ГЪЛЪБЪТ^*

Трагикомедия

Румен Шомов

web

Действащи лица:

Рихтер - не музикантът - към 60-те
Виктория - "победа" само по име - към 50-те
Паско - любител на литературата и философията - 60-годишен
Александър - пенсиониран учител - 60-годишен
Купувачка или Кукундерка - млада и приятна на вид
Златка Н. - само се преструва на Златка Н.
Станойко - мутра на около 40 години
Гълъб - за известно време и мъж на около 50 години

Апартамент от градски тип с голям хол. Маса. Зад нея седи Рихтер и сам играе карти на две ръце, ставайки и сядайки ту на единия, ту на другия стол, сякаш има двама играчи. Първоначално прави това мълчаливо, после:

Рихтер: Дай коз! (Захлупва картите, сменя мястото си, взима картите на въображаемия противник.) Цъ-цъ-цъ-цъ! Маа му стара, сичката карта у тебе (Хвърля една.) Аман! (Сменя мястото.) А ти оня ден? (Прибира, хвърля нова карта.) Коз! (Сменя мястото.) Какво оня ден, какво оня ден?! (Хвърля карта.) Бих те, защото си по-слаб от мен. (Сменя мястото.) Ти ли, бе!? Дай, коз! (Прибира ръката.) Ти, ако немаш силна карта, една ръка не можеш да вземеш! Се валат те правим! (Прибира ръката.) Пак, дай коз! (Сменя мястото.) Тая боя край нема ли, бе!? (Хвърля.) Ега ти боята! (Сменя мястото.) Не мога като него...

Откъм балкона влиза Александър, видът му е угрижен.

Александър: А пък на мене гълъбът ми не иска да кълве...

Рихтер мълчаливо хвърля карта, после захлупва останалите, взима противниковите, без да сменя мястото си, хвърля карта и от тях и прибира ръката. Това ще продължи и по-нататък, но безмълвно и без скачане от място на място.

Александър: ...Какво ли не му давах!? Трохи, ечемик, ориз, трохи... (Стои пред Рихтер, който не му обръща никакво внимание.) Трохи, слънчоглед, трохи, даже жито! Даже жито! Не ще и не ще! Трети ден не яде. Какво да правя, а Рихтере, кажи де?!

Мълчание.

Рихтер: Коз! (Удря с кокалчетата на пръстите си масата.)

Александър: Какъв кос, бе, Рихтере!? Не кос, а гълъб - моя гълъб! Не иска да...

Влиза Паско. Носи торба, от която капе кръв. Двамата го гледат доста изненадано, дори безразличният Рихтер спира картите...

Паско: Питате се какво е това ли?

Александър: Питаме се.

Паско: Това е грях, да ме прости Господ! Убих две гугутки (Вади ги и ги показва.). Да ме прости Господ, не ми е за първи път. Преди да се пренеса тука, с две гугутки изкарвах цяла седмица. Пенсийката за нищо не стига, та... Да ме прости Господ, взема малко трошици, седна в градинката и като почнат да се въртят около мене - пи, пи, пи... Отведнъж ги хвана и им скъсам главите.

Мълчание.

Александър: И какво?

Паско: Първо - бульон, после яхнийка... Така, току-виж - седмицата се изтъркулила.

Александър: А пък на мен, Паско, гълъбът ми не иска да кълве.

Паско: Ще умре.

Александър: Няма да умре.

Паско: Ще умре, ще умре...

Александър: Ще умре, та ще умре - ти само това знаеш!

Паско (Като навит.): Ще умре, Ще умре, ще умре той.

Александър: Да ти пикая на фасона!

Паско: Питай Рихтер! И той ще ти каже - спре ли един гълъб да се храни - край! Кажи му, Рихтере!

Рихтер спира за миг да раздава карти, оглежда ги и отново продължава играта.

Александър: Ти, Паско, случайно да знаеш защо Рихтер не говори с нас?

Рихтер не реагира.

Паско: Уморен е човекът, какво толкова!?

Александър: Направо не ми е ясно защо трябва да живееш с някакви хора, след като не искаш думичка да им промълвиш.

Паско: Човек живее, живее... Пък се умори и нещо му стане...

Рихтер: Коз! (Хвърля карта.)

Александър: Все това повтаря. Аз му викам кос никога не съм имал, той кос, та кос...

Паско: За картите си говори. Нали, Рихтере?

Мълчание.

Паско: Видя ли?!

Александър: В моето семейство никога не са се играли карти. "Който играе карти, става комарджия", така казваше татко, царство му небесно!

Паско: Царство му небесно! Той и Рихтер по-рано сигурно не е играл карти. Ама...

Александър: ...Ама се е уморил.

Паско: Да. Ще ида да изчистя гугутките и да ги сложа в оцет.

Излиза към кухнята.

Александър: Аз пък ще нагледам моя гълъб, може да е проял.

Тръгва да излиза, но в стаята нахлува Виктория. Води някаква жена.

Виктория: Заповядайте, заповядайте, дрехите са хубави, грехота е да ги ядат молците. Евтино ще ви ги дам! (Към Александър и Рихтер.) Здравейте, момчета!

Александър: Добър ден! Заповядайте!

Виктория: Ето в тази стая. В гардероба. Огледайте, премерете! Никой няма да ви безпокои.

Купувачка: Благодаря! (Влиза в стаята.)

Александър тръгва след нея, Виктория го спира.

Виктория: Къде?

Александър: Ама аз само да нагледам гълъба...

Виктория (Пъхва в ръцете му вестник.): Ще почакаш!

Александър (Въздиша.): Поне на вестника да хвърля едно око.

Рихтер спира да играе карти, отмества ги настрана и се приготвя да слуша. Александър разлиства вестника и започва да чете на глас.

Александър: "Сладкар желирал жена си в семейната вана. На 22 януари вечерта, след като и двамата пийнали порядъчно, 29-годишният сладкар Веселин Н. от Шумен предложил на жена си да я изкъпе във ваната. Преди това изсипал във водата два буркана разтворен желатин. 27-годишната Златка Н. не подозирала нищо, изпитият алкохол замъглил мисълта й и тя не усетила, че водата изстива. Дошла на себе си, когато й станало истински студено. Съпругът си допивал до нея в банята, възбуден от няколко еротични издания и от гледката във ваната. Златка се опитала да му сграбчи вестника, но водата била странно сгъстена. Развикала се и едва тогава мъжът й обърнал внимание. "На батко парфенцето" - били първите думи, които чула съпругата. Веселин Н. се опитал да обясни, че се е пошегувал, но жена му не искала и да чуе, въпреки че я изринал с лопата от гъстото желе. Всичко мога да му простя, но да ме третира като пача - никога - обяснила тя на адвоката си и го задължила да заведе дело за развод."

Подава вестника на Рихтер.

И ние сме досущ като тази Златка Н., ама няма кой да ни изрине от гъстото желе.

Рихтер разстила вестника върху масата.

Виктория: Неслучайно е казано: "Не удряй жената дори с цвете!", камо ли пък да я желираш...

Влиза купувачката с красива рокля.

Рихтер: Коз!

Купувачка: Е, какво ще кажете? Страхотна е, нали?

Виктория: Много ви отива.

Купувачка: Такава и в бутик не можеш да купиш.

Виктория: Стои ви като излята!

Александър: "На батко парфенцето", цъ-цъ-цъ...

Купувачка: Благодаря! Ах, каква кройка! Каква линия! Такава рокля не съм носила от детството си!

Виктория: Ех, сега да съм на вашите години...

Купувачка: Изключително съм Ви задължена! Колко, казахте, струва?

Виктория: Ами... да речем едно осемдесет?

Купувачка: Осемдесет! Та това е без пари! Ще ви дам сто! Божичко, какъв късмет! Преобличам се и след минутка идвам...

