ШАРАНЪТ^*
Диалог с компютърна кукувичка

Румен Шомов

web

На поета Велизар Николов

Действащи лица:

Игнат
Електронен глас
Мъжът
Полицаят
Момчето
Апостол

По пода се търкалят разпилени снимки от най-добрите години на Игнат. Ето го: в официален костюм с вратовръзка - приема поздравления - ръкостискания, цветя, целувки от красива жена, връчват му някаква статуетка - награда за някакви постижения. След това с Апостол (по-късно ще разберем кой е Апостол) прегърнати по мъжки в ябълкова градина, отрупана с тежки, зрели плодове - и двамата млади, енергични, пълни с надежди... Двамата като деца...

Огромна шаранска уста се отваря и затваря, сякаш не може да си поеме дъх. А може би поглъща спомените...

* * *

Градският часовник показва 11:00.

Игнат се е разположил на стълбището пред храм-паметника "Александър Невски". Пред него - стара шапка; на врата му картон с надпис: "Смилете се над безработния професионалист!" Най-често мълчи, следейки с протегната ръка минувачите, но от време на време се раздвижва и дудне настоятелно.

Игнат: Не подминавай закъсалия! Пусни колкото за хляб!

Някои хвърлят монета, преди да отминат.

Приближава мъж на години. Видът му не подсказва особено висок материален статус. Той изважда от портфейла си два лева и посяга да ги пусне в шапката.

Игнат: Стой! Къде!?

Мъжът го поглежда изненадан.

Мъжът: Моля?

Игнат: Чупката! (Мъжът недоумява.) Казах, чупката! Глух ли си, та не чуваш, чупката, а!?

Мъжът: Аз... два лева...

Игнат (Побеснява, вика.): Какви два лева, бе!? Кой си ти, че ще оставяш два лева, бе!? Ти на мене!? Я се виж в някое огледало, марок с мароците му! Друм от тука! Пайдос! Обирай си крушите! Вдигай си дърмите! Крив ти път, права ти пътека!... "Два лева"... Намерил се милосърдник!

След толкова ярост и ангел да си, пак ще си подвиеш опашката...

* * *

Градски часовник показва 16:00. В градинката пред "Свети Седмочисленици", протегнал длан, Игнат следи минувачите и ги назидава.

Игнат: Господ обича милосърдните... Подсигурете си приживе злачен кът в рая! Пуснете колкото обичате!

Оживлението тук е значително по-голямо, но онези, които хвърлят по някоя пара в шапката, не са повече...

* * *

Този път градският часовник показва 19:00. Игнат почти е запречил входа на театър 199, седи с протегната ръка към влизащите.

Игнат: Не подминавай закъсалия! Пусни колкото за хляб! (Става дори агресивен.) Свиди ти се, а? Свиди ти се!? А за тъпото представление колко се бръкна? И какво чакаш да видиш в това шибано театърче!? Шекспировци се раждат по-вляво на глобуса.

* * *

Виждайки го, касиерката вътре набира някакъв телефонен номер.

* * *

Игнат: ...Тук обаче... всеки сам си е Шекспир! Сам си пише пиесите, сам си ги играе, сам си ги гледа, ако му кефне... Хич, не ви трябва да се харчите!

* * *

По близката улица лети полицейски автомобил с включена сирена.

* * *

Игнат: ...Цъ-цъ-цъ! На тоя народ никога няма да му уври дебелата кратуна! (На поредния минувач.) Подайте, господине! Нямаш!? Жалко! Поне не си ли едно милостиво бившо ченге да ми уредиш работна виза за някоя прилична държава!?

Полицейската кола набива спирачки на "Раковска" пред театъра. Двама униформени изскачат от нея и за нула време смотават Игнат в колата. Потеглят с мръсна газ, но...

* * *

...до следващата пряка, където един крак изритва Игнат на улицата и вратата се хлопва.

Полицаят (От прозореца.): Пипна ли те още веднъж там - директно в участъка, говедо-о!

Полицейската кола отпрашва в неопределена посока.

Игнат (Заканва се.): Ти ще видиш, ти ще видиш! Ще ми паднеш ти!

Махва с ръка и поема нанякъде...

* * *

И ето го - на улицата. От едната страна е МОЛ-ът с мамещите промоции на хранителни стоки. От другата - фирмата интернет доставчик. Ту едното притегля окото, ту другото. Игнат вади монета.

Игнат: Ези - МОЛ-ът. Тура - интернетът.

Хвърля монетата. Хваща я във въздуха. Поема към интернета.

* * *

На вратата - табелка: "Влизай, без да чукаш!"... Това и прави.

* * *

Обичайната за интернет доставчик техника - компютри, плазми, по бюрата - джиесеми, апарати за касови бележки. Игнат казва едно "Здрасти" и момчето зад бюрото сваля слушалките.

Момчето: О, Игнате, този месец интернет, а?

Игнат захлупва една шапка дребни стотинки и двамата започват да правят купчинки до 1 лев...

Игнат:

"Това е въпросът. Кое е по-достойно за душата". Достъпът или кльопачката? Ама твоето поколение не чете Шекспир. Дай му сайтове, игри, порно...

Момчето: Опа, спешъла, твойто пък като чете и к'во?! Единият месец - интернет, другият - ядене...

Игнат: Брой сега!

Взима касовата бележка, махва за довиждане и излиза.

* * *

Навън вече е съвсем тъмно. МОЛ-ът примамливо свети. Игнат почесва носа си, подминава го и потъва в мрака на уличката.

* * *

Стая. Полумрак. Вдясно - големият аквариум с живия шаран, който вече видяхме - все така отваря и затваря уста. От ляво - компютър. До него - хладилник. По средата, върху стената - голям календар с икона на св. Богородица. По пода - компютърни списания, книги, вестници, справочници, познатите снимки. Импровизирано легло. Чува се щракване на ключалка. Влиза Игнат. Съблича шлифера си, окачва шапката, отива пред иконата и се прекръства.

Игнат: Още един бездарен ден се хързулна в отвъдното! (Вади храна за рибки и ръси на шарана, гледа го отблизо.) Нека се хързулват, нека се давят, нали, Шаро?! Нас какво ни засяга?

Шаранът безмълвно гълта мушиците.

Игнат: Мълчиш? Мълчи, щом така ти отърва! Важното е, че ...и неусетно идва пролетта. (Отива до хладилника. Отваря го.) ...Свещена пустота... ...Е, не пролетта, есента идва, ама на кого му пука?!

Хлопва хладилника. Шаранът го наблюдава.

Игнат (Пита го.): Сега дали да поспя, или да медитирам? ...Май, второто...

Сяда в йогистка поза, затваря очи.

Игнат: Неземна светлина, облей, изкъпи ума и душата ми! Изпразни ме от всякаква мисъл! Дай ми божествената радост на вечността!

Бавно вдишва и издишва три пъти, започва да чеше лицето и главата си.

Игнат: Не знам защо, като почна да медитирам, всичко ме засърбява.

Пак вдишва и издишва, спира. Гледа иконата. И тя него. Още се почесва - по-слабо. Взима старите си снимки. Хвърля ги една по една като карти за игра.

Игнат: Трябва нещо да се направи! Да се взема в ръце! Да запретна ръкави...

* * *

Влиза в банята. Над мивката има парче огледало. Оглежда се. Мие ръцете си. Оправя косата си.

