Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗЪРНОТО

web

Във тъмното съм свит и е студено.
Замръзвам от студа ти вледеняващ,
ела, небе, покрий ме с бяло време,
не искам пак в студеното да страдам.
Усещам вече стъпки на снежинки,
покриващи премръзналите сънища,
и тихата им влага ще превземе
на сухото загиващото съмване,
заспивам под завивката ти бяла,
но само ще заспя, а ти ме чакай,
какво е за живота малко време
пред бурния кипеж на зряло лято.
И в сънищата бели ще набъбвам
ще бъда неизригнало начало,
ще бъда нещо, идващо след гнилото,
целунато от бог, убило вялото.
И ето че усещам хладна влага
на жаждата ми зимна да посяга
и с нокти късам ципите омръзнали
и дишам с пръсти новото начало.
Пробивам буци, от снега размекнати,
и виждам на небето изненадата,
и виждам невидяното си светло,
и виждам за студеното наградата
и корени забивам в мрака стенещ
от теб ще пия, мъртвото начало,
за мен не ще си вече само бреме
за мен ще си заслужена наслада.
И слънцето си топло ще ти връщам,
когато, уморен, след летни пориви
се върна пак при теб, деня погълнал
и спрял да спори с гаснещите корени.
Отново ще съм в теб. Ще бъдем заедно
завивка за зърната непокълнали,
дано успеем, слети със земята,
в разцъфнали цветя да ги превърнем...

 

 

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2008, № 6 (103)