Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕЩО ОТКАЧЕНО

Сценарий за игрален филм

Румен Шомов

web

Действащи лица:

Стела
Явора - дъщеря на Стела
Барманката
Просяк
Старче
Свещеник
Ученик
Хор ученици
Калин
Жената на Калин
Дъщерята на Калин
Свещарката
Първи клисар
Втори клисар

Втори отец
Байчовица
Иреней
Ученик на Стела
Други ученици
Първи луд
Втори луд
Мутра
Забързана луда
Йонка
Жена

 

 

Интериор - апартаментът на Стела (Ден)

Полуизлегнала се в домашния фотьойл пред телевизора, Стела четеше книга. Вратата беше отворена и в дълбочина се виждаше банята, в която се къпеше Явора. Стела погледна натам, после към часовника върху скрина.

Стела:

Само три и половина...

Душът спря.

Явора:

Викаш ли нещо? (Долетя от банята.)

Стела:

Не е ли рано да се готвиш за среща, която е чак довечера?

Отговор не дойде. Душът потече отново.

Стела затвори книгата и я хвърли на масичката. Взе един шоколадов бонбон от отворената бонбониера и заразвива станиолчето.

В облак пара, по хавлия Явора с бърза крачка прекоси коридора, грабна нещо и излезе към своята стая.

Явора:

Намери си някого да се срещаш и няма да завиждаш на собствената си дъщеря!

Стела запокити бонбона обратно в бонбониерата. Вдигна дистанционното и завъртя каналите.

  1. Телешопът демонстрираше някакво вездесъщо ренде, на цената на половината й месечен доход. Превключи.

  2. Девица с доста разголени силиконки и пресилена миловидност, настоя да се обадим на еди кой си телефон и да дадем правилния отговор срещу сумата от... Превключи.

  3. Турски сериал. Превключи.

  4. Политически дебат с омръзнали до смърт лица и фрази. Превключи.

  5. Футболен мач - най-интелектуалното, което човек може да види в наши дни на малкия екран.

    Остави го да дудне...

    Но излезе на балкона.

* * *

Екстериор - балконът на апартамента на Стела (Ден)

Навън пролетта едва пристъпваше - грееше слънце и хвърляше отблясъци в съседните прозорци. По дърветата чуруликаха птици. В една от все още поръбените с лед локви на многобройните дупки по асфалта се къпеха врабчета - движенията им бяха странни, приличаха на туптящи в ускорен ритъм сърца. Стела не можеше да откъсне очи от тях. Точно в този момент се зададе някакъв Grand Chеrokее, или Range Rover, или Padjero, който едва не прегази птичките - разлетяха се на милиметър изпод гумите му.

Стела се прибра обратно.

* * *

Интериор - апартаментът на Стела (Ден)

Цял набор кремове, гримове, спирали, лакове за коса и за нокти, шишенце парфюм, флакон дезодорант, памуци и какви ли не други женски аксесоари съпровождаха почти приключилото превъплъщение на Явора от Пепеляшка в Принцеса.

Стела:

Колко е естествено всичко в природата!

Уморено въздъхна Стела от прага на стаята.

Явора се обърна към нея.

Явора:

А при мен не е. Само се чудя с какви гримове и фон дьо тенове да се нацапондря, това искаш да кажеш, нали мамо?

Стела:

Не, Явора...

Явора:

...Писна ми да ми натякваш!

Изкряска тя.

Явора:

Всеки ден... Още преди да се прибера, вместо "здрасти" - пляс през лицето! Ако ме беше родила по-хубава, нямаше да се цапондря!

Стела:

И приятелят ти нямаше да си бръсне главата...

Стела не си даде сметка кога влезе в тона й.

Стела:

...ама златното руно, с което го пръкнала майка му, не било от модерното златно, ами от демодерното... Що за поколение!? ...Да не говорим, че говорех на себе си.

Явора:

Защо не си каза нещо, което да окуражи дъщеря ти!? Все да й смачкаш самочувствието. ...Като червей!

Стела намъкна набързо палтото и обувките си, но преди да прекрачи прага, пое дълбоко дъх - следващите реплики произнесе "на себе си" или на огледалото, докато ядосано се сресваше... но Явора нямаше как да не чуе.

Стела:

Някакви минувачи си изтървали сърцата в локвата, а те продължават да туптят и да чуруликат. Това исках да кажа...

И излезе.

В предавания по телевизията мач вероятно вкараха важен гол, защото коментаторът по латиноамерикански отприщи емоциите си, в контраст със сълзите, избили по бузите на Явора и размазали обилното й количество грим.

* * *

Екстериор - улицата (Ден)

Стела затвори входната врата, вдигна яката на палтото си и пое по "Велчо Атанасов" - гръбнакът на Редута. Мина покрай градинката и влезе в полупразното квартално кафене.

* * *

Интериор - кварталното кафене (Ден)

Барманката:

Пак ли се скарахте?

Очевидно беше запозната с проблема.

Стела:

Ъхъ...

Очакванията на барманката, приятелката й да продължи, останаха невъзнаградени.

Барманката:

Както обикновено ли?

Ръцете й вече действаха по кафе-машината.

Стела:

Ъхъ...

Барманката поднесе кафето.

Барманката:

Друго да желаеш?

Стела:

Желая! ...Нещо истинско... И откачено - тук и сега...

Барманката:

Като например?

Приятелката й само вдигна рамене.

Стела:

Не знам... Да срещна някое старо гадже, или... Дявол знае какво...

Стела отпи глътка, извади едно левче, остави го и стана, а барманката я изпрати безмълвно с леко ококорени очи, стиснала чинийката с малката баклава, която смяташе да я почерпи.

* * *

Екстериор пред техникума по механотехника (Ден)

Пред Техникума по механотехника, точно под паметната плоча за футболния идол Гунди, завършил някога този Техникум, се беше разположил местният просяк - мъж към шейсетте. Щом видя Стела, веднага тръгна насреща й.

Просяк:

Госпожо, имам менталeн проблем. Спряха ми помощите. Не мога да откажа цигарите. Помогнете с каквото можете!

Стела бръкна в чантата си и му бутна половин пакет цигари.

Стела:

Имаш късмет, отказвам ги!

Просяк:

Бог да ви върне добрината!

Поклони се почти до земята мъжът.

Просяк:

Аз съм завършил философия, госпожо!

Стела:

Виждам...

Разговорът може би щеше да продължи, но от училището изскочи група младежи и той забърза към тях.

Просяк:

Помогнете с каквото можете... Ще ви кажа сентенция...

Единият от младежите направи стойка с краката нагоре точно под паметната плоча на Гунди.

Ученик:

Ако искаш някога...

Другите продължиха в хор.

Хор ученици:

...Ако искаш някога в това училище да ти вдигнат паметник като на Гунди, хващай се с нещо, на което не те учат тук!

Последва смях. И една близалка във вдървената, все още протегната длан на мъжа, който изглеждаше направо слисан.

Просяк (Към Стела.):

Вече съм им я казал, а съм забравил... Ментален проблем... Споменах ли ви?

Стела:

Пропусна... Да ми кажеш сентенцията си.

Мъжът я огледа изненадано, взе си шапката и забърза нанякъде.

Просяк:

Че тя не важи за вас.

И продължи.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

Стела пое надолу по "Марагидик".