Игнат: Що например не си изруся косата!? Или не се острижа нула номер... Или първо да се острижа нула номер, а после да си изруся косата... Или първо да си изруся косата, а после да се острижа нула номер...

Затваря очи.

Игнат: Ти, Шаро, как мислиш? (Излиза.)

* * *

В стаята при шарана.

Игнат: Кое е по-добре?

Шаранът безучастно отваря и затваря уста.

Игнат (Гледа го.): Поне да имаше връзки с някое бивше ченге, дето се бута по посолствата на приличните държави... Нямаш... Какъв домашен любимец си!? Приятел... Брат, сестра, майка, син - всичко? Даже любим враг? ...Една работна виза не можеш да ми уредиш!

Крушката рязко и шумно усилва светлината си. Игнат вдига глава към нея. Тя отслабва. Той се прекръства. Поглежда компютъра.

Игнат: Да видим колко имейли са се натрупали за месец, докато още не са ми изключили тока! Сто? Двеста?

Включва компютъра, влиза в интернет. "Кукувицата" дава сигнал, че има съобщение.

Игнат: Едно - ама какво!? Господ ме закриля, знам го!

Прекръства се бързо към иконата, кликва с мишката, имейлът се появява на екрана, чете.

Игнат: "Уважаеми г-не, благодарим за Вашия имейл. На нашия остров Тингвана..." (На себе си.) Тая пък Тингвана откъде се взе!? Кога съм пращал до Тингвана!? Нито знам къде се намира, нито съм я чувал (Въздиша.) Като ударя три ракии такива антиносталгични настроения ме обхващат, че...

Шаранът го гледа едва ли не съчувствено.

Игнат (Чете.):

"...На нашия остров Тингвана изпитваме остра нужда от програмисти на сънища." (Коментира.) Страхотно! (Чете.) "Ще бъдете ДОБРЕ ДОШЪЛ!"

* * *

На потънал в омара пясъчен бряг в...Тингвана, посрещат тържествено Игнат. Свири музика. Той слиза от яхтата, с която са го докарали. Подават му ръка, за да стъпи на брега. Сърдечни ръкостискания. Въздушни целувки. Цветя. Настаняват го в рикша, теглена от хора. Пазят го от слънчевите лъчи с палмови клони. Множеството го приветства.

Игнат: Тая Тингвана започва да ми става симпатична.

* * *

Пред монитора...

Игнат: Тингвана... (Чете.) "За да получите работа в Тингвана, трябва да станете жител на Тингвана."

* * *

Множеството в Тингвана сипе върху рикшата му розов цвят.

Игнат: Що да не стана!? Ставам и окото ми не мигва!

* * *

Пред компютъра...

Игнат (Чете.): "За да станете жител на Тингвана има условие, което, надяваме се, няма да ви затрудни..."

* * *

Във фантазията му, окъпан в нереална млечна светлина, той е по бански на екзотичния тингвански плаж, обграден от готови на всичко красавици, с различен цвят на кожата; една - в булчинска рокля.

Игнат: Женя се! Женя се за тингванка веднага! Мене не ме затруднява държавата да ми плаща петдесет лева помощи и да иска от мен сто за данъци, та някакво си тингванско условие...

* * *

Игнат (Чете на екрана на монитора.): "За да станете жител на Тингвана, трябва да откриете петдесет работни места за местни жители."

Шаранската уста сякаш ще го глътне...

Игнат: Гледай сега! Мислех да мина само със сватба. ...Голям праз! Турям на всеки клавиш по един техен тиквеник - колко му е!?

Голямата му ръка e поставила на всеки клавиш по тингванец.

Игнат (Чете.): "Всеки чужденец в Тингвана е длъжен да осигури месечна заплата на своите местни работници в размер на 50 тингваноса, плюс нужните осигурителни вноски...

Тингванците от клавиатурата му пращат въздушни целувки.

* * *

Игнат (Чете.):... Забележка: 50 тингваноса се равняват на 1000 щатски долара..."

* * *

В стаята... Календарът с Богородица се изплъзва от стената.

Игнат (Изсвирва с уста.):

...Че аз, ако имам 1000$ не себе си, ами и ей онази азиатска мутра (Сочи аквариума.) ще оженя! (Връща иконата на мястото й, закрепя пирончето.) Шаро, тия тингванци ни вземат хептен за кратуни, а?

Приближава аквариума.

Игнат: Не ти пука... (Онзи отваря и затваря уста насреща му.) От теб не искат 50 000 щатски долара! ...Ядеш и мълчиш... На мен главата ми бъка от проблеми! А ти - във ...Вечността! Дай му да медитира! Да мисли как да ме надживее!? (Грабва една книга и я отваря.) И в енциклопедията го пише: "Достига един метър дължина и тегло - трийсет и пет килограма, може да доживее четирийсетгодишна въраст" ...Тоя шаран направо ме побърква...

Хвърля книгата. Шаранът го гледа безизразно. Игнат отива при компютъра.

Игнат: А и тия смахнатите от Тингвана... Цъ-цъ-цъ! Като си помислиш само, че някога човекът е живял в Рая...

* * *

Пренасяме се в тингванския рай с девиците и плажа. Те са се наредили на опашка, защото се е появил и Господ. Всяка му поднася по един голям ананас, а той държи купа с нарязани плодове и слага на всички в устата по парченце като нафора. До него купчината ананаси расте.

Игнат: Даже не в Тингвана, направо в Рая! Лежиш си... в Рая, съзерцаваш и по цял ден ядеш ананаси... Райска работа! Няма данъци, няма... "прекратяване на договора поради изтичане на договорения срок..." Само... ананаси! А решиш ли да се поразмърдаш - самият Господ Бог дооформя света почти до лявото ти коляно... (Редом до Бога - взима купата с ананасите и сам започва да раздава ...нафората.) Ще попиташ, какъв е бил тогава човекът, щом сам Господ Бог до лявото му коляно е дооформял света!? ...Бог е бил! Ей, това е бил - Бог! Бог - редом до самия Господ Бог!

* * *

Раят избледнява и прелива в призрачна ябълкова градина - съвсем като от снимката с Апостол - падат презрели плодове... Между дърветата насмешливо го гледат Апостол и жената, прегърнала Игнат на една от старите снимки. Сега обаче в ябълковата градина тя прегръща Апостол. Двамата се обръщат и бавно поемат между дърветата.

Игнат: ...И да вземе, моля ти се, да изтърве цялата благодат, заради какво? М!? ...Заради змията? ...Глупости! Заради Ева? ...Дваж по-големи глупости! ...Заради една нищо и никаква скапана ябълка! Ей, заради това!

* * *

Ораторства на плажа пред девойките по бански и пред Бог.

Игнат: Заради една шибана, червива, пъпчасала ябълка! ...А нещо тука да ви прави впечатление? Огледайте се, де... Огледайте се наоколо! Какво виждате, м!? Ананаси? ...С лупа да търсиш ананас - и вятър от ананас няма да те лъхне! Само ябълки! Накъдето вдигнеш взор - шибани, червясали, пъпчасали ябълки! (Слушателите му кимат в знак на съгласие след всяка негова реплика.) ...Е, кой е виновен тогава, че тая държава с всеки изминат ден се скапва все повече и повече, питам аз!? Правителството, така ли!? Глупости! Корумпираната администрация, така ли!? Дваж по-големи глупости! Не, че администрацията не е корумпирана, а правителството е цвете - съвсем не! Въпросът е къде е пър-во-при-чи-на-та!?... (Шепне.) ...В ябълките!... "Ама що?", ще речете, "Ябълката си е хубав плод - витаминозен!"... Ей на, докъде я докарахме на голи витамини!

