Защо този аспект на обучението никога не се взема предвид при разработването на тестовете?

В теста се включват въпроси по литература. Някои от тях не могат да не породят раздразнение. Те изискват седмокласниците не само теоретично да познават почти всички тропи, но и да ги разпознават в конкретен литературен текст. При това се пренебрегват учебните програми и учебната документация, в които част от литературните термини изобщо не са включени. Кога и къде седмокласниците трябва да усвоят тези знания и да придобият умения да си служат с тях? А нужно ли е още в 7. клас ученикът да знае що е анафора, оксиморон, ретардация, ретроспекция, метонимия и перифраза, парадокс, литота и т.н.?

Преразказът е вид текст, който отдавна е познат в педагогическата практика, дори в творческия вариант да се преразказва от името на един от героите. Независимо от това идеята не се подкрепя с ентусиазъм.

1. Да започнем от наименованието. Думата трансформиращ е сегашно деятелно причастие. Употребено самостоятелно, това причастие се свързва с представата за активен признак, което означава, че преразказът сам себе си ще преразказва. Можем да приемем с мълчание наименоването на преразказа, но то в случая е и термин в методиката. Още повече, че в теорията и практиката на обучението по български език се говори и за сбит преразказ, т.е. употребено е минало страдателно причастие.

2. Във в. "Труд" бе публикувана скала за оценяване на преразказа и примерна рецензия, направена в съответствие с нея. Предлагат се определен брой точки за това, че текстът "е съобразен с дидактическата задача". Възниква въпросът, въз основа на какво се оценява резултатът по този критерий? Нали анализът на съдържанието, на употребата на глаголното време, на преобразуването на пряката реч в непряка и т.н. показва в каква степен е изпълнена дидактическата задача. Защо толкова много точки се отделят за нещо, което после се изследва и оценява по-детайлно?

3. В някои формулировки на рецензията се съдържат твърде общи определения: "единични граматически грешки", "на места са използвани еднотипни синтактични конструкции". Как обективно ще се определят качествата на преразказа, свързани с тези определения? Или отново се придържаме към позната практика - оценителят приема, че в преразказа има единични грешки и дава 4 т., а друг смята, че макар и единични, грешките са съществени, и дава 2 т.

4. При трансформирането на преразказа се преработва съдържанието на преразказвания текст. Появиха се обяснения, че някои моменти могат да се изпуснат, други да се преразкажат подробно, а трети - сбито. Това трансформиране зависи от гледната точка на героя, от чието име се преразказва. Кой и кога при оценяването ще определи тази схема на трансформиране на съдържанието? И как в този случай ще се преодолее субективното оценяване? В рецензията, публикувана във в. "Труд", дори не става дума за подобна характеристика на представения и рецензиран преразказ.

Към това бихме добавили, че учебната документация, по която са се обучавали седмокласниците досега, не предлага възможности за обучение на учениците в този вид преразказ.

Промяна на формата на изпита - да, но с уважение към ученици, родители и специалисти, което най-малко би следвало да се изрази в предоставянето на ясна, съдържателна информация, която убеждава в правотата на взетото решение.

 

 

© Станка Вълкова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 4
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 4.