Купувачката се връща в стаята. Виктория и Александър пляскат дланите си като съотборници, току-що отбелязали гол в противниковата врата.

Александър: Викторио, ти си гений! Най-сетне ще си платим проклетото парно!

Виктория: И за малък банкет ще остане.

Александър: Откъде я намери тая... златна душа!? Да не бях толкова разстроен, че гълъбът ми не иска да кълве, щях да те удуша от целувки.

Виктория: ...Всъщност откога не кълве?

Александър: Знам ли? Откакто му оздравя крилото...

Виктория: Черна неблагодарност!. ...Може да си иска свободата?

Александър: Я! Ще си иска свободата?! Давам ли му всичко!? Трохи, ечемик, ориз, слънчоглед, трохи, даже жито! Даже жито!

Виктория: Свободата, Александре...

Александър: Стига, че като чуя тая дума направо ме полазват мравки! И на гълъба, дето е гълъб, свобода пред празна паничка не му трябва.

Влиза купувачката с новата рокля, сгъната на едната ръка - в другата стиска парите и ги подава на Виктория. Всички ги гледат като онемели.

Купувачка: Точно сто - заповядайте!

Виктория: Благодаря, госпожице! Носете я със здраве!

Купувачка: Роклята е изключителна! (Тръгват към вратата.) Божичко, ...забравих Нещото!

Виктория: Какво?

Купувачка: Винаги и за всичко питам Нещото, а сега да забравя! Само момент!

Рови в чантичката си. Изважда малък отвес, завързан на конец. Окачва го на единия си пръст и го провесва над роклята, която държи в другата си ръка, точно под него.

Купувачка: "Нещо", мога ли да си купя тази направо фантастична рокля? Страхотно я харесвам! (Отвесът се движи в една посока, жената посърва.) ...Не позволява...

Александър: Как така не позволява?!

Купувачка: Ами, не позволява... Трябва да ви я върна.

Виктория: Добре. Давам ви я за шейсет. (Връща няколко банкноти.)

Купувачка: Работата не е в парите - Нещото не позволява.

Александър (Тихо към Рихтер.): Да му пикая на "Нещото"!

Виктория: Сериозно ли говорите?

Купувачка (Взима си парите.): Абсолютно сериозно. Утре пак ще го питам, може да разреши, а може и да не разреши...

Александър: Че това "Нещо" може да не ви позволи цял живот да станете от кревата!?

Купувачка: За повече от два дни не се е случвало.

Александър: И вие, какво!? Лежите и не мърдате!? Два дни!?

Купувачка: Да не съм луда да стана!? "Нещото" никога не греши. Веднъж излязох и една керемида едва не ми счупи главата - разби се на десет метра. Засега довиждане! (Излиза си.)

Александър: А бе, да не би на тази жена алкохолът да й е замъглил мисълта като на Златка Н. от Шумен?

Рихтер: Валат! (Хвърля картите.) Карта ли е това, бе, маа му стара, с карта такава - гушваш босилека и вечна ти слава!

Александър: Ей, на - и на Рихтер не му вървят картите... Защо й върна парите на тая кукундерка?

Виктория: Пак ще довтаса. Да спориш с човек - иди-дойди, ама с "Нещо"...

Тръгва, но спира. Влиза Паско. Целите му ръце са в кръв и перушина.

Паско: Да му се не видят и гугутките, съсипах се, докато ги оскубя. Я, Виктория си дошла! Е, какво, Викторио, плати ли парното?

Александър: Засега плати днешния вестник за една от Шумен, дето мъжът й я направил на парфе.

Паско: Къде е, дай да видя!

Александър: При Рихтер. Отивам да нагледам гълъба. (Излиза.)

Паско взима вестника. Разлиства. Чете.

Паско: "Сладкар желирал жена си в семейната вана..."

Виктория: Чети си го на ум! Ние вече го прочетохме!

Паско (Чете на ум.): Какви работи им се случват само на хората, а? А на мен? Нищо! Ама нищо, нищичко... (Гледа си джобния часовник.) Ей, на - вече чукна единайсет!

Виктория: Паско, Паско-о, на вампир си заприличал с тези гугутки, а едно време те заглеждах в квартала. Виках си, ей такъв мъж да ми се случи...

Паско: Позакърших го, не е лъжа, ама ще се оправя. Моят син е в Америка - утре, други ден, току-виж ми изпратил чувал с долари. Тогава какво, мислите, ще направя?

Виктория: Ще си купиш кисело мляко. Цяло бурканче!

Паско: Ще си събера багажа и ще се прибера в моята къща, ще зашия парите в дюшека и по цял ден ще ги гладя отгоре с ютията. А като дойде някой от вас и рече: "Дай, Паско, два лева на заем!", аз ще плъзгам бавно ютията и ще викам: "Нямам, братче!" Това е кеф, нали!? Голям грях и голям кеф!

С вик влиза Александър.

Александър: Няма го! Няма го! Няма го, ви казвам!

Паско: Кого, бе, Александре?

Виктория: Гълъбът ли го няма?

Александър: Ти да не мислиш, че за чудовището от Лох Нес съм се завайкал.

Паско: Ама, умрял ли е?

Александър: Как ще е умрял, като го няма!?

Паско: Аз още не съм чувал някой да е умрял и да е тука.

Виктория: Чакайте, чакайте, не може така! Трябва разследване.

Паско: Тя, Националната служба - всичката Мара втасала, само с гълъба на Александър още... Ами освен да се залови някой от нас...

Рихтер натрапчиво започва да си свири с уста. Всички го поглеждат.

Александър: Въпросът е кой да бъде този някой? Потърпевш съм - не е редно.

Паско: Аз пък се храня с гугутки - не е етично...

Виктория: Аз мога, но...

Паско: Ти - не...

Александър: ...Ти - в никакъв случай! Кой ще води кукундерки?

Рихтер се изправя и оставя картите на масата.

Рихтер: Да излязат всички с изключение на потърпевшия!

Александър: Паско, Викторио, не мога да повярвам! Рихтер...

Рихтер: Лежал съм в затвора, затова... Знам как се прави разследване.

Паско (След пауза.): В затвора ли? Кой? Ти?

Рихтер: Аз.

Мълчание.

Александър: И за какво, ако не е тайна?

Виктория: Нали се бяхме разбрали, в тази къща за политика да не се говори?!

Паско (Подсвирва.): Ама политически ли си бил?!

Рихтер: Не...

Александър: Тогава?

Рихтер: За кражба (Дълга пауза.)

Виктория (Избухва.): Как може, Рихтере! Как може! Толкова време да те мислим за музикант!

Паско: Наистина, Рихтере! Това е... грях!

Виктория: Да има сред нас крадец...

Паско: ...Човек перспективен, така да се каже, а ние да не можем да си платим парното...

Виктория: ...Аз да се унижавам пред разни кукундерки - ах, колко ви отива, ах, колко сте прекрасна!

Александър: Така е, Рихтере, "коз", "белот", "реконтра" - ние умираме, а ти по цял ден шляпаш карти!

Рихтер: Аз вече не крада. ...От петнайсет години?

Виктория: И защо? Защо? Защо?

Рихтер: Така!

Александър: Как така?

Рихтер: Едно време да крадеш беше рискована работа. Сега, ако не те пусне още полицаят, ще те пуснат от следствието, в краен случай прокурорът - по липса на доказателства.

Александър: Да не бях толкова разстроен заради гълъба, щях ужасно да се ядосам!

Дълга пауза.

Паско: Единайсет и трийсет и една...

Рихтер поставя в средата на помещението стол. Заема своето място зад масата, вади тефтер и молив.

Рихтер: Давам ход на разследването! Да излязат всички, с изключение на потърпевшия!

Виктория и Паско излизат.

Рихтер: Седни!

Александър сяда.

Александър: Много ти благодаря, че ще разследваш моя случай!

Рихтер кашля и насочва настолна лампа, така че тя да свети директно в очите на Александър.