* * *

Стаята. Около краката на Игнат със снимката, в която той прегръща жената с Апостол от ябълковата градина се търкалят ябълки; под леглото, около аквариума... Кръжат като някакви свободни електрони.

* * *

Говори пред множеството в Тингвана.

Игнат: ...Изходът е един! Да грабнем брадвите и кьорава ябълка да не оставим! Да ги изсечем до крак!... До крак! До крак! За пример на света.

* * *

В стаята - пред шарана - ябълките са изчезнали. Само краката и снимката.

"Кукувицата" дава сигнал, че има нов имейл. Игнат се прекръства набързо пред иконата.

Игнат: Господ не ме е изоставил!

Хуква към компютъра, изведнъж пребледнява, чете: "Глупак!" (Пауза.)

Игнат: Това за мене ли се отнася!?

"Кукувицата" изкуква отново, той чете:

Игнат: "За теб!" (Пауза.) Егаси! Глупак!?... "Глупак", я!

* * *

Пак е на плажа в Тингвана, но сам - няма годеници, нито ананаси, нито Бог - само вятърът гони по плажа огромни тръни.

Игнат: Като не си вдигнах чуковете, когато му беше времето... Бях във форма... Знаех, можех... Чакай, чакай...

* * *

В стаята.

Игнат: ...Чакай! (Навежда се над монитора, гледа, натиска някакъв клавиш, пак гледа.) Невъзможно! ...Имейл без адрес на изпращача!? ...Анонимен имейл... Отваря се, без да съм кликнал с мишката!? ...Възможно ли е, откакто прося, техниката да е напреднала? (Трескаво рови списание след списание.) ...Не! Твърдо "не"! Аз може да не съм в оная върхова форма, в която бях, когато ме освободиха ..."Поради изтичане на договорения срок", но следя професионалната литература! ...Прося, следя, следя, прося! Нищо не пропускам! ...Направо мистика! ...Или!?

Души с нос, "кукувичката" се обажда.

Чете.

Игнат: "Всъщност никога не си казвал какво точно работеше, преди да те изхвърлят?"

* * *

Просторен кабинет - зелени растения, стъкло, гледка, монитори, телефони - изобщо, голяма работа... Зад бюрото - Игнат, изтупан почти като на снимката... Отваря се една врата, отваря се втора - към елегантна баня... Но сладкият спомен бързо изчезва...

* * *

Игнат продължава да души из стаята.

Игнат: Тук мирише на ченге?

Крушката в стаята отново рязко и шумно усилва светлината си. Вторачва се в нея.

Игнат: ...Идиот! ...Тебе те подслушват, бе!? На ти демокрацията... (Започва да претърсва навсякъде.) Доносниците на Държавна сигурност продължават да подслушват мирните просяци, без да им мигне окото и няма кой да им каже... (Намира нещо, но не микрофон.) А... Копче!? Абе, как за толкова години не им ръждясаха микрофоните и подслушвателните устройства!? За петдесет години един приличен трактор не можаха да направят, а подслушвателните... (Мисли.)

* * *

Рови с ръце в пясъка на плажа. Изравя някакъв микрофон, по-скоро подходящ за естрада, отколкото за подслушване...

Игнат: От друга страна, като погледне човек, кой и защо ще подслушва тъкмо мен!? ...Да съм прокурор, министър, депутат, бизнесмен, а то... (Хвърля ненужния микрофон в пясъка, изтупва ръце.)

* * *

Кабинетният спомен - влиза красива секретарка с поднос кафе, сервира му. Докато пие, тя го гали по главата.

Игнат: По-рано - разбирам! По-рано - да! Преди ..."Поради изтичане на договорения срок..."

* * *

Стаята - той е с лупа в ръката. Спира да търси.

Игнат: И къде са го завряли тоя скапан микрофон!? Няма и няма! (Мисли.) ...А може би глобалните интереси, така да се каже... Е, ако е в името на глобалните интереси - нямам нищо против!

* * *

Отново кабинетният спомен - красивата секретарка поправя възела на вратовръзката му пред огледалото, поправя с гребен прическата му.

Игнат: ...Само месец преди да ме... "Поради изтичане на договорения срок" говореха, че имам оригинален талант, а начинът ми на мислене... Точно така се беше изразил... "Оригинален талант с нестандартно мислене!"... Ако е в името на глобалните интереси, нямам нищо против да ме...

* * *

Стаята - пред шарана.

Игнат: ...да ни... Представяш ли си, Шаро, излиза, че нас ни подслушват!? ("Кукувичката" кука. Отива при комютъра.) "Не те "подслушват", слушат глупостите ти!" (Оглежда се.) Готини ченгета се навъдихте - няма що! Че и обиждате. (Шаранът диша.) Мълчиш. И ти мълчиш... "Глупак" аз може и да съм, обаче... (Хвърля лупата на леглото.) "Глупак" съм, след като в собствената си къща отглеждам ченге... И шаран... (Яростно обръща всичко - леглото, нервно опипва възглавницата, завивката, рита списанията.) Хората отглеждат кучета - "баф, баф, баф!". Бултериер, родвайлер, ричбек - сега да имах един доберман – не ченге, вятър от ченге нямаше да остане! Ще му кажа: "Търси!" и докато се обърна, подслушвалото ще хруска в зъбите му! (Мълчи и мисли.) Да! Да! ...Няма съмнение! Как не се сетих веднага!? Следят ме заради антиносталгичните настроения, за какво друго!?

Крушката отново започва да пращи и усилва светлината си - този път по-дълго от досега. Той внимателно се взира в нея. Посяга да я изгаси, но се отказва. Качва се на стол. Поглежда въображаемото място с микрофона, свива длани около устните си и шепне на крушката.

Игнат: Те нямат акъл да се сетят, че мога да оправя батака, който развихриха в тази ...фабрика за виртуални сънища, след като най-лековато ме... "Поради изтичане на договорения срок..."

Крушката засветва нормално. Игнат слиза от стола и с котешки стъпки доближава ключа. Рязко гаси светлината. Пали запалка. С нея - свещ. Качва се на стола. С шапката си отвинтва крушката. Търси микрофон - в нея, във фасонката... Сваля и фасонката. Оглежда ги през лупата. Нищо подозрително.

Игнат: То... кой ли да се сети да ме върне - онези, дето ме отстраниха, отдавна са отстранени. Отстранени са дори и онези, дето отстраниха моите отстранители... Все: "Поради изтичане на договорения срок..." ...Пък и кой, и кога е подслушвал някого, за да го върне на работа!? (Завинтва я обратно, пали лампата, духва свещта.) ...Какво се правиш, че не знаеш къде съм работил, бе, ченге, с ченге!? (Изтощен се отпуска в леглото.) Въпросът е, че от всички отстранени, само аз съм на улицата... (Скача.) Взели са ме на мушка...

* * *

Сам с вятъра и тръните на тингванския бряг...

Игнат: То от край време се знае: кандидатът за емигрант е потенциален шпионин. Те откъде могат да знаят, че колкото и да съм обхванат от антиносталгични настроения след третата ракия, никога няма да предам Родината!