* * *

Екстериор - улица (Ден)

Излезе от подлеза към "Оборище", помагайки на някаква нещастница да изнесат по стълбите прикованото й на количка момче. Няколко излегнали се наблизо помияри с наднормено тегло ги изпроводиха с поглед, без дори да помръднат.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

На канала сурия велосипедисти премина пред нея.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

При новооткрития Музей на модерното изкуство на улица "Оборище" спря пред огромното стъкло на външната витрина.

Старче:

Хубаво го вижте!

Прозвуча зад гърба й неочакван глас и пред погледа й се появи портрет на Мерилин Монро.

Зад Стела стърчеше съсухрено старче с голям диоптър под омачканата шапка и доисторически интелигентски вид.

Старче:

Виждам, че се интересувате.

Стела:

Аз ли?

Старче:

...Анди Уорхол, бащата на американския поп-арт...

Посочи картината с бастун в треперещата си ръка старчето.

Старче:

От край време обвиняват модернистите в какво ли не... Вятър и мъгла! Но за този е вярно...

Стела:

Цветовете му са малко ...попресилени.

Старче:

Направо са изнасилени! Той върна търговците в храма! А хората, понеже са тра-ла-ла, взеха да се молят на рекламата!

...Поредният NAVARA буквално "скочи" в близката локва и цял фонтан кална вода плисна в старчето - окъпа ги от главата до петите.

Стела:

Идиот! Да ти пикая на подвижния мавзолей!

Старчето примирено махна с ръка.

Старче:

Щом "непризнатите законодатели на света" - така ги наричаше Шели...

Той отново посочи картината.

Старче:

...Щом "непризнатите законодатели на света обожават разложението"... какво остава за тези!?

Стела беше извадила кърпичката си и се опитваше да отстрани калните последствия.

Старче:

"Подвижен мавзолей", хубаво го рекохте!

После изтръска шапката си, наложи я обратно и махна за сбогом на Стела.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

Щом пресветна зеленият светофар на бул. "Васил Левски", Стела продължи напред между стълпените от всички страни превозни средства и минувачи - час пик беше започнал.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

А от камбанарията на храм-паметника тя изглеждаше долу като малка, колебаеща се точка - първо го отмина, после...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Прекрачи прага на "Александър Невски", само за да си почине. Чувстваше някаква неловкост под огромния, натежал от времето на почти столетие, опушен от милиони надежди и свещи свод. Приседна в крайчеца на дървената пейка вдясно срещу иконостаса. Със страхопочитание заоглежда потъмнелите лица на светците в подкуполното пространство.

Сред умерения брой посетители погледът й привлякоха двама луди. Първият вече седеше на същата пейка вляво срещу иконостаса. Тънките му пръсти ту нервно сресваха дългата бяла брада и косата, ту старателно и много съсредоточено се изтриваха в панталоните на бедрата и коленете, след което отръскваха обърсаното.

Вторият тъкмо беше влязъл и внимателно отмерваше стъпка по стъпка разстоянието до единствено нему известна точка във вътрешността на храма, като че ли участваше във футбол на малки вратички и търсеше откъде да бие дузпа.

Погледите им се засякоха; двамата се извърнаха един от друг. Първият се изтегли максимално вляво на пейката, а вторият седна недалеч от Стела - най-вдясно, та по никакъв начин да не се засичат.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Осветлението грейна в цялото му тържествено великолепие. Отецът излезе в притвора да посрещне високопоставена чуждестранна делегация. Ръкува се с мъжа, който я водеше, и покани гостите си в средата на храма. Акустиката беше отлична. Стела дискретно се приближи към групата и чу някои подробности от разказа на свещеника.

Свещеник:

Основният камък е положен февруари 1882 г. Първоначално храма проектира руският архитект Богомолов, а го завършва Померанцев - "неовизантизъм", с елементи от средновековните храмове на Несебър... Катедралата е напълно готова през 1912, но заради войните, освещаването й става чак през 1924 г. Най-голямата храмова камбана обаче оглася София още през 1913 г., след победата на българските войски при Одрин. Всичките - над 400 образци на християнското изкуство вече са изписани от най-известните за времето си български и руски художници - Митов, Мърквичка, Васнецов, Мясоядников...

Наближаваше времето на вечерната служба и единият от клисарите отвори малката вратичка от ковано желязо, отвеждаща най-напред към балкона, където в неделя и по време на големите църковни празници пееше хор, а по-нататък следваше изхода към дългата вита стълба за камбанарията. Стела внимателно проследи как той отвори и затвори райберчето.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

От светлата рамка на храмовите двери през притвора право към ореола от трептящите светлинки над свещниците Стела видя да върви към нея Калин - старо гадже. Тъкмо както си го беше пожелала.

Калин:

Стела?! Гледай, ти, каква среща! Сто години...

Протегна ръце да я прегърне, но се въздържа - бяха в храм.

Ще ме изчакаш ли след вечернята? Искам да те видя.

В този момент удари камбаната и той се втурна към олтара.

Непременно ме изчакай!

Звучеше искрено.

Стела:

...Ъхъ.

Едва успя да отрони.

Почувства устата си необичайно суха и се опита да преглътне.

Камбаната продължаваше да бие. Службата започна и басът на Калин се вплете в молитвеното пение на отеца и тримата тенори. Извисяваше се красиво, на Стела й се струваше дори развълнувано...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Службата още не беше свършила, когато с делова крачка към свещниците шумно закрачи някакво подобие на Мерилин. Сякаш беше слязла от платното на американския модернист - силно изрусена, с ярко червило и натрапващ се грим. Подобието запали от най-големите свещи и застана най-отпред, като че ли да предизвика по-бърз край на службата.

Едва дочака финалното "Амин!", качи се при олтара, улови Калин под ръка и го поведе към изхода.

Дъщерята на Калин:

Баща ми, много ни трябваш!

Буквално втъкна свещта в свещника и помъкна Калин навън.

* * *

Екстериор пред "Александър Невски" (Ден)

От вратата на храма Стела видя как бръснатата глава на кавалера й хлопна вратата на лъскавия им мавзолей и потегли с мръсна газ, отвеждайки мъжа, когото тя беше чакала.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Не й оставаше друго освен да се върне пред "тържествуващия Христос" на Васнецов. Той я гледаше право в очите, където и да отидеше.

После погледът й привлече клисарят, който отново отвори и затвори райберчето на вратичката на връщане от камбанарията.

Една "забързана луда" с огромна торба сгънати кашони влезе почти тичайки в храма, доближи се до най-крайния свещник и премести горяща свещ от нейното - в съседно гнездо. Толкова!

Напусна все така делово, без дори да се прекръсти.

На изхода се размина с една боголюбива мутра, стиснала цял наръч свещи (дали не беше същата, която ги окъпа със старчето, докато обсъждаха Уорхол? Ако е така, знакът за идентификация не бива да бъде лицето, а примерно ...обувката му). В ръцете му те стояха непохватно като сопи.

Мутрата безцеремонно разчисти с опакото на дланта си най-близкия свещник. Восъчните фасове заподскачаха по пода, изпускайки струйки дим при изгасването си. Мутрата натика своите топузи в опразнените гнезда така, сякаш натискаше някого за врата. Докато се отправяше към иконата, краката му размазаха няколко паднали восъчни остатъци. Скъпият костюм не му попречи да се просне на колени пред аналоя със свети Димитър. Лицето му на незадоволимо дете се обля в сълзи. Кръстеше се с широк мах на ръцете и неподражаема всеотдайност, челото му почти удряше пода под иконата. Задникът му стърчеше.

