Севдалина Димитрова Костова е родена на 03.11.1921 г. в гр. Добрич. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия "Цар Борис III" в Добрич през 1941 г., a през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила "Готварство и сладкарство". Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002 г.: "Сладкарска книга" и "Тестени ястия на фурна". През 1945 г. се омъжва за Михаил Костов и се установява във Варна. През 1955 г. съставя сборник със 150 народни песни "Песента остава". Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик Йон Крянга, както и върху поезията на румънския поет Михай Еминеску, от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата "Световна класика" - "Румънски класици" (1973). През 1965 г. Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с философските есета "Брехт срещу Шекспир" и "За еманципацията на жената". Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. "Днес". Прави дебют и в пътеписния жанр, създавайки есеистичния пътепис "Писма за Германия" (1969). В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр - романа, черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът й "Без място в света" (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея "Пенелопеида", чийто сюжет е основан върху Омировия епос. През 1982 г. създава автобиографичния роман "Спомени от детството ми", с вариант за заглавие "Земя и корени", който е и роман за съдбата на Добруджа в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга - романа за "великото преселение на народите" "Чеда на Вотан", две години по-късно започва епистоларния роман "Отронени листа, отбрулени листа", който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус - "Благовестие на Мариам", завършен около 1994 г. Нейната притча "Приказка за сбъднатите човешки желания" (1989) й носи и първото литературно отличие. През 1996 г. за цялостното си творчество и във връзка с излезлия през 1995 г. роман за Иисус "Благовестие на Мариам", за нейния "писателски стил, мащабни философски художествени постижения и принос в съвременната българската литература" Севда Костова е удостоена с наградата "Варна". През 1999 г. излиза книгата й "По пътеките на боговете", а през същата година романът й "Пенелопеида" (1993) е номиниран за Нобелова награда. Член е на Съюза на българските писатели. Севда Костова умира през 2002 г. във Варна.

ПРОЗА

Романи
  Из "Пенелопеида"

© Електронно издателство
LiterNet, 2007