Рихтер: И твоят случай, и тебе!

Александър: Рихтере, не може ли малко по-встрани?

Рихтер (Не променя нищо.): Име, бащино, фамилия?

Александър: Ама, нали ги знаеш?

Рихтер: Име, бащино, фамилия, казах!?

Александър: Александър.

Рихтер (Записва.): Потвърждаваш ли, че днес... (Датата.) между 10 и 13 часа сутринта от балкона на жилището, което временно обитаваш, е изчезнал гълъб - един брой, собственост, както твърдиш - твоя? Име, както твърдиш - неуточнено!

Александър: Потвърждавам.

Рихтер (Записва.): Окраска, порода, степен на дресираност?

Александър: Див, сив, с червени очи, порода - знам ли? Градски.

Рихтер: Как е придобит изчезналият? "А" - по наследство, "Б" - закупен със собствени спестявания, "В" - от реституцията?

Александър: "Г" - намерих го на улицата! Нямам представа за какво "А", "Б" и "В" говориш! Искам си гълъба!

Рихтер: Това не ти е нито просо, нито ечемик, нито жито! Това е разследване, ясно!?

Александър: Ясно...

Рихтер: Ясно!? Или да те тикна в затвора на тясно?!

Александър: Ясно!

Рихтер: Имаш ли свидетели, които да потвърдят, че в интересуващия ни интервал, ти не си се занимавал с кражбата или изнасянето на собствения си гълъб?

Александър: А пък аз тебе те уважавах...

Рихтер: Отговаряй конкретно!

Александър: Ти...

Рихтер: Стани! (Александър става.) Мирно! (Александър изпълнява.) С властта гаргара ще си правиш, а!?

Александър: Не аз, ти си правиш гаргара. Мислех, че ще вземеш нещата присърце...

Рихтер: Ти знаеш ли кой съм аз!?

Александър: А ти знаеш ли аз кой съм!?

Рихтер: Кой си ти, бе, а!? Кой, а!?

Александър: Аз ли?

Рихтер: Ти, да, ти!?

Александър: Аз кой съм!? Аз? Аз съм... Бях... Не ме гледай сега! ...Светлина! Слънцето съм аз! Тиквеник, с тиквеник! Аз светлина и слънце съм давал!

Рихтер: Ти ли, бе!?

Александър: Аз! "Напре-ед, науката е слъ-ънце..."

Рихтер: А знаеш ли аз кой съм, а!?

Александър: Крадец - сам го каза.

Рихтер: Може да съм бил крадец! Сега съм властта! А властта е все едно да играеш срещу някого, дето държи цялото тесте... Казвай, имаш ли свидетели, иначе ще те подведа под отговорност за заблуда на властта!

Александър: Паско и Виктория. (Съвсем плахо.) И ти...

Рихтер (Записва.): Има ли мотиви някой от временно живеещите в същия апартамент да ти е отнел гълъба злоумишлено?

Александър (Мисли.): Виктория може да го е продала, Паско да го е изял, а ти - да си го проиграл на карти...

Рихтер: А ти - да си го препарирал за кабинета по зоология! Тайно, полека, под небето ни ведро, гълъба превърна в двайсет и пет евро! Вън! Вън! (Александър излиза.) Да влезе свидетел, в скоби - обвиняем номер две!

Влиза Паско. Рихтер насочва лампата в очите му.

Паско: Я, ама тука е също като в телевизионно студио!

Рихтер: Седни! (Паско сяда.) Име, бащино, фамилия?

Паско: Паско.

Паско: Професия?

Паско: Професия?! От край време съм бил полезен, нужен човек... Директорът на Академията имаше осем секретарки, но напечеше ли се работата, наложеше ли му се да посреща някоя важна птица - мен викаше: "Я, Паско, така и така, иди там и там!" ...Що уиски съм му намерил - братовчедът работеше в "КОРЕКОМ"... А що дефицитни книги - братовчедката ме снабдяваше - ама книги, дето тогава със свещ да ги търсиш, не можеш намери: Роже Гароди-и! ...Началник канцелария ме направи. Не на своята - специална служба, специално за мен... Можеше и научно звание да ми даде, ама аз...

Рихтер: Ти ли такова (Прави жест за кражба.) гълъба на Александър?

Паско: Не съм го пипал...

Рихтер: Какво яде на закуска?

Паско: Четох Булгаков. Или това не е по същество?

Рихтер: По същество е.

Паско: "Майсторът и Маргарита", Глава 82 "Прошка и вечен приют" - "Богове, богове, мои! Колко е тъжна Земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил сред тези мъгли, който много е страдал преди смъртта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непосилно бреме, той го знае..." Да продължа ли?

Рихтер: До колко часа летя с този, как му беше името?

Паско: Булгаков... До десет.

Рихтер: После какво прави?

Паско: Четох.

Рихтер: Пак същия ли?

Паско: Не. Четох Булгаков.

Рихтер: Значи същия?

Паско: Четох не Михаил, а Сергей.

Рихтер: Този пък кой е?

Паско: Философ. Да цитирам ли?

Рихтер: Задължително! Макар че няма смисъл.

Паско: Има! Сергей Булгаков: "Героизъм и подвижничество": "Революцията постави под въпрос самата жизненост на гражданското общество и държавността..."

Рихтер: Така си и знаех - не е по същество!

Паско: По същество е! Баш по същество е!

Рихтер: По същество е, че:

Хем гълъба убил си, хем
приготвил си го задушено, хем
невинни хора ти подмами
невинно да го изядем!

Вън! Да влезе следващият!

Паско: Ама как!? Аз не съм докосвал с пръст гълъба на Александър! Ей, Богу, чист съм като сълза!

Рихтер: С тези окървавени до лактите ръце ли?!

Паско: Голям следовател си, няма що! Власт!? Да тормозиш невинните, а престъпниците, дето ни окрадоха гълъбите - да си веят байряка! Ама той ще ми изпрати сина един чувал долари, тогава ще се умилкваш около мене и ще викаш: "Паско, ти - майка, ти - баща, дай сто лева на заем, а аз ще ти кажа - на! (Показва кукиш.) Да ме прости Господ!

Рихтер: Вън! Вън, казах! Да влезе номер три!

Излиза Паско. Влиза Виктория. Сяда без подканяне. Затваря очи. Започва да говори сама.

Виктория: Име, бащино, фамилия? (Отговаря си.) Виктория, Виктория, Виктория. (Пита.) Къде се намирахте на (Датата.) от 10 до 13 часа и имате ли свидетел, който да потвърди показанията ви? (Отговор.) Опитвах се да продам една от роклите на дъщеря си, бях тук и навън...

Рихтер: ...Викторио...

Виктория: ...Свидетели нямам, поне такива, които да потвърдят алибито ми. (Пита.) На кой пазар и на кого продадохте гълъба на Александър?

Рихтер: Виж, Викторио...

Виктория: ...(Отговор.) Не съм го крала! Не съм го и продавала!

Рихтер: А бе, ти ще ме чуеш ли, или не!?

Виктория (Пита.): Краднала ли си преди гълъби, от кого и колко на брой? Имаш ли съучастници, по какви канали пласираш стоката и на каква сума възлизат печалбите?

Рихтер: Аз те обичам, Викторио...

Пада пред нея на колени. Виктория хлъцва.

Виктория: Какво?

Рихтер: Ами това, дето го чу! Казах го най-сетне!

Виктория: Кажи го пак!

Рихтер: Аз, така да се каже, Викторио, те обичам... Ожени се за мен, Викторио!

Виктория: Предложение ли ми правиш?

Рихтер: Ъхъ...

Виктория: Господи! Не мога да повярвам. Аз... Аз... Всичко съм имала в този живот - благодарност... Уважение, а любов - не! Мислиш, че съм нямала мъже!? Заради един даже зарязах София и отидох в Две могили - той обаче се повлече с една фуста... А пък с друг... Чак в Тутракан... И там нищо... Цял живот! Все чакам да дойдеш, да кажеш: "Да! Приемам теб, приемам дъщеря ти..." Господи...