След като приключи и си тръгна, погледите им се срещнаха и Стела почувства, че й се гади...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Храмът затихна. Стела бавно приближи стълбището към балкона за хора.

Най-възрастната от жените в малките магазинчета за свещи и църковни сувенири заключи вратата на своето и бавно пое към тоалетната в подземния етаж.

Клисарите чистеха свещниците и пространството около тях от накапалия восък.

Свещарката:

Мъртвец! Труп!

Неочаквано отекна изплашеният крясък на свещарката.

Мъжете оставиха инструментите и поеха надолу.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Не беше мъртвец. Но беше труп - по-точно пиян до смърт несретник. В полумрака от стария шкаф, в който се беше набутал, стърчаха само обувките му. Двамата здрави мъже го изтеглиха за краката.

Първи клисар:

Как го видя? Поне три пъти минах оттука само последния половин час.

Свещарката:

Ми на връщане. Изкара ми акъла.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Втори клисар:

Знаеш ли какво ще стане, ако те заключим в храма, бе, говедо?

Чу Стела втория от клисарите, докато двамата извличаха отпуснатото тяло на клошаря към изхода.

Втори клисар:

Три крачки да направиш камерите те засичат и целият площад почернява от жандармерия.

Първи клисар:

Опукват те и хич не питат кой си и какво правиш тука!

В отговор мъжът нечленоразделно измуча, имаше толкова изпаднал вид, че и самата преизподня не можеше да го стресне. Отпусна глава и се остави да го мъкнат към изхода.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Използвайки суматохата, Стела незабележимо открехна вратичката от ковано желязо и безшумно се прокрадна по стълбите към балкона на църковния хор. После лекичко приближи парапета - внушителните двутонни месингови полилеи, изображението в централния купол на Бог Саваот - на 40 метра височина от забележителната мозайка от оникс и бяло-жълт сиенски мрамор на пода, както и мрамори от цял свят - от нейното място сякаш се намираха на една ръка разстояние. Невероятно усещане!

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Първи клисар:

Храмът се затваря!

Стресна я сипкавият глас на единия от клисарите.

Втори клисар:

Храмът се затваря!

Последните посетители бързаха към изхода, прекръствайки се набързо, преди да излязат.

Осветлението рязко намаля. Клисарите припряно и шумно се заловиха да духат свещите. Бели струи запълзяха към свода.

Преди да излязат, мъжете включиха алармата.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Стела чу как тежките ключове на входната врата изщракаха, отрязвайки й всякаква възможност да поправи спонтанната си прищявка. Последният полюлей бавно гаснеше. Димът рисуваше странни абстракции. Издигаше се все по-нагоре. Замъгляваше образите на светците.

Стела вдигна поглед към купола. Саваот постепенно размиваше очертанията си.

Зазвуча басът на Борис Христов, приживе записвал под този купол православни песнопения... Появи се дори избледнелият му образ... През колоните Стела видя как в централния кръг на храма застана ангел. После втори. Трети. Стояха неподвижно - като шахматни фигури - отпуснали криле, с бели лица, с погледи отправени в нея. Очите й се разшириха. Стисна с все сила клепачи и ги отвори отново. Гледката не изчезна.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Стела отмести очи към мястото, където се намираше - балкона на църковния хор: ...Непочистени пълни кошчета... Скамейките за хористите... Празните стативи за нотните листове, под които се търкаляха допити и недопити пластмасови шишета от минерална вода. Гласът на Борис Христов рязко затихна. Тя вдигна очи към централния кръг на храма.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Трите ангела кротко я гледаха. Започнаха бавно да се издигат - до височината на балкона.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Ръката й се протегна и взе едно от пластмасовите шишета. Отвори чантичката си, извади пила за нокти. Заби я в пластмасата, така че да изпука, колкото се може по-силно и сряза по-голям отвор.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Ангелите бяха по местата си и все така гледаха право в нея. Точно в центъра на храма, тийнейджърката Явора играеше със своето йо-йо.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Стела:

Явора!

Извика.

Ангелите се обърнаха. Чу се бебешки плач.

Явора продължаваше да играе със своето йо-йо.

Глас на втори отец:

Во имя Отца и Сина и Святаго Духа, кръщава се рабиня Божия Явора!

* * *

Интериор - черква (Ден)

Думите произнасяше друг свещеник, в съвсем друга (малка и скромна) черквичка, в друго време - това на Стелините спомени.

Над купела Свещеникът държеше голото тяло на около година и половина - двегодишната Явора. Пред него стояха младата Стела и бащата на Явора. Отецът я потопи в купела.

Втори отец:

Во имя Отца и Сина и Святаго Духа, кръщава се рабиня Божия Явора! Кръщава се рабиня Божия Явора во имя Отца и Сина и Святаго Духа, за здраве и живот, за вяра, надежда и любов... Амин!

Невръстното заглушаваше с пълногърления си рев думите на отеца...

Мъжът побутна Стела, тя да поеме детето от ръцете му. Стела го зави в хавлиената кърпа и нежно го притисна в себе си. Грееха свещи, наливаха в чашите вино, разчупваха обредната погача и раздаваха парчета.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Стела вдигна очи - в дебела паяжина над големия полюлей в храма висеше бащата на Явора.

Бащата на Явора:

Амин! Дойде ли циганското лято, ние, паяците, правим паяжината си на топка и я провисваме само на една нишка. Щом духне вятърът, късаме нишката и той ни отвява. ...Просто ни отвява. Защото ни се живее. Живее ни се, разбираш ли!?

* * *

Интериор - класна стая (Ден)

Стела имаше час в училището, в което преподаваше. Дописваше на черната дъска темата на писменото упражнение, върху което учениците й трябваше да изложат разсъжденията си.

"Любовта в творчеството на моя/моите любим/и поет/и."

Вратата се отвори и се показа байчовицата.

Байчовица:

Драгинова, на телефона!

Стела пое към вратата.

* * *

Интериор - учителска стая (Ден)

В учителската стая вдигна телефона.

Стела:

Ало?

Бащата на Явора:

Аз съм... Явора е с температура.

Стела:

Ще я взема, щом свърши часа.

Бащата на Явора:

По-добре направо се прибери. Аз ще я взема.

Стела върна слушалката на мястото й.

* * *

Интериор - учителска стая (Ден)

Звънецът удари. Стела събра контролните и пое към къщи.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

Пресече улицата и се качи в трамвая.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

Слезе на спирката и се сля с другите пешеходци по тротоара.

* * *

Интериор - стълбище (Ден)

Почти тичаше по стълбите.

Отключи входната врата и влезе.

* * *

Интериор - апартамент на Стела (Ден)

Стела едва дишаше.

Стела:

Къде е?

Бащата на Явора (Сухо.):

Седни! ...Явора е в детската градина... Нищо й няма.

Стела:

Да не си полудял!?

Гледаше го като втрещена. Беше облечен в шлифер. Куфарите - приготвени.

Бащата на Явора:

След час летя за Виена...

Стела:

В смисъл?

