ДЪЖД

web

Не знам защо така си ме омаял
с прозрачните си едри мокри капки,
дали пък от оная нощ, когато,
разгърден и отдаден пак на лятото,
поливан от кънтящите ти струи,
целувах и целуван се опивах
от влажната студеност на пороя ти
и смесвах те с безумната игривост
и бесните потоци на хормоните
И там, подпрян на влажната фасада -
и мокър, и горящ, и нереален,
почувствах се по-светъл и от огъня
и знаех, че за тебе съм създаден
Летях и не помислях за пространствата
и капките ти бяха вдъхновения,
измиващи в студената си ласка
горещата следа на прегрешението

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2008, № 5 (102)