СИНУХЕ

web

Синухе... ела със мен,
ще се върнем пак в Египет,
там край Нил... зелено смел,
ще гадаем по звездите,

ще сме малки фараони,
ще владеем две пустини,
два оазиса, небе
и едно дърво маслиново,

ще усещаме калта
и на пясъка прегръдката,
спри да пееш. Ти успя,
балсамира ме отвътре,

нека видим пак нощта
на умиращите сфинксове,
да се слеем със света
на една епоха минала,

да заспим под пирамидите
и да дишаме кристали
от гигантска самота
във недрата им заспала.

Синухе... бъди със мен
в моя поход към предишното,
знам, че там съм бил роден,
знам, че някога съм дишал,

тази пясъчна дъга,
този восък по очите ми
е от спрелите сърца,
били някога в гърдите...

Синухе... аз ще заспя,
ти през Нил ще ме прекараш,
в лодката ще съм мечта
или свещ в тъга догаряща.

И тогава ще се спра,
искам вече да сме в рая,
пред Анубис ще мълча,
само краят да признае.

И да спре да ме гори,
да ме връща пак в отвъдното,
само с мен ела и ти
и сънят ще бъде сбъднат.

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2008, № 6 (103)