Бащата на Явора:

В смисъл, клуб за запознанства... Обява в интернет. В австрийски вестник... Не сме женени, нали така?

Отвърна мъжът без сянка на смущение.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

И продължи, както си висеше в паяжината на храма.

Бащата на Явора:

...Хвърляш някакви усилия и искаш те да бъдат възнаградени. Аз учих немски. Ако не се възползвам, значи съм глупак. Напразно съм пропилял живота си.

Прекъсна го гласът на Стела.

Стела:

Доколкото си спомням, учеше немски, за да четеш Гьоте в оригинал...

Бащата на Явора:

Нещата се променят, нали така?

* * *

Интериор - апартамент на Стела (Ден)

Стела:

Някакъв сапунен сериал ли ми разказваш?

Отново бяха в дома й.

Бащата на Явора:

Не. Но ще се женя... За материално осигурена австрийка. Ще живея в по-богата и уредена държава... Съжалявам.

Стела:

Ами Явора?

Последва пауза.

Той вдигна куфарите си и направи една крачка към изхода. После спря, извади от вътрешния си джоб малко пари и ги хвърли на шкафчето до вратата.

Бащата на Явора:

Ето...

И излезе.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Иреней:

Стела!

Прозвуча от дясната част на храма.

Беше Иреней - добре сложен, сияещ мъж - на години по-млад от нея. Стела само извърна глава - заради камерите не смееше да помръдне.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Иреней стоеше пред стенописа, придружаваха го два ангела.

Иреней:

Това са те, падналите ангели на Мърквичка. Дори се е подписал. Как мислиш, защо от всички библейски сюжети е избрал тъкмо този?

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Долу - в центъра на храма тийнейджърката Явора продължи безгрижната игра със своето йо-йо.

Явора:

Мамо, среши ме! Иро обеща да ме води в корема на кита!

* * *

Интериор - апартамента на Стела (Ден)

В хола на Стела, със същото йо-йо в ръка, Явора й подаде четката си за коса.

Стела:

В корема на кита ли?

Появи се Иреней.

Иреней:

Трябва да мина през монетния двор по работа. После отиваме в корема на кита.

Стела вече сресваше косите на младата госпожица.

Иреней:

"Александър Невски"...

Поясни мъжът.

Иреней:

...На какво ти прилича?

Стела:

На храм. Каквото си е...

Иреней:

На мен пък на кит? Тумбест един такъв. А на теб, Явора?

Явора:

На мен ми прилича... на-а...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Явора:

...На каквото му прилича на Иро!

Светкавично изстреля последните реплики момичето, гледайки леко предизвикателно майка си от средата на храма.

Иреней:

Ще й покажа един стенопис на Мърквичка... Нали ще става художничка?

Едва ли не извинително допълни от дясната страна на храма Иреней.

* * *

Интериор - апартамента на Стела (Ден)

Вкъщи той целуна Стела, улови Явора за ръката и двамата тръгнаха...

* * *

Екстериор - улица край Перловската река (Сумрак)

И някъде там, около канала се изгубиха в бавния сумрак на нереалното. А Стела гледаше как се стапяха в него.

* * *

Интериор - апартамента на Стела (Нощ)

Стела:

Някакъв сапунен сериал ли ми разказваш?

Произнесе зад стената Стела.

Въпреки че майка й я смяташе за отдавна заспала, Явора беше сложила една чаша с отвора към стената и от мрака на своята стая подслушваше какво се случва в съседната.

Иреней:

Не. Наистина го искам...

Този глас беше на Иреней.

* * *

Интериор - апартамента на Стела (Нощ)

Стела:

Я, чакай, че нещо не схващам.

Двамата току-що бяха правили любов. Бяха голи под завивката. Осветлението беше дискретно.

Стела:

Искаш да кажеш, че ти, който си с шест...

Показа му го й с пръсти да не се окажеше после, че слухът му е изневерявал.

Стела:

...години по-млад от мене и минаваш за нормален, държиш да продължиш връзката си с ...каката, която, леко сръбнала, те забърса на купон у общи познати и още същата вечер...

Иреней:

Стела, престани!

Стела:

...Каката с дъщеря на тийнейджърска възраст, чийто баща "обича живота"...

И продължи все така заядливо.

Стела:

Ти не обичаш ли живота?

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Иреней:

Искам не само да продължа връзката си...

Прекъсна я Иреней в храма.

Искам да осиновя Явора и да се оженя за теб.

* * *

Интериор - стаята на Явора (Нощ)

Явора:

Йес!

Почти извика в тъмната си стая спящата-неспяща Явора.

* * *

Интериор - стаята на Стела (Нощ)

Иреней:

...Не! Не го искам!

Продължи Иреней както бяха правили любов оттатък в спалнята й.

...Настоявам за това!

Стела зяпна. После се взе в ръце - взе възглавницата и я запокити към Иреней.

Стела:

Махай се! Махай се! Чуваш ли!?

* * *

Интериор - стаята на Явора (Нощ)

Явора:

Идиотка!

Прехапа устни, Явора едва не изтърва чашата.

* * *

Интериор - стаята на Стела (Нощ)

Стела:

Повече кракът ти да не е стъпил тука! Никога, никога повече!

Стела продължи да мята по Иреней какво ли не, яростна, свирепа, неудържима... Докато не го натика в ъгъла - най-тесния от всички възможни. И докато, обляна в сълзи, не се сви от болка като наранено, отчаяно животно.

* * *

Интериор - черква (Ден)

Пред някакъв олтар, в някаква черквица Стела шепнеше коленичила, със запалена свещ в ръцете.

Стела:

Милостиви Боже, направи така, че това да е истина, а не сън! Искам го. Знам, че с нищо не го заслужавам. Знам, че е невъзможно, ненормално и смахнато, но го искам!

* * *

Интериор - стаята на Стела (Нощ)

И понеже в спомените пространството и времето имат своя си логика, натиканият в най-тесния ъгъл Иреней предпазливо приближи, взе лицето й в шепите си и бавно я целуна по двете очи.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

А после в друго време на спомена Иреней, тя и Явора вървяха щастливи по някаква улица - просто се държаха за ръце - тримата...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Преметнали крак върху крак, взрени в седящата насреща им Стела, белоликите ангели бяха приседнали на парапета на балкона и ритмично подхвърляха в ръцете си ябълки.

* * *

Екстериор - гробище (Ден)

Погребваха майката на Иреней. Траурно облечени, Стела и той стояха пред пресния гроб с цветя в ръцете.

Трети отец:

...Но сега Господ, Бог мой, ми даде спокойствие отвред... Амин!

Хвърлиха по бучка пръст.

* * *

Екстериор - гробищен парк (Ден)

След погребението двамата вървяха прегърнати - по-точно Стела го беше прегърнала, защото Иреней изглеждаше зле. Беше есен. Капеха листата.

Иреней:

...Баща ми, брат ми... Сега, само месец след брат ми, майка ми... Тримата за по-малко от година.

Стела го притисна още по-силно до себе си.

Иреней:

Той иска нещо от мене...

Стела:

Кой?

Не разбра Стела. Иреней продължи, без да отговори на въпроса й.

Иреней:

Може би това, което... Това, което попречих да направи брат ми, уж, за негово добро...

