Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АКУЛА
web
Усетих звъна на тризъбеца, забил се в плътта на акула,
и нейното хапещо "после", останало мъртво да плува,
а белите в тъмно корали боята й съхнеща взеха
и станаха сиви под страстното, сиво на глъхнещо светнало
Озъбени ножове паднаха бавно на дъното сприхаво,
пръснаха тъжния пясък, в цветна тъга го обвиха,
плуващи в облака пясъци с мъртви очи се издигаха,
после усетили тежкото, мудно до дъното стигаха
Няколко рака въздъхнаха с клепки от пяна изписани,
после премъдро изстискаха няколко задни неистини,
свряха се бледи под камъка, тъжните сенки загубили,
нямаха право на плакане, имаха право на будност
© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2008, № 5 (102)
|