Рихтер: Чакай, че сега и аз ще падна! Ама, и ти ли ме обичаш?

Виктория: ...Да, да, цял живот...

Рихтер: Ти ме обичаш мен - Рихтер!? Значи приемаш предложението?

Виктория: ...Не.

Рихтер: "Не"!?

Виктория: Виж, Рихтере, много мило от твоя страна, много ме ласкаеш, но...

Рихтер: Аз не съм тук, защото нямам пари да си плащам парното, като вас. Аз имам спестявания, Викторио, сериозни спестявания. И сериозни намерения! Кажеш ли "Да", хващаме един самолет и право... Където кажеш! Може... Дъщеря ти някъде там...

Виктория: Какво искаш да кажеш с това "някъде там"? Дъщеря ми не е проститутка, тя е добро, свястно момиче... Ако беше "някъде там", отдавна да ми е писала... Господи, само да е жива!

Рихтер: Аз...

Виктория: Разбирам.

Рихтер: Нищо не разбираш, Викторио! От мига, в който те видях, в душата ми, като в суха купа сено, пламна любов! Ето, това е жената, рекох си, това е... Както и да е...

Виктория: Ще намина към пазара, може да се срещнем... Може Нещото да й е разрешило на оная кукундерка... Извинявай, Рихтере, не ми е до...

Излиза. Рихтер отива до масата, сяда и с маниера на следовател задава въпрос към празния стол.

Рихтер: Ти си последният свидетел. Име, презиме, фамилия? (Тича до стола, сяда и отговаря.) Рихтер - не великият музикант, Рихтер - бившият крадец, шизофреникът, който разпитва сам себе си. (Тича да си зададе въпрос.) Ти човешко същество ли си? (Тича да отговори.) Какво е да си човешко същество? Шерлок Холмс? Гълъб, който не кълве? Двуного, дето не може да си плати парното? (Тича да зададе въпрос.) Върви ли ти на карти? (Тича да отговори.) Тцъ! (Тича да зададе въпрос.) Но ти върви в любовта, нали? (Тича да отговори.) И там - тцъ! "С кого? Кога, подлецо, проигра птицата!?" Не съм... "Твърдиш, че си невинен!?" Невинен съм! (Зарязва всичко.) Ма-а му стара, не върви пустото разследване. Уж спазвам всички правила, а не се получава...

Влизат Паско и Александър.

Паско: Как е? Върви ли разследването?

Мълчание.

Александър: Разпита ли всички свидетели?

Рихтер: С такива, дето подслушват, не говоря, пари на заем не давам.

Александър: Кой ли пък ти иска? Разправяй, че имаш пари на старата ми шапка?

Рихтер бавно отива до масата, взима вестника, чете на глас.

Рихтер: "Сладкар желирал жена си в семейната вана..."

Паско: Недей да се сърдиш на Виктория, че ти отказа! Какво мислиш, прави по пазарите? Ако питаш мен, въобще не търси кукундерки, а дъщеря си. Ама дъщеря й я отвлякоха преди три години - или е в някой европейски шантан, или... (Кръсти се.) "Надежда всяка оставете", нищо, че умирала последна. И знаеш ли какво ще ти кажа аз на теб, Рихтере. Аз, Паско ти завиждам. (Рихтер спира да чете, поглежда го изненадан.) Аз и да се влюбя в някоя, няма да разбера, че съм се влюбил. Някога си мислех, че искам да променя този, да ме прости Господ, свят, ама сега не мога да ти кажа искал ли съм или... Не мога да ти кажа, дали искам да напусна без съжаление земните мъгли, или да ме изринат с лопата от желето като Златка Н. Да ме прости Господ, искам... (Вади часовника.) Гледай кое време стана! (Изважда плоска с коняк, отпива къса глътка.)

Александър: А пък в моето семейство, Паско, никога не се е пило! Който пие алкохол, казваше татко ми...

Паско: А пък на теб, Александре, ще ти кажа, че неизпитият алкохол ти е замъглил ума.

Александър: Какво?

Паско: "Какво?" Освен за своя гълъб, за нищо не можеш да мислиш.

Александър: Мога! Мисля и за това как не мога да мисля за нищо друго, освен за моя гълъб.

Паско: Какво?

Александър: На моя гълъб майната му, така ли?

Рихтер започва да подсвирква с уста.

Паско: Какво има, Рихтере?

Рихтер: Как не се сетих!

Александър: Хайде, казвай, де!

Рихтер: Кукундерката го е откраднала.

Александър: Ти си гений!

Паско: Ето, това вече е истински следовател! Да! А иначе Паско се храни с гугутки, значи Паско е отмъкнал гълъба!? Елементарно, Уотсън! Много елементарно! Аз, да ме прости Господ, може и да се храня с чужди гугутки, но наш гълъб - да умра - не пипвам!

Александър: Гледай ти, мръсната й кожица, уж, роклята, уж, ох, уж, ах, уж, колко ми отива, а то какво!?

Паско: Да цунка гълъба... А, бе, какво става с този народ, бе?! Ако може лайното от гъза вече ще ти открадне! Ами ако тук имаше злато?

Александър: Аз хубаво исках тогава да видя, ама Виктория...

Паско: Аз бих й скъсал главата като на гугутка. За малко да се скараме!

Рихтер (Неочаквано започва да крещи към двамата.): Ще ви унищожа! Ще ви изхвърля като мръсни котета! Вие, вие сте... В калта ви е мястото!

Александър: Паско, да знаеш какво му става на Рихтер?

Паско: Много се е уморил и не му вървят картите.

Рихтер: С вас... С всички... Човек трябва да е зъл и жесток!

Нахълтва Виктория, води типична мутра. Очила, бухалка... Щом го вижда, Рихтер се скрива зад вестника.

Виктория: Заповядайте, заповядайте! Роклите са хубави, сигурна съм, че ще ви харесат.

Мутрата: За мама. Единствено на мен тя има вяра. Дано да се намери нещо тук според високата ми мяра.

Виктория: Дано да са й по мярк... По мяра. Здравейте, момчета!

Паско: Здрасти.

Александър: Здравей, Викторио!

Виктория (Води мутрата.): Ето тук! Влезте, огледайте! Все ще намерите нещо подходящо.

Мутрата: За мама. Да е лека като летен дъжд...

Я, Мускул, дръж! (Бутва бухалката в ръцете на Паско. Той я гледа като нещо извънземно.)
И хубаво пази я! (Показва му я.)
С това щом перна те веднъж,
на осем ще те свия... (Излиза.)

Александър: Ямб!

Паско: Тоя с това ли се е родил или после му е пораснало? (Сочи бухалката.)

Александър: Ти, Паско, само гледаш как да уязвиш. Какво му е на човека - хубав, здрав, обича майка си. Говори в ямбически стих - цял Шекспир! Викторио, страхотна си!

Виктория: С "Паджеро" ме докара.

Гъчкан е с пари -
ти само стискай палци една да одобри! (Улавя се.)

А, какво ми стана!?

Стискат палци. Мутрата влиза с една рокля в ръцете.

Мутрата: Отлично изпрана! Добра е за мама! Няма лъжа, няма измама.

Виктория: А на размер?

Мутрата: И на размери за мама таман е,
в гущери плащам. Не рокля - имане!

Та, викаш, за колко?

Рихтер (Зад вестника.): Трийсет...

Виктория (Към мутрата.) Ами, да кажем трийсет...

Рихтер: ...години...

Виктория: ...долара...

Мутрата: Вземи! (Бута роклята в ръцете й, взима си от Паско бухалката.)

Върви да я переш на някой плаж,
за мама не купувам евтинаж!