* * *

Интериор - директорската стая в училището (Ден)

Директорската стая в училището беше празна. Стела вдигна слушалката, набра някакъв номер и плахо изрече.

Стела:

Иреней, ако обичате.

Женски глас:

Съжалявам, госпожо, г-н Захариев не работи вече в нашата банка.

Стела затвори телефона.

* * *

Екстериор - улица (Ден)

Вървеше по улиците като луда. Една, втора, трета...

Изведнъж като че ли й се мярна някъде в гръб, хванал под ръка много по-млада от Стела жена. Хукна. Настигна го, дръпна го.

Стела:

Иреней!

Обърна се друг мъж.

* * *

Интериор - черква (Ден)

Влезе в някаква черквичка, в някакъв ...нецентрален квартал. И... Иреней в черна престилка на клисар чистеше свещниците.

* * *

Интериор - кварталното кафене (Ден)

Барманката:

Глупак!

Реагира спонтанно познатата ни вече сервитьорка в местното кафене.

Това мъжете са кекави... Бетер мимози! Бас държа, че е обърнал резбата.

Стела:

Хванах ги със склададжията на черквата...

С горчива ирония отвърна Стела.

Барманката:

Сериозно!?

Стела:

Да... Обсъждаха ...греха на прелюбодейството. ...Не е обърнал резбата, обърнал се е към Бога...

Барманката:

Майтапиш се!?

Устната на кафеджийката увисна като парализирана.

* * *

Интериор - стаята на Явора (Нощ)

Явора отново подслушваше с чаша стаята на майка си.

Иреней:

"Единственото, което човек трябва да направи, преди да го прибере Бог, е да спаси душата си..."

Прозвуча гласът на Иреней.

* * *

Интериор - стаята на Стела (Нощ)

Иреней:

...Последните думи на брат ми, преди да умре.

Пак лежаха в леглото, но този път не бяха правили любов, бяха облечени...

Искаше да запише духовната академия. Да стане монах.

Стела:

Успя да го разубедиш...

Иреней:

Какво ли не му наговорих. Че християнството за две хилядолетия не е очовечило никого. Че без Омир и Шекспир сме щели още да горим на кладите на Инквизицията... Че за зло и добро, езикът, който говори днешният свят, е езикът на парите. Че промяна е възможна само чрез тях.

Стела:

Прилича на истина...

Иреней:

Убеждавах го, че двамата заедно... Той мълчеше. После изчезваше. ...Като заседне в някой храм от отварянето му, та дванайсет часа...

Стела:

На колко години беше?

Иреней:

На двайсет и една.

Стела:

Странно...

Иреней:

Съучениците му гонеха момичета, той - в корема на кита... Тогава кръстих "Александър Невски" така. ...После подадох сам документите му. Никога не ме укори за нищо... Приеха го "финанси"... Дори оценките му не бяха лоши.

Стела:

Обвиняваш се за заболяването му, така ли?

Иреней:

"... Да спаси душата си!

Повтори Иреней.

Нищо друго!"

Стела:

Какво е имал пред вид?

Иреней:

Имал е предвид... да спаси душата си.

Гласеше отговорът.

* * *

Интериор - стаята на Явора (Нощ)

В полумрака на съседната стая пред огледалото Явора изстиска цяла туба боя за коса върху главата си.

* * *

Интериор - стаята на Явора (Нощ)

Явора се появи в огледалото на коридора - косата й имаше цвят розово-електрик.

Прозвуча гласът на Иреней.

Иреней:

Помонаших се. Отивам в Света гора. В Зографския манастир...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

В храма Иреней вече беше в черно расо.

Иреней:

Намерете наемател за апартамента ми. Парите няма да са ви излишни!

Остави ключа на пода. И пое към изхода. Стъпките му дълго отекваха в празното пространство. Излезе през някакъв въображаем, силно осветен отвор между тримата мълчаливи ангели... Някаква въображаема врата се затвори с трясък.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

На балкона на хора върху лицето на Стела се търкулна сълза. Отвън запалиха нощното осветление на сградата и бледи светлини през тесните почти амбразурни прозорци от цветно стъкло облизаха безбройните чупки и стенописи, добавяйки нови, странни тонове към иконите.

Храмът отново се огласи от ария на Борис Христов - тя продължи, но в изпълнение на друг глас и друг образ - този на Калин.

В средата на храма Явора пиеше бира.

* * *

Интериор - операта (Ден)

Стела гледаше оперен спектакъл, заедно с учениците си. На сцената пееше Калин - това беше същата ария - тя просто намери своето продължение.

* * *

Екстериор - улицата пред операта (Ден)

Отвън, пред служебния вход на операта Калин очевидно чакаше някого напразно, нервно тъпчеше на място с крака и през минута поглеждаше часовника си.

Ученик на Стела:

Я, това не е ли онзи същият певец, дето го гледахме?

Други ученици:

Той е...

Ученик:

Госпожо, хващам се на бас, че не ви стиска да му поискате автограф...

Гледаше я предизвикателно бабаитът на класа.

Стела:

Искаш да се басираме ли?

Ученик:

Да, на бутилка уиски. Обаче ако вземете автограф. Ако не ви даде, печеля аз.

Опери се наглецът. Стела бръкна в чантичката си, извади сумата и я подаде на най-близката от ученичките. После се отправи към служебния вход на операта.

* * *

Екстериор - служебният вход на операта (Ден)

Стела:

Мога ли да ви помоля за автограф?

Приближи Стела.

Стела:

На Стела...

Подсказа му, докато той разсеяно въртеше програмата от спектакъла и химикалката в ръцете си.

Калин:

Хубаво име...

Сръчно се подписа.

Едва сега я погледна. Нещо трепна в лицето му. Очите им се срещнаха и се оказа, че не могат да се откъснат едни от други.

Стела:

Благодаря...

Промълви с пресъхнали устни.

Стела:

Време е да тръгвам.

Калин:

Почакайте!

По отсрещния тротоар минаваше циганин с цял набор неща от плетена тръстика. Калин изтича при него и купи една от кошниците му.

Калин:

Елате!

* * *

Интериор - магазинче за плодове (Ден)

В едно малко магазинче за плодове и зеленчуци Калин собственоръчно избираше по малко от всички налични плодове: две ябълки, два лимона, два ананаса, два портокала, две мандарини, голяма чепка грозде...

* * *

Екстериор - пред магазинчето за плодове (Ден)

Стела гледаше отвън как пълни кошницата.

Калин излезе с препълнената кошница.

Калин:

Тути фрутти! За Стела...

Стела пое кошницата.

Стела:

И какво се очаква от мен?

Калин смутено вдигна рамене.

Калин:

Може би да минем на "ти"...

Стела цялата засия.

Стела:

Добре. Затвори си очите!

Калин затвори очи.

Стела отхапа от една ябълка и я поднесе към устните му...

И се започна.

* * *

Интериор - операта (Нощ)

Стела гледаше поредното участие на Калин на сцената на операта...

* * *

Интериор - кафе-бар (Нощ)

Калин пристигна в кафенето, където тя трепетно го очакваше. Стенният часовник, който беше погледнала миг преди появата му, показваше 22.00.

* * *

Интериор - стълбище в блока на Калин (Нощ)

Двамата влязоха в малкото блокче, където живееше Калин. Задъхано се качиха по стълбището, без да палят осветлението - в тъмното се целуваха като ученици.

