БЕЗМИСЛЕНИ

web

Занемяха им мислите.
Ослепяха от ситост,
спряха вече да търсят,
спряха вече да питат,
взеха тлъсто да трупат
и да стенат под топлото:
колко хубаво тук е,
под маста, на дълбоко,
и очите им даже
не поглеждат към пътища,
те са толкова ясни,
те са толкова бъдещи,
че не си заслужава
да свалим и ботушите,
утре пак ще е тлъсто,
утре пак ще е тънещо,
а пък ние ще трупаме,
кожи вехти над времето,
ще дерем от плътта
и ще спрат да ни вземат,
ние тук ще останем,
над земята затрупани
като хълмове празни
на къртиците глухи.
Нищо после че само
две политнали капки
от дъжда на столетия
и омраза на мравки
ще ни срине колибите,
с много кожи градени,
нищо няма да стане,
ако нещо ни вземат,
ние пак ще сме мъртви,
както бяхме тогава,
щом човека убихме
и му взехме умрялото...

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2008, № 6 (103)