Виктория:

Какво говоря аз - цената триста е -
със твойте карти ме обърка, Рихтере!

Мутрата:

Я, Рихтер ли? Ега ти името! Ега ти!
А моя втор баща разправяше, че първия ми тати
се казвал Рихтер, но веднъж в гората
го срещнала стръвница и вирнал петалата.

Рихтер едва не пада.

Паско: Ама, вашият баща също се е казвал Рихтер, така ли? Гледай ти какво съвпадение!

Мутрата:

И тъпо, и случайно без съмнение -
баща ми - вторият, твърдеше с уважение,
че онзи Рихтер всъщност бил героя,
а този тук (Плесва Рихтер леко по темето.)
е нищо, в сравнение със моя!

Рихтер: Това... кога го каза?

Мутрата: На смъртния си одър. Изрече го и свърши.

Паско: Бог да го прости!

Александър: Бог да го прости!

Виктория: Та, викам, едно триста долара...?

Мутрата (Към Виктория.):

Е, триста добре е за мама.
Това е цена подходяща за дама,
а ти (Към Рихтер.) с твойто трийсет
под масата скрий се!

За трийсет кафе днес не пия аз даже,
но знам, че сърцето ти иска да каже:
"Аз нямам за хляб и за кисело мляко,
а този врат с долари фрашкан е яко".

(Към Паско.) Така ли е, Мускул?

Все същата ария...
А дали си се пòтил
веднъж за България?!

Александър: Понеже си се пòтил за България, сега можеш да млатиш цяла България, така ли!?

Мутрата: Ей, ти не знаеш какво е България, бе!

Паско: Александре, на мен някой да ми каже, че не знам какво е България, направо... Не знам!

Александър (Грабва един стол и тръгва заплашително.): Е, какво е България, а? Хайде, сега (Болезнено извива ухото на мутрата и го принуждава да седне на стола.) всички тук да чуем какво е България! Слушаме!

Мутрата (Преглъща като пред черната дъска.): Какво е България ли?

Паско: Точно така!

Александър: Въпросът е усвоен отлично, очакваме отговора!

Мутрата: ...Беше хладното лято на осемдесет и шеста... Шест месеца яка подготовка...

Паско: Най-сетне проговори човешки!

Мутрата: ...Лауроболин, храна, тренировки... Лауроболин, храна, тренировки... Лауроболин...

Паско: ...Извинете! ...Това, трябва да е нещо като стимулатор, нали?

Мутрата: Да. За изтощени коне и говеда! ...Световното в Техеран - всичките съм ги натръшкал - руснака и гедерееца по точки, унгареца, франсето и мароканеца - с туш! Остава някакъв там пакистанец. "Изяж го, вика тренера, изяж го и си на върха! Тоя от три дни се е вторачил в пъпа си и само диша!

Александър: Ще го изядеш, как няма да го изядеш!

Мутрата: Още първия рунд - гепвам го за крака, вдигам го... Ей сега го размазах... Медалът вече ми се мержелее. Виждам как се качвам по стълбицата, как се вее байряка, как даскалицата по химия, дето все тъпак ме наричаше, от завист се трови с луминал, как Цанка, мамка й, дето... Това е България! За мен това е България!

Останалите запяват химна. Неочаквано мутрата се строполява на земята. Гледат го объркани. Той леко започва да се надига.

Мутрата: ...И изведнъж... Като от сън се събуждам. Лежа на пода, реферът вдига неговата ръка. "Кво стана, бе тренер, викам, нали ми се топеше у ръцете като захарен памук!? "У всеки човек, вика тренера, има меко пиле. Хванат ли те за мекото пиле - край!" Това стана! (Млъква.) Закопахме България...

Паско: И после какво? Какво после?

Мутрата: После тренерът президент, аз до него. Излезе ли ни нещо насреща, гепвам го за мекото пиле... Това после!

Паско: ...Иначе казано, ти и твоят президент гепихте България за мекото пиле, така ли?

Гледат се - преди Мутрата да е осъзнала какво е изръсил Паско, зазвънява неговия, наподобяващ птичи трели, мобилен телефон. Другите очакват с ужас откъде ще изскочи "мекото пиле"...

Мутрата: Да... Мамо...

Нали за рокля ме изпрати!? ...
Какво? Сама си си я купила... Ега ти!
Тук спазарих една на сгода, ама ти...
Да, тръгвам си... На прага съм почти...

(Изключва и прибира мобилния.)

Разбрахте проблема (Към Виктория.), значи такова...
Днес сделката няма да стане, госпожо!
След седмица, виж, след седмица - може,
че няма неделя и мама... хоп, нова!

Александър: Гледай, как смени стъпката! От ямб в амфибрахий... (Гледа роклята.) Извинете за любопитството, на колко години е майка ви?

Мутрата:

Ей, даскал, ти си страшно тъпа мента!
Дори не си загрял от тъпота...
Мама не е майка ми, а гаджето на президента.
Чао! До скоро! Ей, на - падна вечерта!

Излиза.

Паско: Аз пък не можах да разбера дали президентът му на тоя всяка седмица му сменя мамата, или мамата всяка седмица си сменя роклята?

Рихтер тихо започва да свири с уста.

Виктория: Какво има, Рихтере? (Рихтер млъква. Виктория отива при него.) Питам те, какво има? (Мълчание.) Поне кажи как върви разследването?

Паско: Охо-о! Рихтер откога, откога откри крадеца.

Виктория: Сериозно ли, Рихтере?

Мълчание.

Паско: Сериозно, я!

Александър: Онази кукундерка, дето ти я доведе!

Виктория: Не ми се вярва...

Александър: Като не ти се вярва, питай Рихтер! Мръсната й кожица...

Паско: ...Аз на нея, да ме прости Господ... (Показва как би й скъсал грацмуля.)

Виктория: Рихтере, вярно ли е?

Рихтер: Това беше синът ми. Трийсет... години...

Виктория: Какво?

Паско: Ама, тоя дето ми викаше "Мускул" ли? Ти си се побъркал, Рихтере!

Рихтер: Моят син... Проиграх го на покер...

Виктория: Какво?

Рихтер: Сина си... На покер.

Виктория: Шегуваш ли се!? (Сяда до Рихтер.)

Рихтер: Мислех, че се шегуват. Настаниха ги в моята къща - били по важна работа, да не съм ги разпитвал. Оказаха се хора, та хора - всяка вечер карти, ракийка, мезета, лакардии - веселба! Уж на комар играехме. Уж... Залозите - до тавана. Пет пъти си залагах къщата, пет пъти я губих. Пет пъти ми я връщаха... Жената с нас играе. Весело. Времето минава - половин година. Какво вършат двамата - не виждам, не питам. Единият замина, другият остана. ...Един ден... Картите - раздадени, градусът - до небето... Бях проиграл къщата.

Рихтер отива зад масата - отсега нататък ще прави същото като по време на собствения си разпит и играта на карти.

Рихтер (Като Рихтер.): Какво, какво да заложа, бе, маа му стара? (Като другия.) Е, па, като не ти остана друго, ше заложиш Станойчо. (Като Рихтер.) "Станойчо, викаш? А жената какво ще каже?" (Става.) "Ха-ха-ха! Ако имаш карта, залагай! (Като Рихтер.) Кротка ми е женицата, хатъра ми не скършва. (Като другия.) Златна ти е женицата, какво чакаш още?!" (Като Рихтер.) Маа му стара! Залагам Станойчо! Ти кво залагаш? (Сменя местата.) "Квот кажеш - къщата ти, моя служебен пищов, дрехите - до последен чорап. Земеш ли ми играта, гол и бос утре се качвам на влака!" (Сменя местата.) "Така те искам, дай две карти!" (Сменя местата.) "Също две. Сега ти скрих топката" (Сваля картите.) Каре попове! Да кажеш нещо? (Сменя местата.) "Добре е, ама не стига. Каре аса". (Става.) ...Прибирам се на следващия ден - багажът ми пред къщата. Не мога да повярвам. Нали, викам, на майтап играехме, на ужким, а оня вади пищова и го насочва в челото ми - "Свърши майтапа, вика, природата ме е наказала - деца не мога да имам... Затова твоето ще взема. Тъй ще е по-добре за всички. С жена ти се разбрахме. "Кой си ти?", питам. А той: "Още ли не си разбрал? Аз, вика, съм властта. Властта", вика. (Дълга пауза.) Додето се огледам - "Пиу", "Пиу" - линейка. Чак от центъра "За тебе е", вика и се хили - "на лудите мястото им е... известно къде." ...Двайсет години...

