Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТИКВАТА
web
Тиква... купих си тиква... във градина сред тикви израсла,
и е топла от слънцето още, и дебела една и неясна…
Колко зряла ще бъде отвътре? Колко дъхава, колко оранжева?
Колко семки ще има? Дали ще са голи, облечени?
Ясно е.
Ще поседна на камъка там и усмихнат, с очи ще я питам,
а пък тя ще ми каже, аз знам, все пак тиква е... нещо май липсва,
и поседнах, замислен такъв, и дори я погалих по топлото,
и попитах я, казвай какво в тебе има, и без философстване.
Тя дори не обърна очи... беше тиква такава, избирана,
ала тиква, мълчащо преди, просто кухо, от нищо надигнато.
Та понесох я пак към дома... може нещо от нея да стане,
я гореща във черна тава, я пък дом за несбъднато знание...
© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2008, № 6 (103)
|