ТРАМВАЯТ

web

Трамваят бавно скърцаше по струните
на релсите повели го наникъде
изплака вяло потен от мъглите
и с тъжен хоризонт пред мен изникна

захвърлих вяло фаса си в канавката
и стъпих на стъпалото претръпнало
огледах се в седалките замислен
и сврях се в нереалното им топло

Потеглихме към някакви площади
през лампи от мъглата разлудувани
и гледах как замрялото отвън
в очите ми превръща се в сънувано

И спирките една след друга бягаха
а техните свадливи изкушения
не ставаха жадувани награди
а борещи се с вялото спасения

Изчаках до последната му спирка
изчаках да се видя изненадан
но той изскърца, бавно се сниши
и ме изплю в студа, в качулката останах

и нямаше трамваи към това
което от дете съм засънувал
към сляпото от моята душа
към сврялото се някъде жадуване

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2008, № 4 (102)