* * *

Интериор - апартамента на Калин (Нощ)

Влязоха в апартамента, като не преставаха ненаситно да се целуват. Несръчно засъбличаха дрехите си.

* * *

Екстериор - апартамента на Калин отвън (Нощ)

Силуетите им можеха да се видят от улицата - апартаментът се намираше на третия етаж. Единствено той светеше в този час на денонощието.

* * *

Интериор - апартамента на Калин (Нощ)

Телата им се сляха в леглото. Все още звучеше арията, започнала в оперния театър. Тя продължи и...

* * *

Интериор - черквата (Ден)

...в черквата, където Стела се молеше със запалена свещ пред иконата на Богородица. И отново, в друго време.

* * *

Интериор - операта (Нощ)

Операта...

* * *

Интериор - кафе-бар (Нощ)

Кафенето (точно в 22.00)...

* * *

Интериор - стълбище в блока на Калин (Нощ)

Стълбището...

* * *

Интериор - апартамент на Калин (Нощ)

Леглото... "Тути-фрути"-те на любовта и страстта...

Най-сетне настъпи тишина...

Стела:

Хубаво легло. Ти... Ти всъщност си разведен, предполагам?

Допълни, преди да отхапе от взетата от панера с плодове ябълка. Бурята беше отстъпила на нежната следлюбовна нега.

Калин:

Може да се каже... Въпреки че не всички формалности са... Нека, да не си разваляме вечерта, какво ще кажеш?

Стела кимна. Двамата захапаха всеки своята ябълка.

* * *

Интериор - кафе-бар (Нощ)

Часовникът в кафенето показваше 22.10. Калин малко закъсняваше. Стела едва сега забеляза, че заведението притежава цяла колекция часовници - стари и не чак дотам...

Всичките показваха 22.20, а Калин не идваше.

После - 22.30. Стела нервно започна да мачка салфетката пред себе си.

Часовниците неистово тиктакаха - 22.40.

Стела хвърли смачканата салфетка и се запъти към изхода. В този миг влезе Калин с огромен красив букет в ръцете си. Стела буквално се впи в него. От очите й течаха сълзи.

Калин:

Извинявай! Май позакъснях... Днеска празнуваме.

Стела:

И какъв е поводът?

С примряло сърце попита Стела.

Калин й поднесе букета.

Калин:

Ще чуеш...

* * *

Интериор - ресторант (Нощ)

Двамата вечеряха в уютно ресторантче.

Стела:

Е?

Подкани го тя нетърпеливо.

Калин:

Да поръчаме шампанско...

Вместо отговор предложи Калин.

Калин:

Келнер! Ако обичате!

* * *

Екстериор - пред нощен бар (Изгрев)

Вече зазоряваше, когато излязоха от нощния бар.

Калин:

Не съм забравил. Не съм забравил!

Предотврати застиналия на устните на Стела въпрос Калин.

Спряха един срещу друг. В очите й все още трептеше някаква плаха надежда, че проточилото се мълчание, е резултат на смущението на всеки мъж, преди да направи предложение за брак на една жена.

Калин:

Виж... случи се нещо, за което дори не съм мечтал.

Стела:

Да?

Окуражи го с пресъхнало гърло Стела.

Калин:

Спечелих конкурс за преподавател във Ватикана.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Калин се движеше към изхода на храма, говорейки между два безразлични ангела.

Калин:

Това е Папската академия, разбираш ли!? Как мъж с неуреден развод да живее там с друга жена?

Горната устна на Стела нервно потрепваше.

Явора изпусна своето йо-йо и то вдигна невъобразим шум.

* * *

Екстериор - гара (Ден)

На табелата пишеше: "София - Солун - Атина". Влакът вече потегляше.

Калин:

Два месеца... Колкото да си стъпя на краката... Намирам ти квартира и се пренасяш в Рим, разбра ли?

Стела кимна - лицето й изразяваше някаква смесица от надежда и неувереност.

Калин:

Ще ти пиша още щом сляза от ферибота...

Влакът усили скоростта си.

Стела стоеше като прикована; наведе глава. В ръката си стискаше ябълка.

Влакът се отдалечаваше.

* * *

Екстериор - гара (Ден)

На друг перон от новопристигнал влак слезе мъж с вид на сумист най-тежка категория - златни ланци, гладко обръсната глава, обеци на ушите...

Стела вдигна глава в средата на чакалнята.

Явора притича край нея, но не я забеляза. Пътьом остави едва отворената пластмасова бутилка с бира на средата на перона и се метна в прегръдките на гиганта - в тях изглеждаше като малка смешна играчка.

Стела гледаше как двамата са се награбили, сякаш нищо друго не съществува.

Нечии забързани крака бутнаха неволно бирената бутилка. Тя падна настрани. Гърлото й започна да бълва пенлива течност.

Движещата се в различни посоки тълпа неволно я подритваше, настъпваше и въртеше; бутилката не спираше да се излива, а Стела не можеше да вдигне очи от тази гледка.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

В храма седналите на балкона белолики ангели протегнаха ръце към нея - в тях ябълките направо грееха.

Долу Явора въртеше своето йо-йо и отпиваше малки глътки от шише с бира. Под окото й имаше синина от ударено.

* * *

Интериор - стълбището на блока на Стела (Ден)

Стела отвори пощенската си кутия и заключи в нея ябълката, която беше държала в ръка на гарата.

* * *

Интериор - апартамент на Стела (Ден)

Качи се вкъщи и отбеляза с кръстче върху календара деня на заминаването на Калин.

* * *

Интериор - апартамент на Стела, стълбите (Ден)

След седмото кръстче се втурна по стълбите и отвори пощенската кутия - ако изключим ябълката, в нея нямаше нищо.

* * *

Интериор - апартамент на Стела (Ден)

Когато кръстчетата изпълниха три откъснати от календара листа - за всеки месец по един, тя ги смачка и хвърли в кошчето.

* * *

Интериор - кафе-бар (Нощ)

Часовниците в кафенето, в което някога се срещаше с Калин, тиктакаха неистово. Стела извади някаква банкнота, остави я до чашката недопито кафе и излезе.

* * *

Екстериор - улица (Нощ)

Валеше дъжд. След нея уличните светлини угасваха.

* * *

Екстериор - улица пред апартамента на Калин (Нощ)

Пред блокчето на Калиновия апартамент, тя вдигна нагоре глава - прозорците на третия етаж светеха. Чуваха се гласове, звучеше музика.

Стела отиде до входната врата и продължително натисна звънеца.

Жената на Калин:

Кой звъни?

Прозвуча от домофона приятен женски глас.

Стела не отговори.

Жената на Калин:

Кой звъни?

Надвесиха се от балкона.

Жената на Калин:

Има ли някой?

Стела стоеше като парализирана.

Дъждът продължаваше.

* * *

Интериор - стълбището на блока на Стела (Нощ)

Когато влезе в собствения си вход, тя отвори пощенската кутия и изхвърли напълно съсухрената, разкапана ябълка, която бе държала там необяснимо дълго.