Александър: Двайсет години са те държали в лудницата?

Паско: Поне на тия от лудницата не им ли обясни?

Рихтер: Там колкото повече обясняваш, толкова за по-луд те вземат - на луд кой вярва? ...Излязох. "Мамицата ще им разкатая", си викам! И право вкъщи. На портата - некролога му. Затова значи са ме пуснали - прибрал го Господ. "Ще те убия, кучко", викам, ножа до гърлото съм опрял. "Убий ме!", отвръща, "туй дето той ми го даде, за десет живота ми стига, не за един." ...Тиха такава, кротка...

Паско: Ама ти я уби, нали? Нали й преряза гърлото? Вярно, голям грях е, ама пък иначе...

Рихтер: "Ти, знаеш ли, вика, какво е любов - като суха купа сено, вика, да изгориш и да приемеш всичко от другия - и жилото и меда!" "Казвай, къде е детето?", "Защо ти е? За да му кажеш, че преди двайсет години си го проиграл на карти ли? Луд беше тогава, сега си два пъти по-луд, че си дошъл да ме убиваш!"

Паско: Аз на твое място...

Рихтер: ...Аз Станойчо да намеря, Станойчо, Станойчо... Станойчо - намерих го - цяла седмица стоя, тайно гледам как диша, как се смее, как се бори на тепиха. Мълния като да ме порази - това не е моето дете, Боже, това е неговото, неговото - жест, маниери - всичко...

Мълчание.

Александър: Направо ви се чудя. На единия сина му в Америка, на другия - борец, а се хранят с гугутки, за парното да не говорим!

Виктория: Когато отвлякоха дъщеря ми... И повече от година нито полицията, нито някой друг можа да я издири... Прахосах всичките си пари по разни мошеници, загубих всякаква надежда и...

Рихтер: ...И поиска да се самоубиеш?

Виктория: Онзи от рейса също веднага позна. Чужд човек. Абсолютно непознат. "Знам къде отивате, Госпожо", ми вика. "Не го правете! Човек може да сложи кръст на своя живот, но на безсмъртието на душата си, вика, не може". "Каква душа? - викам му, - бе, окаянико? Какво безсмъртие? Ако не се махнеш от очите ми, на друсан кебап ще те накълцам!" "Ами, хайде, щом това ще ви облекчи, направете го!", вика, изважда един сатър от джоба на палтото си, бутва го в ръката ми и разголва гърди. "Хайде, вика, какво чакате, удряйте, облекчете душата си!? Земята, вика, е училище, Госпожо, всяка душа трябва да издържи своя изпит. Сполетяло ви е нещастие. Ако сега направите това, в следващия живот ще ви се случи същото. Изпитът трябва да се издържи, това е - вика, - вървете си в къщи. Дeцата ви ще дойдат. Вашите деца имат нужда от вас!" И слезе. Седя аз със сатъра му в ръка - ни напред, ни назад. Върнах се да го търся - никаква следа. През нощта го сънувах - цял в такава синя светлина. После, не щеш ли, увеличиха цените на парното и се появи Александър, след него Паско - съвсем като деца. По-късно и ти... Това, Рихтере, дето синът ти се появи тук, не е случайно. Трябваше да му кажеш кой си...

Паско: А пък на мен нищо, ама абсолютно нищо... Вярно, веднъж и аз една жена, ама и с нея нищо... Не можа да прихване. "Ако ми направиш дете, вика, вземам те! Не ми ли направиш - ти по живо по здраво и аз по живо по здраво...

Александър: И какво?

Паско: Три дни се гонихме из кревата като гламави и нищо!

Александър: Провалил си се...

Паско: ...Глупости! Аз никога не се провалям! Обаче не ми върви! После още 300 мъже смени, обаче чак след девет хиляди двеста осемдесет и петия забременя, ама кой знае дали не е било "ин витро"?! ...Е, аз имам и още един случай...

Александър: А аз едно време, като викнех: "Върви-и, народе възроде-е-ни!", цялото училище тръгваше. ...На една манифестация, както бях хванал децата за ръка - вървим и пеем, вървим и пеем - кога сме излезли от площада, кога сме минали околовръстното - хич не съм и забелязал! По едно време, гледам - поле! И сняг до колени!?

Паско: А стига, бе, на 24 май сняг до колени!?

Александър: Вървим и пеем, вървим и пеем - как сме стигнали от София до Радомир, убий ме, не мога да ти кажа. След това цяла седмица се връщахме...

Паско: "Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер!" Няма ли нещо да се случи, бе, ама такова, дето...

Александър: После ме пенсионираха... Пита ли ме някой - пенсиониран учител без никаква подкрепа!?

Паско (Гледа часовника си.): Стана осем и половина!

Отвън се чука. Плахо влиза сравнително млада жена.

Виктория: Търсите ли някого?

Златка Н.: Ами, казаха ми, че продавате рокли и аз...

Виктория: Заповядайте, заповядайте!

Златка Н.: Ама, виждам, че си говорите, попречих ви...

Виктория: Няма нищо. Влезте, заповядайте! Роклите са хубави, дано да си изберете нещо. (Води я към стаята.) Ето тук, влезте, огледайте!

Златка Н.: Тука, така ли?

Виктория: Тука, тука, заповядайте, мерете спокойно! Никой няма да ви безпокои.

Златка Н.: Благодаря. (Влиза.)

Александър: Дали пък чудото, дето го искаше Паско, няма да стане сега?

Златка Н. излиза разплакана.

Златка Н.: Извинете. Извинете ме...

Виктория: Какво има?

Златка Н. вижда вестника. Отива и го взима.

Златка Н.: Ами, аз не съм тук, за да купувам рокля.

Александър: Така ли?

Паско: И за какво сте тук, ако не е тайна?

Златка Н. (Показва вестника.): За това! Аз съм Златка Н. от Шумен. Онази същата, дето журналистите я плюят, че със замъглена от алкохола мисъл била желирана от мъжа си като пача във ваната.

Виктория: Е, и?

Златка Н.: Тук съм, за да опровергая тази гнусна лъжа!

Паско: Искате да кажете, че никой никога не ви е желирал във ваната, така ли?

Златка Н.: Не! Но...

Паско: Желирал ли ви е, или не ви е желирал?

Златка Н.: Желира ме. Обаче по невнимание - вместо соли за вана, сипал желатин. Това първо! Второ - той не си допиваше край ваната, възбуден от няколко еротични издания, ами от "Най-ценните творби на Ермитажа". И трето...

Александър: За пръв път чувам някой да се възбужда от Ермитажа!

Паско: Може, може...

Златка Н.: ...Той беше възбуден духовно и естетически. Трето! Изпитият алкохол изобщо не ми е замъглявал мисълта - заиграхме се на сантасе, затова не усетих как е изстинала водата. Четвърто! Не ме е изринал с лопата от ваната, а много внимателно ме очисти - с една огрибка за нощви.

Александър: Как точно? (Рихтер засвирва с уста. На Рихтер.) Мълчи сега!

Златка Н.: Така. (Показва.) Сантиметър по сантиметър, сантиметър по сантиметър... Като се добави фактът, че всичко се случи не на 22 януари, а на 21 и че не ме нарече "На батко парфенцето", а "Сладкото ми парфенце", плюс лъжата, че съм задължила адвоката си да заведе дело за развод...