* * *

Още по-упорито обследва с лупа стаята - търси скрития микрофон.

Игнат: Наложи ли се - от края на света такова... (Оглежда ключалката на вратата, первазите...) Мамка му и живот! Обичаш нещо, а даваш мило и драго да го гледаш само на картичка! (Решително се обръща.) ...Ей, ченгето, знам, че и сега всичко е в ...честните ви и справедливи ръце... Прав ли съм!? Виж какво, искам да направим тука с тебе една хубава далавера, навит ли си!? (Зарязва лупата.) Няма да те карам да ме върнеш на работата, от която... "Поради..." Знам, че там мястото е престижно и сега е заето от твоите хора и от родата на шефовете ти.

* * *

В неговия кабинет стои друг мъжага - борче с бръсната глава и селяндурско излъчване - пие кафе, а секретарката на Игнат го гали по главата.

Игнат: И на това му викат пазарна икономика...

* * *

Стаята. Игнат отваря очи.

Игнат (Към въображаемия микрофон, чието място му е неизвестно - върти се във всички възможни посоки.): Ти ми уреждаш зелена карта и работна виза за Щатите, а аз на теб... Хъм, аз... пари нямам, жена - също... Ами, печелиш това, че във времето, когато трябва да ме подслушваш, ще можеш да си при някое гадже... Или при вярната си жена... (Шепне, свил длани около устните си.) Ще подслушваш един просяк по-малко... Какво ще кажеш? (Пауза.) Мълчиш... (Само шаранът мърда безмълвните си устни.) Добре, разбирам, не ти стига! Ще добавя шарана. ...В енциклопедията пише, че той е първообразът на Златната рибка. ...Не вярваш, а? (Към шарана.) Кажи му, Шаро! (Пауза.) Ти не вярваш, обаче един мой...

* * *

Апостол върви по улицата с пълна мрежа...

Игнат: ...подлец... Грешка на езика - един мой познат, още по любимото ти комунистическо време, веднъж купил за рождения ден на дъщеря си три шарана за плакия.

* * *

Апостол изсипва в мивката три замразени шаранчета.

Отива да кълца лук на масата. Текат му сълзи от лука и той ги бърше с края на престилката.

Шестгодишната му дъщеря с канче в ръка вади вода от малко аквариумче с декоративни рибки, излива я в мивката, налива прясна вода от чешмата и добавя в аквариума.

Игнат: Били се върнали в България само за ваканцията, та искал да я нагости с нещо българско и родно. Турил той дълбоко замразените шарани да се размразяват и отишъл да си гледа другата работа. Не щеш ли, крясък: "Тате, тате!" Хуква моят познат, изплашен да не се е случило нещо с дъщеря му - що да види!?

Апостол и дъщеря му се надвесват над мивката - вътре едното от шаранчетата мърда. Лицата им се отразяват в кръгло шаранско око.

Апостол вдига дървен чук, за да убие шарана.

Личицето на малката се облива в сълзи.

Игнат: Единият от шараните мърда... Мърда-мърда! Шаранът е мистично създание - азиатска риба - и на други се е случвало - до тук нищо особено! Разплакало се детето и моят познат вместо да халоса рибата с чукчето, пуснал я във ваната.

* * *

Апостол и дъщеря му отнасят шарана в найлонов плик с вода към старото семейно жигули. Влизат в него. Запалват го и потеглят.

Игнат: Бре, ден, бре, два без вана, издържа ли се!? На всичкото отгоре, влезеш в банята, а шаранът като отпердаши в тебе един, обсебващ душата поглед - не можеш да мръднеш!

* * *

Чеше се нервозно и кара към Южния парк.

Игнат: Как да го убиеш!? Как да го изядеш!?

* * *

Апостол и дъщеря му вървят по алеите на Южния парк с плика.

Пускат шарана в едно от езерцата.

Игнат: ...Решили да го пуснат в някое от езерцата на Южния парк. Шаранът влязъл два метра и пак - като истукан - стои и ги гледа право в очите. Чак като си тръгнали, се разшавал.

* * *

Старото жигули върти зиг-загите на Подбалканския път. Апостол шофира. Дъщеря му зяпа пейзажа. Отклоняват при табелката за Хисаря.

Игнат: На другия ден моят познат и дъщеря му заминават да разглеждат забележителностите...

* * *

Черен път. Кал. Локва. Стадо гъски. Огромна свиня рови в локвата. Жигулито здравата е загазило. Зад волана е пъдарят на гъските. Зад колата - Апостол. Гумите хвърлят кал, която го облива, докато я избутва. Дъщеричката му стои отстрани с гегата на пъдаря.

Игнат: ...и пред една историческа чешма, едва ли не в центъра на Хисаря, ритват с крак някакво камъче (Апостол избърсва калта от лицето си - в нозете му блесва златна монета.), чуват звън, навеждат се - що да видят - златна римска монета от много рядък и ценен вид. (Апостол настъпва монетата, дава два лева на пъдаря и го отпраща, преди да е съзрял находката му. Свинята неистово квичи.)

* * *

Същото място - привечер. Апостол изрива с шанцов инструмент калта, намира гърне с монети. Оглежда се. Занася го в жигулата.

Игнат: Поразравят се наоколо моят предат... пардон... познат и дъщеря му и на десет сантиметра дълбочина от дупката на камъчето изравят съд със златни и сребърни римски монети на стойност 160 000 щатски долара...

* * *

В някакъв археологически музей, пред купчината монети счетоводителят пресмята сумата и я подчертава с двойна линия, поставя удивителна.

* * *

Стаята. Шаранът ритмично отваря и затваря уста. Игнат изважда отнякъде стар брой на "Работническо дело" - тупка с длан по него.

Игнат: Не вярваш, така ли!? Тази история преди двайсет години и в "Работническо дело" я писаха - можеш да провериш...

Крушката пак започва да пращи и свети необичайно силно. Спира от самосебе си.

Игнат: Само не ме убеждавай, че нямаш връзки с някое чуждо консулство и не можеш да ми уредиш една нищо и никаква "зелена карта"! ...И кьоравите в тая държава виждат, че решат ли да инвестират в България, западняците търсят тъкмо бивши ченгета като теб! (Ръката с мишката кликва върху My Documents. Стрелката препуска върху списъка с файловете. Богородица невинно го гледа.) Пука им какво сте правили преди и какво правите сега. Важното е нещата им тук да вървят по мед и масло, а това става само като се опрат на вашата изискана компания... (Чака, мълчание.) От мен да мине - приписвам ти и този дом! Като го постегнеш, ще стане още по-прекрасен! ...Шаран и дом, малко ли е? (Открива фолдер "Договори", кликва. Стрелката на мишката търси нужния.) Е, шаранът не е куче да излае, ама... кой ти го дава!? ...Сега петдесет квадрата най се търси! Народът обедня, пари имат само мутрите, а на мутра широко не й трябва - притрябва ли й, чалга-клуба за какво е!? (Кликва на файл с два сканирани некролога, гледа ги.)

...Аз, ако си сложа ръка на сърцето, доста съм се обвързал с този дом... Пръкнал съм се тук. По вина на моите родители, които по-късно погребах в близкото гробище...

* * *

На гробищата - Игнат поставя китка на гроба на родителите си.

Игнат: Не, не, че беше кой знае какво погребение - нищо и половина. Но човекът, както и да го погребат, не става по-малко мъртъв...

