СРЕЩА В ПЛАНИНАТА

web

В една дъждовна вечер край камината,
в една самотна хижа в планината
вглъбено се опивах с чаша вино
и с пламъците спорех за тъгата.
Под звуците на Моцартови ласки
в нозете на гредите поопушени,
кръстосани под покрива разпятия
таяха мисли, нивга неизслушани...
Внезапно на вратата се почука
и стреснат, се завърнах от незримото,
запътих се забързан да отворя,
покапах си и ризата със вино...
И там на прага, мокро изненадана,
треперейки, ме гледаше блондинка,
засукана такава, издокарана,
и с блузка силиконово надигната.

...

Камината тъчеше хладни сенки
по миглите спиралено начернени,
налях й чаша вино, да се сгрее
в креслото ми изтъркано поседнала.
- Не пия вино. Няма ли уиски?
- ме стресна изненадващо жената.
- Не, нямам - отговорих аз потиснато,
неловко свит на стола до стената.
- Колата се повреди на завоя,
а нямам и обхват за джиесема,
видях, че свети тук и ще ви моля
да звъннете да дойдат да ме вземат...
- Да звънна? Откъде? Тук няма линия,
ни електричество, вода, удобства,
камината, два реда прашни книги,
дъждът в гората, питащото после..
- Обичате ли Моцарт - я попитах,
и дъх стаих, отпивайки от виното.
- Дизайнера ли? Много ми е постен,
Версаче и Армани предпочитам...

...

Усетих как студа нахлу през празното
и някак се огънаха гредите,
не бяха вече кръстове показващи,
а стонове на чувства неизпитани
и крясъци на сгърченото минало,
покрито от платно на едри паяци,
изпили същността на неоткритото,
погълнали копнежа по незнайното...

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2008, № 6 (103)