Паско: А вие не сте, така ли?

Златка Н.: Не! Аз задължих адвоката си да заведе дело за развод, но по съвсем друга причина. Просто наскоро срещнах голямата си любов.

Паско: Къде?

Златка Н.: Съвършено случайно - на улица "Гургулят", както сами виждате от това, което ви изложих, публикацията е една чиста лъжа! От сутринта кръстосах деветте области - къща по къща, къща по къща - обяснявам, опровергавам, обяснявам, опровергавам - глас не ми остана. Утре заран пък започвам селата - село по село, къща по къща - до последната махала и паланка!

Непрекъснато се движи, те я следват като омагьосани. Тя гаси лампата, светва я отново...

Златка Н.: Е, момчета, хайде сбогом! (Бързо се изнизва.)

Александър: Ако не бях толкова разстроен заради гълъба, може би щях да й помогна на жената...

Виктория: Върви! Върви! Поеми селата, например. Село по село, къща по къща, сантиметър по сантиметър...

Рихтер си свири с уста.

Александър: Ако пък гълъбът ми беше тук, е-хе-хе-е! Той сам щеше да свърши работата. (Чуква се по главата.) А, бе, как така девет града от сутринта? Че тя с ракета не може да ги обиколи!

Паско: Може. Може... Чрез силата на мисълта... Чел съм, че много като искаш едно нещо, мисълта ти кореспондира (Сочи нагоре.) и то се материализира. (Бърка се.) Къде го сложих този часовник? Няма го и туй то!

Александър (На Рихтер.): Е, хайде кажи, каквото имаш да казваш!

Рихтер: Колежка...

Паско: Кой ти е колежка? Златка Н. ли?

Рихтер: Тая, дето се представи за Златка Н.

Александър: Ама от лудницата ли?

Рихтер: От затвора.

Виктория рязко отива към другата стая.

Рихтер: Такъв й е номерът. Прочете някоя сензация и от къща на къща тръгва да я опровергава, уж е засегнатото лице. Стопаните се заблеят... Джоб-снаб и готово!

Александър: Закъсняла е. Кукундерката вече ми джобна гълъбчето.

Виктория влиза и хвърля на пода празните закачалки.

Виктория: На ти тебе "На батко парфенцето"!

Паско (Едва сега загрява.): Часовникът!!! Ей, сега вече - гръкляна! Прости ми, Боже!

Александър: Не може да е далече - напред!

Двамата хукват през вратата. Дълга пауза.

Рихтер: Викторио...

Виктория: Сега не ми е до това! (Пауза.)

Рихтер: Виж какво, Викторио!

Виктория: Няма ли да ме оставиш най-накрая! (Пауза.) Разбирам...

Рихтер: ...Нищо не разбираш, Викторио!

Със скърцане вратата се отваря. Паско и Александър влизат унили.

Виктория: Стигнахте ли я?

Паско: Къде ще иде...

Вади роклите иззад гърба си и ги изсипва на куп.

Александър: То-о, всъщност, тя... при кофите... такова... (Сочи роклите.) Паско, като си видя часовника - разплака се...

Паско: Разплакал съм се, глупости! Той моят часовник... Шейсет и осма година една чехкиня в Ахтопол: "Топим се! Топим се!" И аз с дрехите... Оттогава нещо прескача... Обаче, чехкинята беше... Обаче...

На външната врата се звъни.

Паско: Поредната кукундерка. (Вика.) Влез!

Кукундерка (Подава глава.): Има ли някой тук? Водя ви Нещо.

Александър: Я, крадлата на моя гълъб!

Рихтер: Престъпникът винаги се завръща на местопрестъплението - стара истина!

Паско: Ей, сега ти прегризах гърлото!

Александър: Викторио, звъни в полицията! Паско, заварди входната врата! Рихтере, дай белезниците!

Виктория: Полудяхте ли!? Оставете момичето на мира!

Кукундерка: Остави ги, сега ще им мине. (На някой зад гърба си.) Гълъбе, Влез!

Влиза мъж с чувал.

Гълъб: Мир Вам! На някой да му се намира цигарка?

Александър: Тоя пък кой е сега?

Кукундерка: Александре, позна ли го? (Александър вдига рамене.) Я, го погледни пак!

Гълъб: Някой да има нещо за пушене? (Гледа ги.) Ясно... То и без друго след малко цигари няма да ми трябват.

Кукундерка: Е, Александре?

Александър: И цял ден да го гледам - за пръв път го виждам...

Кукундерка: Виж, виж, хубаво го виж!

Александър (Взира се внимателно.): Тези очи... Не, не! Не го познавам! Кой си ти, бе, момче?

Гълъб: Аз съм гълъбът на Александър, кой друг?!

Кукундерка: Нещо да кажеш?

Александър: Абе, момиче, ти мен на луд ли ме правиш!? (На Гълъба.) Не виждам ли, че си човек?

Гълъб: Наложи ми се да стана и човек. Какво да се прави? Нали трябваше да ти благодаря, загдето излекува раненото ми крило.

Кукундерка: Ако ти беше рекъл:

Гълъб: ..."Гу-гу! Гу-гу-у!"

Кукундерка: Какво щеше да разбереш?

Гълъб: ..."Гу-гу! Гу-гу-у!"

Паско: Ясно! Ясно! Достатъчно! Вярвам ти.

Александър (На Паско.): Ма-а му стара!

Паско: Ш-ш-т! (Към Гълъба.) Ти как стана човек? Просто рече и стана човек, така ли?

Гълъб: "Просто рече"... Най-малко от теб, Паско, очаквах да чуя подобна глупост. Ти ли не знаеш какво означават силата на мисълта и желанието?

Паско: А, бе, аз знам... Ама, чак пък от гълъб - човек... Той ми каза "Паско"! (На Кукундерката.) Ти ли му каза, че се казвам Паско?

Кукундерка: Какво да му казвам!? Той си знае!

Александър: А аз как се казвам?

Гълъб: Хубава работа, Александре...

Виктория изважда един сатър, който е крила досега, и го показва на Гълъба. Той й прави знак да му го върне. Тя му го занася и той го прибира във вътрешния си джоб.

Гълъб: Благодаря ти, Викторио?

Виктория се кръсти.

Гълъб: Е, как е, Рихтере, върви ли разследването?

Кукундерка (Към Александър.): Е?!

Александър: Да пукна, ако повярвам! Рихтере, този откъде го познаваш? От лудницата или от затвора?

Рихтер (Внимателно го разглежда.): Нямам честта.

Александър: Не вярвам! Да пукна, не вярвам!

Кукундерка: Не бързай да пукваш! Гълъбе, когато той те измъкна от лапите на котарака, какво точно ти каза?

Гълъб: Когато се блъснах в страничното стъкло на камиона и ти, Александре, ме измъкна под лапите на онзи проскубан котарак, не ми ли рече: "Малкото ми, глупаво гълъбче!"?

Кукундерка: Така ли е?

Александър: Ами... Ама, то всеки би го казал!

Паско: А с какво те хранеше, когато крилото ти оздравя и не искаше да кълвеш?

Гълъб: Е, че това е направо фасулски въпрос.

Александър: Фасулски, фасулски - да чуем отговора!

Кукундерка: Добре. Гълъбе, кажи им!

Гълъб: Трохи, ечемик, ориз, трохи, слънчоглед, трохи, даже жито! Даже жито!

Александър: Абсолютно...

Кукундерка: Други въпроси?!

Мислят.

Паско: Я, да каже той как изчезна от балкона. (Сочи Кукундерката.) Тази ли те отмъкна?

Гълъб: Как може тя да отмъкне гълъб, без да е питала "Нещото"!? Тогава заряза роклята, дето очите й бяха останали в нея, заради "Нещото", та ще посегне на гълъб...