* * *

Ябълковата гора. Игнат и девойката от снимката (по-късно прегърната с Апостол) се гонят щастливи между дърветата. Настигат се, целуват се. Въртят се. ...Игнат е сам. Търси я...

Игнат: Не мога да разбера защо и преди родителите ми да починат се чувствах сирак... Нормални родители - грижеха се, обличаха ме, хранеха...

* * *

Игнат върви бързо по някакъв коридор във фабриката за сънища. Чука настойчиво по тапицираната врата на бившия си кабинет. Няма отговор. Дръжката не поддава. Блъска с юмруци и вика: "Апостоле, отвори! Знам, че си тука. Отвори, ти казвам!"

Нещо му хрумва. Рови в джобовете си. Намира ключ. Невероятно е, но кабинетът от преди "...поради изтичане на договорения срок..." се отключва с този ключ. Обстановката е същата както по времето, когато секретарката го галеше по главата. Само по пода са нахвърляни небрежно мъжки и женски дрехи. Игнат вдига една женска блузка. Оглежда я. Хвърля я. Отваря вътрешна врата към коридор. Втора... Апостол го гледа гузно в твърде неловка поза във ваната, докато любимата на Игнат е над интимните части на тялото му... Игнат оставя ключа, с който е отключил и излиза.

Игнат: И все пак... Дори, когато ме... "Поради изтичане на договорения срок"... Не потърсих защита от никого - чувствах се пълен сирак...

* * *

В стаята на Игнат - върху монитора на компютъра е изваден файл, озаглавен: "Договор за доброволно дарение".

Игнат (На неизвестно къде намиращия се микрофон.): За първи път през живота си моля някого за нещо... Уреди ми някаква прилична работа в чужбина, а... ("Кукувицата" изкуква. Игнат хуква към екрана на монитора. Чуква по клавиатурата. Чете.) "Усещам твоята болка!" ...Какво!?... (Кръсти се.) Пресвета Богородице, попаднах на ченге с деликатна душевност! Ще ми уредиш визата, нали?

* * *

Игнат търси приятелката си в ябълковата градина - лека мъгла.

Игнат: Нали няма да ме изоставиш!? Виж, аз все пак... ти влизам в положението - не ви трябвам! Ненужен съм тук! О'кей! Не споря! Не трябвам - не трябвам! ...Но представи си, че някъде, в някоя забутана Тингвана излезе, че има нужда и от мен...

* * *

В стаята... Договорът вече е на лист хартия, който Игнат протяга.

Игнат: Какво ще кажеш!? Виза срещу къща и шаран - става ли?!... Да си стиснем ръцете, а!? ("Кукувицата" изкуква, Игнат чете.) "Не съм ченге!" (Хвърля листа с договора.) ...Не бил ченге... Тия да ги разправя на старата ми капа, нали Шаро? (Пише и говори.) ...А какво си? Ей, аз мога да ти подлея вода - да направя признание пред печата, че съм вкарал в икономиката големи пари с неясен произход и съм компрометирал страната... (Чака.) ...Не чаткаш ли?! ...Или да обявя, че пера мангизите на измаиловската мафия... Пак ли не загряваш!? (Само шаранът дъвче своето мълчание.) ...Ти си бил много тъпо ченге, бе! Ами нали твоите хора ще те засилят, дето уж ме подслушваш, пък сензациите ги научават от пресата... Е? Сега ще ми уредиш ли работа? В чужбина обаче! ("Кукувицата" изкуква.) "Не" ...Защо?... ("Кукувицата"...) "Влез в скайпа! Хванах мазоли от тази клавиатурата!"

Игнат кликва върху зелената стреличка. По екрана на монитора се разливат неясни, вълнообразни линии.

Електронен глас: "Да се чупиш оттук, това ли е последната ти надежда?"

Игнат (Мисли, преценява.): ...Ако беше ченге на място, щеше да забележиш, че играя ТОТО, попоглеждам и към "Стани богат". Ще пусна фиш, ще ударя една шестица или стоте хиляди и "Сбогом, Гергино!", където ми видят очите!

* * *

За миг Игнат е отново в рикшата - в Тингвана, под сипещия се розов цвят и овациите. Но...

Електронен глас:"Няма да стане!"

* * *

Ходи нервозно... Търси микрофон и под иконата.

Игнат: ...Кой си ти, бе, твойта мама!? Кой си ти, че знаеш всичко не само за личния ми живот, ами и за... Ченге ли си!? Богородица ли си!? Светия дух ли си, или Младенеца!?

Мониторът... Линиите стават хоризонтални.

Електронен глас: "Малко по-вдясно!"

Игнат: ...Моля!? (По-вдясно е шаранът, Игнат обикаля аквариума, повдига единия му край, гледа отдолу.) ...Гадно ченге! Майтап ли си правиш? По-вляво няма нищо - само шарана!

Мониторът... Линиите са ту вертикални, ту хоризонтални...

Електронен глас: "Анджак!"

Шаранът отваря и затваря уста.

Игнат (Втренчва се в аквариума.): ...Ти луд ли си, бе!?

Мониторът... По екрана - мехури...

Електронен глас: "Не вярваш, знам. ...От бившия Източен блок сте малко ...обременени!"

Игнат: ...Сега я оплескахме - ЦРУ...

Електронен глас: "Или се ровите в миналото, където нищо не може нито да се поправи, нито да се върне назад, или мислите за бъдещето, в което някой от някъде си ще дойде да ви оправи! Така са ви дресирали само и само да не живеете в настоящето. Направиха ви едни измислени хора - срам за природата!

Игнат (Рязко отваря куфара, търси микрофон.): То пък вие от ЦРУ гъза си скъсахте да ни помогнете, нали? Преди ‘89-та не млъквахте, че всеки имал право сам да избира къде да живее, сега млъкнахте... Като си от ЦРУ, уреди една работна за Тингвана без шибаните им условия, а! ...Не те моля за Америка...

Електронен глас (Мониторът пулсира.):"...И как можа така да объркаш живота си, че стигна до просия, само защото те издухали от жалкото място, на което си имал власт над други като теб?"

Игнат (Зарязва лупата.): ЦРУ и това ли го интересува? (Затваря куфара.) Ако ти кажа, ще ми уредиш ли виза?

Електронен глас: "Може да се помисли..."

Игнат (Ритва куфара.): Щом ще се мисли - думичка няма да чуеш!

Електронен глас (Питанки върху монитора.): "Кой ти е казал, че тези неща зависят от мен?"

Игнат: ...Ще уредиш ли виза, или няма да уредиш!?

Електронен глас (Син екран.): "Не съм абсолютно сигурен, че мога да ти обещая..."

Игнат (Взира се в монитора като в огледало - всъщност се опитва да хване по някакъв начин "ченгето", ако отражението му се появи макар и за миг или зад гърба му, или в монитора.): ...Защо да не си изруся косата!? Или - нула номер? Всъщност от къде на къде трябва да ми пука... (Отказва се, повдига аквариума от другата му страна, внимателно оглежда.) ...Ченге, ЦРУ? Какво губя!? Просякът може да загуби най-много оковите си, нали така го беше казал един ...корифей!? Ако не друго, поне ще вляза в някакви досиета... Или рапорти... Или... Господ знае къде... Все ще е по-добре от нищо... Не ми пука! (Отива пред компютъра.) Ама все пак можеш да ми уредиш една виза, нали? (Няма отговор.) Не е сигурно, но ще направиш всичко, според силите си, нали? (Няма отговор.) Е, добре, добре, добре, вярвам на думата ти! Мъжко момче си, веднага си личи!? (Няма отговор, шепне.) ...Апостол...