* * *

Интериор - кафе до блока на Калин (Ден)

На следващия ден не издържа и заседна в близко кафене с добър поглед към входа на блокчето. Не й се наложи да чака дълго. В очертанията му се появи щастливото семейство на завърналия се без време от Ватикана преподател по православно пеене в Папската академия, неговата елегантна съпруга и двете им по-големи от Явора дъщери, облечени в цялата изисканост на истинския италиански вкус...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

В ръцете на ангелите ябълките се бяха превърнали в пингпонгови топчета. Те ги скриха зад гърбовете си.

Стела им направи жест да се обърнат кръгом. Белоликите послушно се завъртяхя с гръб към нея.

Тя взе изрязаното пластмасово шише и го постави под себе си. Облекчи се и това прозвуча необичайно силно.

После прецизно преля топлата течност в шише със запушалка. Сложи изпразнения и пълния съд в цветен найлонов плик и ги остави до себе си.

...Саваот не изрази каквото й да било отношение.

Стела въздъхна облекчено и вдигна поглед, за да се убеди, че виденията са изчезнали.

Нямаше ангели. Нямаше йо-йо, нито бира, нито Явора...

Само свещената непокътната реалност на храма.

Стела бавно се отпусна върху дървения плот. Сложи длан под главата си и притвори очи за сън.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Внезапен силен лъч светлина плисна върху образа на Саваот в самия купол на храма. Въздухът се изпълни с диханието на ангелите, стоновете на грешниците...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Друг лъч окъпа спящата на балкона Стела. Неин двойник-сянка остана да лежи на мястото й, а тя бавно се заизправя.

Чуха се силно отекващи стъпки.

Очите на Стела отразиха лумнала насреща й светлина.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Погледна надолу - в центъра на храма се виждаха само Неговите гигантски сандали. Това, което трябваше да е крака, беше от стъкло или кристал, или... Стела не можеше да определи, но то пропускаше обилната светлина, пречупваше я, играеше си с нея... После изчезна.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Образът на Саваот върху купола бавно започна да се върти.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Внезапно увиснал, под него се появи единият от лудите, видени от Стела в храма.

Първи луд:

"Аз съм пътя и истината, и живота..."

Ръкомахаше трагикомично из въздуха той, въртейки се безпомощно, след което полетя надолу.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Долу на малък батут подскачаше вторият луд.

Втори луд:

...И "Макдоналдс", и "Американ експрес", и "Андронният колайдер"...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Стела почувства гадене.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Барманката:

Тогава тя какво е?

Появи се като в криво огледало приятелката на Стела от кафенето, сочейки Стела, доколкото й беше възможно.

Барманката:

Фигурката от миманса, така ли?

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Старче:

Въпросът е релевантен!

Изникна в мрака изкривеният образ на старчето, срещнато от Стела пред музея на модерното изкуство.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Мутра:

Човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре. (Йов 5:7)

Пуфкаше с пурата си разплаканата мутра и вместо тютюнев дим издишаше облак светулки, а единият от клисарите подскачаше и ги ловеше със сак за пеперуди, но те минаваха през дупките.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Просяка:

Това се казва сентенция!

Проблясна от нищото само за миг просякът от Техникума.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Барманка:

Да каже защо й отне Иреней, а не да бращолеви за искри и страдание!

Извика гневно кафеджийката.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Отново се появи със своето йо-йо Явора.

Явора:

Много просто! За да спаси човечеството, Той пожертва сина си. В замяна поиска Иреней да пожертва себе си... Танто за кукуригу... Ние сме в компютърната му игра. Нищо и никакви човечета.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Бащата на Явора:

Твоят Иреней не беше ли като нас, паяците?

Изникна от паяжината бащата на Явора.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Барманка:

Защо позволи брата на Иреней да се разболее само на двайсет и пет и за четири месеца да умре... Защо?

Продължи с въпросите-обвинения кафеджийката.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Забързана луда:

Да каже и кой прати Чапман да застреля Ленън!... Той го изпрати. От завист, че ще засенчи славата му на земята.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Барманка:

Ако беше загрижен, както са го нарисували там (посочи купола), щеше ли ангелче като Явора да се превърне в това нацапондрено чудо, дето се бие и смуче бира?

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Старецът, когото Стела срещна пред галерията на ул. "Оборище", обобщи.

Старче:

Разложението мами и увлича. Дава свобода. Оцветява като наркотика... После... Ама чак после! А кога човекът е мислил за после?! Никога! А като дойде това после, после какво?

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Заваля дъжд от ябълки. И дъжд от пингпонгови топчета...

Прозвуча гласът на свещарката.

Свещарка:

Нямаше ли и за човека от онзи същия материал, с който направи звездите и небето?

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Някакъв невидим циклон подгони ябълките и пингпонговите топчета по пода, а те се затъркаляха, смесиха се, закръжиха из храма, сякаш отново се сътворяваше света...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Хорът от ученици:

И през ум нямаше да ни мине нито един от тези въпроси, ако не й беше отнел Иреней...

Прошепнаха в хор учениците от механотехникума, сочейки балкона и Стела.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Стела скочи от пейката цялата в пот. Огледа се. Храмът беше пуст. Отново полегна на пейката и притвори очи.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Хаосът върху мозайката стана ням. Някой като че ли беше изключил звука, наподобяващ блъскащи се една в друга билярдни топки. После ябълките и пингпонговите топчета изчезнаха, а на тяхно място се завъртя една голяма отворена бирена бутилка, която бълваше пенеща се течност. Появи се нов познат звук и движението застина.

Отново някой уринираше в пластмасова бутилка и това не можеше да не направи впечатление в чувствителната акустика на храма.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Нощ)

Този път Стела почти скочи, събудена наистина...

Йонка:

Извинявай...

Дочу Стела непознат глас, който идваше от съвсем близо до нея; малко по-нагоре на балкона на хора...

Йонка:

Не се плаши! Аз съм като теб. Казвам се Йонка. Видях те още като се качи тук. Не исках да те безпокоя, ама физиология, нали разбираш!?

Стела:

Йонка!? (Усмихна се Стела.) ...в търбуха на кита! Как можах толкова време да не те усетя!?

Йонка:

Говори каквото си щеш, няма да ти се разсърдя, само не мърдай! Знаеш, камерите...

Стела:

Знам...

Йонка:

Ти за какво си дошла да Го молиш?

Полюбопитства.

Стела:

Аз? Аз просто...

Йонка:

...Момчето ми... (Не дочака отговора на Стела тя.) Месец, месец и половина...

Стела:

В Америка ли е, или в Канада? (Опита се да отгатне Стела.) Ще си дойде, не се притеснявай!

Йонка:

Никъде не е ходило. ...Толкова му остава да живее (Едва промълви Йонка.) На седемнайсет е... Парализирано... Пише ми бележки само с двата пръста на ръката си. Месецът и половина... Но и това не е сигурно. Влошава се.

Стела:

Извинявай...

Йонка:

"Ти", пише, "не бива да оставаш сама, мамо. Трябва да се грижиш за някого и някой да се грижи за тебе. Единственото", пише, "което ми се ще още, е да видя детето, което искам да си осиновиш и с което искам да останеш, когато си отида". "Никого няма да осиновявам", викам му, "ти си моето единствено дете. Друго не ми е притрябвало..." А той: "Не говори така, мамо. Трябва, трябва, разбираш ли... Само побързай, за да мога да го видя..." Обаче... Процедурата е дълга...