Рихтер: Тогава кой?

Гълъб: Виктория ме пусна.

Кукундерка: Гълъбе, как можа!? (Всички са настръхнали.) Спокойно, момчета! Спокойно, спокойно...

Паско: Аз, на мястото на Александър, честен кръст, Викторио...

Александър: Викторио, как можа?! Кажи, защо го направи?

Виктория: Не знам. Нещо отвътре...

Гълъб: Свободата, Александре!

Александър: Не знам! Свобода пред празна паничка, не знам!

Гълъб: Защо вие, човеците, предпочитате трохите и ечемика пред свободата...

Кукундерка: Гълъбе! (Той се свива виновно.)

Александър: А, ти, като си получи свободата и какво?

Гълъб: Свободата, Александре...

Паско: ...Обаче например до Америка не отиде, нали?

Гълъбът вади един плик от вътрешния джоб на палтото си и го подава на Паско.

Гълъб: На! Сина ти го праща.

Паско коленичи и разтваря плика.

...И ей този чувал. (Леко му го побутва с крак.)

Паско (Изпуска писмото.): С долари!? Знаех си аз! Аз казах ли ви! Казах ли ти, Рихтере!? Казах ли ти, Александре! Викторио... Ето! Ето това вече е Нещо! Най-сетне край с проклетото парно! Най-сетне Булгаков - от сутрин до вечер... (Грабва чувала, изтърсва го, от него пада голяма картонена кутия, вътре има други, все по-малки и по-малки. Накрая разтваря една съвсем малка кутийка.) Какво е това? Къде са доларите? Ей, ей, ти, майтап ли си правиш с мене, а?

Гълъбе, къде си дянал доларите? Откъсвам ти главата като на гугутка!

Гълъб: Прочети писмото!

Паско (Разтваря писмото, чете.): "Скъпи, папа, в Америка е много хубаво. Голяма свобода и голяма демокрация. Радвам се, че и в България демокрацията вече победи."

Александър: Като е победила, питам аз, защо няма кой да викне: "Върви-и, народе-е възроде-ени!" А!?

Паско: "Ако си скътал някой и друг долар от пенсийката, ела да ме видиш. Знам, че ти липсвам, затова ти пращам едно (Думата го затруднява, слага очила.) тамагочи, да имаш за какво да се грижиш. Не се учудвай, че е в толкова опаковки - такава е сега модата тук - в Америка - малко, сладко подаръче в много голяма опаковка. А чувалът е оригинален - в такива чували в Бразилия берат най-качественото кафе на света - помня, че много го обичаше... Пък и нали есенес все се тюхкаше, че нямаш с какво да си пренасяш зелките за киселото зеле... Аз съм добре. С много обич, твой любящ син Драгойчо."

Кукундерка: Чети, чети! Още има.

Паско: "Пе ес: Извинявай, засега пари не мога да ти пратя. Може би след години..." (Разридава се.)

Александър: Този път, Паско, ти май се ядоса?

Паско: Напротив. Олекна ми на душата. Много мило писмо!

Александър: Ами без доларите какво ще правиш?

Паско: Майната им на доларите! Важното е, че момчето ми е добре! Как го каза това? (Оглежда тамагочито.)

Кукундерка: Тамагочи.

Александър: Нещо като твойто "Нещо"?

Кукундерка: Абе, да... Ама е съвсем друго. Е, време ми е да тръгвам. Видяхте си гълъба, бъдете здрави!

Паско: Ти също. Благодаря ти от сърце!

Александър: И аз!

Виктория: Пък ако "Нещото" позволи... Роклята те чака.

Гълъб: Тя "Нещото" го хвърли. Ще се жени.

Кукундерка: Гълъбе! ...Пишехме си с един от Нова Зенландия, Гълъб, ми донесе писмо от него и ей тази рокля. "Другата седмица, пише, пристигам, готви сватбата!" Нещото беше против и аз... (Показва как го е хвърлила.) Фантастична е, нали? (Демонстрира новата си рокля.) Чао! И горе главата!

Излиза си.

Гълъб: И на мен ми изтича купона. Много ми дойде да съм човек. Макар да си има някои достойнства, не е кой знай какво удоволствие. (Става и тръгва, изведнъж се плесва по челото.) Ле-ле-е, за малко да забравя! Рихтере, синът ти те чака.

Рихтер: Къде?

Гълъб (Вади визитка.): На малките пет кюшета. Това е визитната му картичка - дръж!

Неочаквано тя се озовава в ръката на Рихтер.

Александър: А като беше чак до Америка, не срещна ли някъде там или пък по пътя дъщерята на Виктория?

Гълъб: Дъщерята на Виктория, хъм...

Александър: Това за "ДА" или за "НЕ" да го смятаме?

Гълъб: Надеждата... Още веднъж благодаря, Александре, време ми е.

Излиза към балкона. Осветлението угасва - после за миг се обагря в ярко червена светлина. Чува се плясък на криле.

Паско: Отиде си.

Александър: Много жалко... Ама и хубаво!

Виктория: Много хубаво.

Паско: Остава да си платим и парното и...

Рихтер започва да си подсвирква. Поглеждат го.

Рихтер (Вади пари и ги дава на Виктория.): За парното!

Паско: Ама нали бяхме... Нали искаше да ни разкатаеш фамилията!? Да ни унищожиш!?

Александър: Нали, според теб, човек трябва да е зъл и жесток?

Паско (Към Александър.): Аз казах ли ти, че тогава Рихтер беше уморен? (Към Рихтер.) Тези пари в лудницата ли ги спечели, или в затвора?

Рихтер: В чужбина.

Александър: В Америка? Или в Нова Зенландия?

Рихтер: В Камбоджа. (Двамата подсвирват от изненада.)

Александър: Сигурно там си бил на дипломатическа работа?

Рихтер: В известен смисъл...

Виктория (Към Рихтер.): Синът ти те чака, тръгвай!

Рихтер: Никога! (Става и тръгва, връща се.)

Виктория: Побързай!

Рихтер: Дали не ме избудалка този гълъб?

Виктория: Върви, Рихтере, хайде върви!

Решително тръгва. Връща се.

Рихтер: Да се надявам ли, че все още можеш да промениш решението си?

Виктория: Ами... Ако се убедя, че душата ти наистина пламти като суха купа сено...

Рихтер: До скоро! (Не излиза.)

Паско (Гледа часовника си.): Полунощ! Време е да нахраня тамагочито!

Александър: А аз - гълъба. "Свободата, Александре..."

Паско: Точно полунощ!

Виктория: Е, момчета, дойде моментът да платим проклетото парно.

Паско: Ще го платим, що да не го платим...

Александър: Ще го платим не, ами...

Рихтер: Коз! Тая боя край нема ли, бе!? Ега ти боята!

Бавно затъмнение.

КРАЙ

Пиесата е получила годишната награда за драматургия на Фондация "Концепция за театър" за 1999 г. Отличена с една от двете равностойни награди на ХІV-ия Международен фестивал за нова драматургия на Warehouse Theatre - London; 1999 г.

Първа постановка: Warehouse Theatre - London. 29 април 2000 г. Реж. Janette Smit. Актьори: Colm O`Neill - Рихтер, Linda Bassett - Виктория, Mick Barnfather - Паско, Peter Shorey - Александър, Lisa Stevenson - Златка Н. и Купувачката, Jason Baughan - Мутрата, Jeffery Kissoon - Гълъба. (Във фестивалния прочит участваха: Франк Елис - Рихтер, Джан Уотърс - Виктория, Тони Роар - Александър, Джо Кевън - Кукундерката, Рейчъл Глийвс - Златка Н.). С този спектакъл Warehouse Theatre участва на фестивала Premio Candoni Arta Terme в Удине - Италия.

© Румен Шомов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.04.2009, № 4 (113)