Мониторът оживява - вълнообразни линии.

Електронен глас: "Онзи същият с шараните, когото нарече "подлец", а после "познат"?

Игнат: Точно той.

Електронен глас: "Какво ти направи Апостол?"

Игнат (Налива си вода, жадно пие.): Нищо! ...С него сме отрасли заедно...

Електронен глас: "Е, и!?" (Пауза.)

Игнат (Налива си още, но я излива в аквариума.): ...Първите цигари, момичета... Всичко! ...Неочаквано, на деветнайсет, той замина в чужбина... (Дълга пауза.) ...Ходих му на гости...

* * *

Стълбището на фабриката за сънища. Игнат слиза надолу. Зад гърба му го следват момичета в пачки и домино на очите. Апостол се качва нагоре, срещат се, прегръщат се по мъжки, дълго не се пускат. Изведнъж Игнат вижда по стълбището да се изкачват прасета. Те се смесват с момичетата.

Игнат: Но се срещнахме истински след време... На стълбището - там, където работех от... вече цели петнайсет години... Един ден - изненада! Апостол - ветеринарният доктор - това завърши в Германия - назначен на отговорен пост във фабриката за виртуални сънища, фактически - мой пряк шеф! Още не си беше разопаковал куфарите от чужбината. ...Радост! Мислех... нищо, че е ветеринарен, той е ерудит. С него ще съм по-силен на новата длъжност. За пръв път се бях съгласил да стана началник.

* * *

Тингвана - сам на пясъчния бряг, Игнат е пред лаптопа си. Вятърът го засипва с пясък.

Игнат: Не мина много, не щеш ли, откривам в компютъра си съобщение: "Яви се веднага, заедно с цялото си направление!" Тъкмо бях започнал да разработвам проекта на своя живот, одобрен и похвален лично от него - "Капка болящо минало в охравите оттенъци на изтляваща мечта и тихо, ненакърнено от луна сияние на зачатие на ден".

* * *

Ябълковата градина - Игнат и приятелката му се държат за ръце. Вървят към Апостол. Игнат откъсва един голям плод и го подава на приятелката си. Тя отхапва и подава на Апостол да си отхапе и той. Ябълковата градина се изпълва с прасета, които лакомо ядат плодовете и грухтят.

Игнат: ...Поиска да съм му представел разбиранията си за развитието на направлението. В случай че съм нямал нови идеи, щял да ме смени. Беше направо неузнаваем, със стъклен поглед, от който нищо не можеш да прочетеш, вонеше на калвадос...

Балерини, карнавално облечени хора в ябълковата градина, дим, смях, маски върху лицата, Апостол със стъклени очи...

Игнат: "Шегуваш ли се ?", попитах го, "Какво ти разбира тиквата от сънища?! При това виртуални!?" ...Не се шегуваше...

Хората в ябълковата градина изчезват. Остават само свинете, но сега те са с балетни рокли и домина на очите.

* * *

На пустия тингвански плаж вятърът затрупва с пясък Игнат, който продължава да пише на своя лаптоп.

Игнат: Започнах нощем да работя над своя проект, денем - съсипан от умора и досада пишех как ще развия направлението, за което до мен вече достигаше информация, че е обречено, тъй като някои решаващи фактори били заинтересовани не от производство, а от внос.

* * *

В стаята, Игнат говори на шарана...

Игнат: Внос на виртуални сънища - да внасяш чужди, несънувани от хората тук неща, представяш ли си? ...Какво по-идиотско от това!? И то само, защото някой...

* * *

В шефския кабинет ръката на Апостол взима ключето, оставено от Игнат, след като ги е спипал с неговата приятелка. Двамата вече са облечени. Апостол го подхвърля във въздуха и го лови...

Игнат: Както и очаквах, оказа се, че нямам "нови идеи" и Апостол ми поиска оставката. На мен, който петнайсет години вече тук...

Откъм вратата към банята се появява свиня. Апостол вади от едно шкафче ябълка. Втиква ключето в плода и го подава на свинята. Бившата любима на Игнат гледа с погнуса как свинята взима ябълката и започва да я гризе, изплювайки ключето.

Игнат: Довлече на моето място - свой нов другар по чашка. На "новите" идеи на този нов другар и най-скромният фазовчик във фабриката можеше само да се залива от смях... Както и да е...

Жената рязко става и тръгва към вратата. Апостол се опитва да я спре. Тя трясва вратата пред лицето му. Свинята го гледа ...съчувствено.

* * *

Гората. Полумрак, бял дим - момичета в балетни рокли и домино на очите, мъже с карнавални костюми и маски. Стиснал бутилка, олюляващ се, Апостол върви между тях и се опитва да ги заговори. Те се изплъзват.

Игнат: Вечер срещах Апостол из клубовете, където се събират хора от нашите среди. ...Ходеше с шише ябълкова ракия от маса на маса и пелтечеше: "Копелета, елате да работите при нас... Много е гот! Имаме си кабинет..."

* * *

Чистачка мете стълбището на фабриката за сънища.

Игнат: Продължих си проекта - не очаквах, но го приеха с овации. Това позакрепи нещата. Надявах се, че бурята ме е отминала. (Свинете едва не я прегазват, тичайки надолу по стълбите.) Обаче... за всички ставаше все по-ясно, че Апостол не си е на мястото.

С бутилка в ръка, Апостол едва се влачи след животните по стълбите. Нагоре се придвижва маскирано множество, водено от мъж на години с бяла перука. Препречвайки пътя на Апостол, той протяга ръка. Апостол се суети за миг. После тиква бутилката в ръцете на метачката и започва дълго да се бърка по всички възможни джобове. Най-сетне изважда ключа от шефския кабинет и го тиква в ръката на белокосия. Той ловко го подхвърля и улавя. После тържествено го вдига. Множеството реагира с овации. Отминават нагоре.

Е, явно и фабриката за виртуални сънища вече беше съсипана достатъчно, за да могат хората, изпратили в нея един отличен ветеринар, да предявят претенциите си за приватизирането й. Повече аджамии не им трябваха и фабриката бе оглавена от нов директор - човек с опит... Изплашен от смяната и по изключение умерено пиян, Апостол ме повика в кабинета си. ..."Знам, че си ходил осем пъти при новия шеф да ме топиш"...

* * *

Стаята. Апостол надвесен над аквариума, взрян в еднаквата амплитуда на отварящата се и затваряща се уста на шарана...

Игнат: ...Не, че не бих отишъл, бих... И още как, ама нямаше смисъл - новият много добре виждаше колко му е ветеринарният акъл.

* * *

Метачката продължава да върти метлата по опустялото стълбище.

Игнат: ...Всичко свърши с обща присъда: "Освобождават се, поради изтичане на договорения срок..."

* * *

Стаята. Вълнообразни линии върху монитора.

Електронен глас: "Твърдеше, че наскоро проектът ти бил приет с овации?"

Игнат (Налива си вода, жадно пие.): ...Нито добре приет проект, нито доказвани с години умения, вече значеха нещо...Времето се беше променило - фабриката за сънища се беше превърнала във фабрика за финикийски знаци - присъствието ми в нея беше без значение...