Стела:

Нещо не разбирам! (Намеси се Стела, избърсвайки появилата се в очите й сълза.) ...Момчето ти умира, а ти си дошла тук да молиш този, който го е осъдил...

Йонка:

А кого другиго!? Институциите ли? Намолих им се... Никого не съм дошла да моля.

Стела:

Дошла си да му кажеш: "нищо, че ме отхвърляш, пак съм твоя", така ли?

Йонка:

С него лошо, но без него...

Стела:

Някога вярвах, че е милосърден, търпелив, милостив... (Стела, попи сълзите си.) Различен от стахановците и ударниците, с които ни пълнеха главите... И знаеш ли какво стана?

Йонка:

Не отвърна на молитвите ти...

Стела:

Започнах да чета библията... В нея видях един непредвидим, горделив, кръвожаден, отмъстителен и суетен Бог, по образ и подобие на човека... Има ли по-ужасно от това?

Йонка:

Има (Едва чуто промълви Йонка.) Да бъдеш сам в корема на кита и никой, никъде, никога да не чуе гласа ти... Пък дори и за да те осъди незаслужено.

* * *

Екстериор - пред храма (Изгрев)

Навън развиделяваше и изгасиха нощното осветление на храма. Един подвижен мавзолей профуча с ръмжене като наранен глиган. Гумите му изпищяха, сгазвайки спящата каменна настилка. Беше валяло и изпръсканите локви бавно събраха отново накъсаните от колелетата цветни светлини и сънища.

* * *

Екстериор - пред храма (Ден)

Откъм светия синод към храма, без да бърза, се клатеше единият от двамата клисари, въртейки в ръка масивния инкрустиран месингов ключ за храма. Пред прага стояха красиво русокосо момиче, неговата майка и подранилият свещеник. Носеха букет червени рози.

Жена:

Господине, може ли дъщеря ми да отключи храма?

Първи клисар:

Ето!

Подаде ключа на момичето.

Момичето пое ключа и се прекръсти. После несръчно го мушна в ключалката.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Щракването в ключалката отекна в пустия, тъмен храм.

* * *

Екстериор - пред храма (Ден)

Свещеник:

Лека да е ръкатата ти! (Прекръсти я свещеникът.) Както твоята ръка тази сутрин отключи храмовите двери, така нашият Господ Исус Христос да отключи късмета ти.

Момичето му целуна ръка, прекръсти се отново и прекрачи във вътрешността на молитвения дом, насочвайки се към олтара, за да остави цветята пред иконата на Божията майка.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Единият от клисарите изключи алармата.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Другият включи осветлението.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Първият запали свещ върху свещника.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Един по един започнаха да влизат най-ранобудните посетители. Запалиха свещи, оставиха ги, прекръстиха се, целунаха иконите.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Стела и Йонка гледаха отгоре една до друга. Мълчаха.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Ръката на клисаря, отново откачи райберчето на вратичката към балкона за църковния хор и камбанарията.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Дочули стъпките му, двете жени прилепнаха плътно до стената.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Стъпките отминаха нагоре. Поеха по тясното спираловидно стълбище.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Всевиждащата икона на Христос гледаше Стела право в очите.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Стела пристъпи напред. Направи крачка, после втора, трета...

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Иконата не отместваше погледа си.

* * *

Интериор - "Александър Невски" (Ден)

Калин:

Извинявай за снощи...

Почувства ръката му върху рамото си Стела.

Калин:

Дъщеря ми дойде непредвидено... Нямаше как да... (Стоеше зад гърба й.) Моля те да изчакаш! Ще кажа на отеца да съкрати Утринната максимално...

Стела:

Разбира се.

Дори му се усмихна.

Калин:

Направо имам чувството, че цяла нощ не си излизала от храма.

Пошегува се той миг преди да прозвучи оглушителният звън на храмовата камбана и да забърза към олтара.

Калин:

Само не изчезвай! Ясно?

Стела кимна окуражително.

Стела:

Няма.

* * *

Екстериор - куполът на "Александър Невски" (Ден)

На купола на храма клисарят ловко дърпаше въжето на голямата катедрална камбана и тя озвучаваше града.

* * *

Екстериор - улица около "Александър Невски" (Ден)

Не спираше да звучи, когато Стела изхвърляше шарения найлонов плик в контейнера за боклук.

* * *

Екстериор - трамвай (Ден)

Утринната литургия още не беше завършила, когато първо трамвай № 20...

* * *

Екстериор - автобус (Ден)

...а после и автобус № 72 я стовариха на трийсетина метра от жилището й.

* * *

Интериор - апартаментът на Стела (Ден)

Когато отключи външната врата на своя дом, Явора и нейният с бръснатата глава я погледнаха, като току-що паднала от Марс.

Явора:

Вече звъних на всички твои познати, в полицията и в бърза помощ...

С тих, но не лишен от назидателност глас промълви Явора с телефонна слушалка в ръката си.

Стела:

Бях при любовника си...

Отвърна спокойно Стела.

Не ти ли казах, че имам нов любовник? Как съм пропуснала!?

Явора:

Не мигнахме цяла нощ, мамо...

В гласа на Явора неочаквано зазвучаха по-нежни нотки.

Явора:

Чудех се на кого да се обаждам...

Това беше съвсем друго - двете се погледнаха с топлота. След кратко колебание се прегърнаха.

* * *

Интериор - апартаментът на Стела (Нощ)

Вечерта Стела влезе в стаята си, включи телевизора - предаваха поредния футболен мач - и се отпусна в креслото си с книга в ръцете.

* * *

Интериор - дома на свещарката (Нощ)

В леглото си свещарката на Патриаршеския катедрален храм-паметник "Александър Невски" през очила с дебели лупи сричаше с показалец върху реда Библията - опитваше се да чете, но се получаваше само мърдане на устните и движение на показалеца по редовете.

* * *

Екстериор - улица (Нощ)

Навън беше нощ. Някакъв супер лъскав черен мавзолей прелетя като призрак край червен светофар.

* * *

Екстериор - улица (Нощ)

На следващото кръстовище светофарите мигаха жълто.

* * *

Екстериор - подлез (Нощ)

Джипът навлезе в някакъв лошо осветен подлез и летеше през него...

* * *

Екстериор - улица (Нощ)

Изскочи от подлеза и продължи по пустия мокър път, разминавайки се с Йонка, която като един женски Сизиф с усилие избутваше количката с неподвижното си момче по високия подлез към улицата в обратната на онази посока, в която Стела й беше помогнала сутринта...

* * *

Интериор - дома на свещарката (Нощ)

Свещарката се прозяваше.

Писъкът на гуми и последвалият удар отвън я стреснаха и тя изтърва Библията...

* * *

Екстериор - улица (Нощ)

Вън в дълбоката мокра нощ джипът беше заприличал на купчина никому ненужна нагъната тенекия, от която се вдигаше черен дим.

Единственото, което Стела можа да различи от прозореца в тази месомелачка, беше надписът, който се виждаше отчетливо и гласеше: OFF ROUD...

В някакъв мач на нейния телевизор явно вкараха гол, защото коментаторът пак даде воля на емоциите си по латиноамерикански...

* * *

Екстериор - подлез (Нощ)

А Йонка беше стигнала края на подлеза. И звучеше гласът на Борис Христов.

КРАЙ

Ноември 2010 г.

 

 

© Румен Шомов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2013, № 6 (163)