* * *

Ябълковата градина. Игнат яростно размахва секира. Короните на дръвчетата се тресат след всеки удар...

Игнат: Всичко вече беше без значение! Само финикийските знаци, и то ако могат да се спечелят много лесно, а за тази цел фабриката, трябваше да има само мъртви конкуренти...

Стаята. Мониторът...

Електронен глас: "След като разбра това ли те хванаха да сечеш ябълковата градина?"... (Мълчание.) "Тогава ли грабна секирата, питам!?"

Игнат: ...Искаш да ме хванеш на въдицата си, така ли!? Изобщо не ми пука кой си и какво си - тъпо ченге, шпионин от ЦРУ, султански евнух... Каквото ще да си!?

Електронен глас: "Твой виртуален сън!"

Игнат (Повръща в банята, плиска лицето си пред огледалото.): Аз го убих... Нали това искаше да чуеш!?

Електронен глас: "Апостол ли?!"

Игнат: ...Да, Апостол! Убих го! Не съм докосвал никаква ябълкова градина! Не съм наранил и едно дръвче! Направо съсякох Апостол с една секира! С ей тези две ръце!

* * *

Ябълковата градина. Порой от зрели ябълки, сякаш някой тръска отрупано с плод дърво. Бял дим обвива бюрото, зад което седи Апостол - пред него бутилка.

Игнат: ...Проклети, шибани, червиви ябълки! (Пауза.) ...Беше ме извикал уж да ми се извини. Вместо извинение, чух заплаха - от кръчмарската маса беше сътворил "кабинет". ...След фабриката за виртуални сънища, го бяха изпратили в нов "кабинет" - в ...цирка!

* * *

В стаята - по пода около нозете на Игнат хаотично кръжат ябълки.

Игнат: Да - в цирка! За да закръглят чифлика - за да станат напълно недосегаеми, им трябваше и истински цирк. Тоя, дето го разиграваха, за да не може никой с пръст да ги пипне следващите сто години, не им беше достатъчен...

Човек срещу шаран - уста срещу уста...

Игнат: Млатнах Апостол със секирата... Не в тила - честно - право в лицето! За урок! Трябваше да му дам урок! ...Човек, пуснал в езерцата на Южния парк шаран, за да не огорчи дъщеря си, не бива да се превръща в... Откъде тази страст към "кабинетите", а?! (Към иконата.) ...Защо се получава така, че изнасилваният става като изнасилвача си!? (Връща се при аквариума, гледа втренчено рибата.) Млъкна? Защо млъкна? Няма ли да кажеш нещо!? Или да докараш някой да ме арестува за убийство... "Мой виртуален сън..." Или който и да си...

* * *

Тича към банята - отново повръща в тоалетната чиния.

Игнат: Добре... Признавам! Признавам... Не го съсякох... Апостол. Отрових го със сода каустик. Много се мъчи...

* * *

Влиза в стаята. Бърше лицето си. Гледа синия екран на монитора.

Игнат: Не реагираш! ...По дяволите, онемя ли или скайпът отиде по дяволите?! Хубаво, признавам! ...Нямам нищо общо с неговото убийство! ...Намерили го в една горичка край железопътната линия след Вакарел... (Крушката пращи и излъчва неравна силна светлина.) Обезобразен, с прерязано гърло ...Седем дни не могли да идентифицират трупа. Неговите хора го били вкарали в трафика с наркотици... (Светлината се нормализира, Игнат плаче.) Горкият Апостол! Горкият, горкият, горкият Апостол! Апостол е мъртъв, шаране! ...Шаро, разбираш ли, Апостол е мъртъв!? (Шаранът отваря и затваря уста.) ...Ченге, защо мълчиш!? А аз съм в ръцете ти! ...Не ми ли уредиш една работна виза, ще кажа, че твоите хора са го натикали в трафика с наркотици! Че те са го убили! Ще свидетелствам пред следствието... Няма го Апостол!

Звъни телефонът на скайпа. Игнат се хвърля към клавиатурата, кликва с мишката, появява се образа на Апостол...

Апостол: "Скапах се, докато те открия в скайпа, Игнате, ...впрочем, изобщо не вярвах, че още се появяваш в интернета. ...Казах ти, ще съжаляваш! Майната ти! ...И това, дето си започнал да просиш си е само от инат, нали? Искаш нещо да ми докажеш, обаче... Сега по същество - да разбереш, че съм ти приятел... Намерил съм ти едно островче - знам, че искаш да се чупираш. Що ябълкова с бадеми опуках с консула им, ако я издрайфам наведнъж, Черно море ще прелее! Уредих, разбира се, и някои готини оферти... За частния му бизнес под прикритие. Цял кораб шапки от Тайван продаде в Констанца. На дeсеторна цена! Инак, виза на най... Ей, Богу, условията им за имиграция са направо чудовищни! Само заради тебе! Въпреки че тогава в ябълковата градина едва не ме утрепа! Не беше прав! Пък и какво ти бяха криви после дръвчетата?! Ябълка е това - плод витаминозен! (Смях.)Направо ме разби, Игнате! (Пее.) "Замъчила се Божия майчица от Игнажден до Коледа..." (Смях.) Това като че ли направо за тебе е писано, ама за разлика от Богородица ти няма да родиш Спасител - нито за себе си, нито за другите... Коледата ти нещо се позабави... Нейсе! ...Щях да забравя - островчето се нарича Тингвана! Няма значение в кое море е! Запомни - Тингвана... Твой приятел Апостол..."

* * *

Тингвана. Плажът. Вместо Господ и Игнат обаче, този път ...причастието с резенчета ананас раздава Апостол... Целуват му ръка и пр., и пр.

Игнат: ...Тингвана! Не може да бъде!? Страхотно, страхотно, Апостоле! Ти си върхът! Това се казва... приятел! (Между получаващите причастие и целуващите ръка на Апостол се появява и Игнат. Общата им любовница сипе над главите на двамата розов цвят...) Стягам си багажа и тръгвам моментално!

* * *

Вади куфара, набутва в него шапката, шлифера, мъкне списания, книги и справочници - все по компютърна грамотност - тъпче ги вътре...

Игнат: Моментално! Каквото било-било - "минало-заминало", както казваш! Абсолютно си прав! То, ако погледнем сериозно, аз никога и не съм ти се сърдил кой знае колко - фабрика за виртуални сънища, я, майната й! Така, де! Майната им и на тия приказки, дето те били заклали... Не, че ми се е искало, ама... Ако съм ти се сърдил, било е с възпитателна цел! Да не си помислиш, че можеш току-така да продължаваш да ми правиш гадости! Знам, знам, разбирам! В тази - братска чужбина, дето беше толкова години, не ти е било лесно - гадовете от ЩАЗИ сигурно страхотно са те тормозили... Не се съмнявам!

Образът на Апостол изчезва от монитора. Остър звук за приключване на разговора. Игнат млъква, ослушва се...

Игнат: Апостоле! Апостоле, чуваш ли?

Звънене в скайпа. Игнат посяга към мишката, но ръката му замръзва. По монитора се появяват вълни...

Електронен глас: "Не те чува!"

Игнат: Значи само ти - домашното ченге, шпионинът от ЦРУ, виртуалният ми сън или Господ знае още кой - можеш да говориш с мен без дори да съм кликнал на обаждането ти...

Електронен глас: "Точно така! Само не ме карай да ти обяснявам как става! С твоята компютърна грамотност и сега, и преди... "Поради изтичане на договорения срок"...

Игнат започва да подрежда още по-съсредоточено куфара си...

Електронен глас: "Има и още нещо - не съм ченге! Нито съм от ЦРУ!"

Игнат: ...Не си ченге, не си от ЦРУ, какво си!?

Електронен глас: "Вече ти казах... Впрочем днешните изсушени мушици бяха по-добри. Вчерашните не струваха."

Игнат изпуска куфара, кръсти се пред иконата.

Електронен глас: "Чист снобизъм!"

Игнат (Надвесва се над шарана.): ...Кое?

Електронен глас: "Това пред иконата!" (Пауза.)

Под аквариума - около нозете на Игнат и в цялото помещение хаотично се движат ябълки. Крушката пращи и излъчва неравномерна, ярка светлина...

Игнат: ...Не можеш да ми докажеш, че си шаранът!

Електронен глас: "Нямам й намерение! Ти си венецът на природата, останалото е храна за търбуха ти или мъртва материя, нали!? "Сирак" бил... Хищник с хищник!" (Мехурчета по монитора.)

Игнат: ...Ако бях хищник, досега тоя азиатец (Сочи шарана.) да съм го набутал в тигана!

Електронен глас: "А вие, европейците, какво измислихте? "Адът - това са другите", нали?! И поради тази причина: "По пет на нож!" - горе-долу цялата ви история е това... Случайно да знаете, какво е да си сам в аквариум!? Да гледаш цял живот на света през стъкло? Добре, че измислиха интернет!" (Светлината се нормализира, ябълките изчезват...)

Игнат: ...Виж какво, ченге, като човек те помолих да ми уредиш "зелена карта" или работна виза, ти отказа... Сега просто ме остави на мира да си стягам багажа!(Отново се заема с куфара си.)

Електронен глас: "Надяваше се, че и аз, като шарана на приятеля ти, мога да се окажа Златна рибка, ама не стана, нали!?"

Игнат: ...Изобщо... (Гледа шарана.) Няма доказателства, че има връзка между пускането на шарана и намирането на монетите... Както впрочем и за това, че в момента не дрънкам с някое побъркано ченге от ЦРУ, което се прави на шаран...

Електронен глас: "Доказателства, какво са доказателствата!? Или вярваш, или..."

Игнат: Е, щом не са нищо, сбогом! Аз, шаране... мой любими Шаро, заминавам за Тингвана, а ти се оправяй тук, както намериш за добре! Можеш да задържиш аквариума, въпреки че, ако го продам, ще прибавя все нещо към онова, което трябва да изпрося за път. Ще трябва... Апостол!

Тръгва към компютъра, в този момент се чува звънене по скайпа...

Игнат: Сега пък какво искаш!? Не си ченге, а шаран, разбрах.

Изчаква миг, няма отговор, става и кликва с мишката. На монитора се появява образът на човека от Тингвана, говори със силен акцент.

Глас: "Уважаеми г-не, очаквахме с нетърпение Вашия имейл, но така и не получихме отговор от Вас дали условията за постъпване на работа при нас, на остров Тингвана, ви удовлетворяват. Междувременно, тъй като предложението, направено от Вас, ни заинтригува, а и един наш познат се застъпи за Вас, нашето старейшинство се събра и за Вас специално реши да направи жест - за Вас... Да Ви позволи виза на Вас - за влизане в Тингвана. Без излизане! Това е висока чест за Вас - честито! Чакаме Ви с нетърпение - Вас. ...р. s. Малка забележка за Вас: Въпреки визата, няма да бъдете допуснат в Тингвана, ако личното Ви тегло не надхвърля 100 кг. Затова се хранете обилно!"

Игнат (Изсипва съдържанието на куфара на пода.): Апостоле, мамка ти! (След дълга пауза.) Е, добре, добре! Излъгах! Не съм Бог! Не съм! Ако ме чуваш, ти, ченгето, шаранът, обади се, за Бога!... (Дълга пауза.) Моля те!...

Глас: "Някога - преди много време..."

* * *

Пясъчният плаж. Вятърът духа с все сила и Игнат вдига разтворения лаптоп, за да пази лицето си от набезите му. Става, върви срещу вятъра...

В пясъка някакви цветнокожи мъже, разположени на големи разстояния един от друг, бият тамтами...

Глас: ...когато всички хора били богове, така злоупотребили със своята божественост, че Господарят на боговете решил да им я отнеме и да я скрие някъде, където те няма да могат да я намерят. Въпросът бил къде да я скрие? Извикал Господарят на боговете всички богове, които му били подчинени, и заедно започнали да умуват: "Да я заровим в земята!", предложил един от тях. "Не можем", отвърнал Господарят на боговете, "човекът ще прокопае земята и ще я намери". Тогава друг бог казал: "Да хвърлим божествеността в най-дълбокото място - на дъното на океана!" "Не става!", възразил Господарят, "Рано или късно човекът ще проучи дълбините на океана и ще я намери!" "Ще скрием божествеността на човека в най-дълбокото място - в него самия!", възкликнал неочаквано Господарят на боговете, "Това е единственото място, където той никога няма да я потърси!"

* * *

Компютърът се изключва. Вратата на апартамента се отваря с трясък. Движени от невидима сила към изхода се търкалят ябълки. В обратната посока се сурва цяло стадо прасета. Игнат върви между тях, оглежда ги като в някакъв сън... Бавно, бавно приближава аквариума, вдига го и поема към изхода.

* * *

Пясъчният плаж. Вятърът. Вместо лаптоп Игнат носи в ръцете си аквариума с шарана. Чуват се далечните тамтами. Полуздрач.

* * *

Игнат с аквариума в ръце стига до място, където в морето се влива река.

Пуска шарана в реката.

Игнат: ...Нали и аз това разправях - човекът е бил Бог, редом до самия Господ Бог! (Пауза.) Кога беше Игнажден? Колко още има до Коледа? Много ли е? Шаро, много ли има още до Коледа, а? А може би още сме в Седмия ден? Може би Господ все още си почива след Сътворението на света? Може би той съвсем скоро ще се събуди? А, Шаро, ти как мислиш? Може би Бог скоро ще се събуди?!

* * *

Ден е. Брегът с безкрайни пясъци. Мъжете с тамтамите. Игнат върви към яхтата или платноходната ладия, с която го стовариха в мечтите му на брега на Тингвана. Коленичи на брега и заема поза за медитация, затваря очи...

Игнат: Неземна светлина, облей ме... Изкъпи ума и душата ми! Изпразни ме от всякаква съблазън, очисти ме от прахта! Дари ми Божествената радост на Вечността! Върни ми загубения дар да улавям сигналите на Космоса, така, както си ме създал! Да бъда частица от него, да поемам енергията му, за да я превръщам в любов... Поне... докато ти се събудиш след Седмия ден, или поне...

* * *

Игнат се качва на ладията. На трон в средата й стои Господ. От двете му страни зад него са Апостол и общата им любовница. Те го викат с жест. Бог протяга ръка. Игнат му подава лист, на който пише "Работна виза". Господ вади печат, дъхва върху него и подпечатва визата.

Игнат: Поне до изтичане... на договорения срок!

Ладията потегля. На брега мъжете удрят тамтамите си. Игнат, Апостол и любовницата им ядат ябълки.

КРАЙ

© Румен Шомов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2014, № 3 (172)