Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАСИВИЯТ ФЛАВИО БРИАТОРЕ Е В КРИЗА

Трагикомедия

Румен Шомов

 

web

Действащи лица и кратки бележки:

Старият - над 70-годишен - със специфично чувство за хумор, на което другите рядко се смеят.

Дамяна - негова съпруга - около 60-годишна - изцяло в настоящето, гледа на миналото като на нещо безполезно... - за забравяне. Грижовна. Не се стеснява да бъде лицемерна. Често губи почва под краката си - изпада в крайност, дори истерия...

Аня - тяхна дъщеря - 46-годишна - екстравагантна, с външност на папагал и привидно безразличие, които подлъгват...

Нино - техен син - 43-годишен - изискан в обноските и облеклото, с интелигентен вид, преуспяващ - всички тези характеристики твърде бързо попадат под въпросителна.

 

 

Забележка. Този вариант на пиесата е реализиран с неоценимото съдействие и участие на режисьора Николай Поляков и е много близък до текста от спектакъла на Врачанския драматичен тeатър - СЕЗОН 2002/2003.

Първа постановка: под заглавие “Дипломатическа хроника” пиесата е играна в Плевенския драматичен театър “Иван Радоев” (тогава “Георги Кирков”) - 1991 г. Режисьор Димо Дешев.

Втора постановка: сценограф Мария Диманова; с участието на Пламен Сираков - Нино, Марина Котева - Дамяна, Ивелина Полякова - Аня, Петко Петков - Стария.

 

 

Гостна от 70-те години. Мебелите са запазени, доколкото времето ги е пощадило. На дивана, завит с одеало, лежи Стария и чете вестник. До прозореца Дамяна гледа улицата.

Дамяна: Мина кола.

Стария: Казваш го, като че ли е минала летяща чиния?!

Дамяна: Май беше форд сиера.

Стария: Сега всяка втора е форд сиера.

Дамяна: Май спря.

Стария: Ще спре, ще тръгне...

Дамяна: Тръгна.

Стария: Ще тръгне, ами... (Разлиства вестника, чете заглавията.) "Седемгодишен папагал знае двайсет български думи." Хак му е! Може да спечели конкурс за телевизионен говорител... (Пак чете.) "Красивият Флавио Бриаторе е в криза" (Бутва вестника.) Нас мароканските скакалци ще ни изядат, те за красивия Буратино се загрижили... (Поглежда прозореца.) В тая къща можеш да пукнеш от студ! (На Дамяна.) Затвори прозореца!

Дамяна (Поглежда термометъра.): Двайсет и два градуса.

Стария: Може да е петдесет и два, кръстът ми се е схванал.

Дамяна вади второ одеало, завива го. Той го събаря на пода.

Стария: Затвори прозореца ти казах, не ти казах, донеси второ одеало!

Дамяна (Вдига одеалото.): Не може да се диша. (Души.) Ей, на!

Стария: Воня, нали? (Души.)

Дамяна: Не съм казала такова нещо.

Стария: Да, не си!... Едно време благоухаех! Като остарях - воня...

Дамяна: Всеки вони, ама бях млада, та търпях. Сега остарях, не мога повече.

Стария: Не те карам да търпиш! Карам те да затвориш. Затвори прозореца!

Дамяна (Тръгва да излиза.): Затвори си го сам!

Стария: Дамяно, затвори прозореца, затвори прозореца, ти казвам, защото...

Дамяна блъска прозореца.

Стария: Затвори прозореца, ти казах, не ти казах блъсни прозореца!

Дамяна затваря. Излиза.

Стария (Веднага вдига вестника. Чете.): "Красивият Флавио Бриаторе, мениджърът на екипа на "Бенетон" във Формула 1, наблюдаваше подготовката на болидите на фирмата в Щатите, когато му съобщиха, че 31-годишната топманекенка Наоми Кембъл, която издържа с него цели две години, го напуска окончателно..." Я, гледай!

Дамяна (Влиза.): Обърни се да те намажа! Нали ти се беше схванал кръста!?

Стария: Няма нужда. (Чете.) "Нищо не може да спре пресата по света да разнищва пикантните догадки около тези хай персони и да прелива от подробности около техни предишни връзки"... Я, гледай!

Дамяна: Не ме прави на луда, обърни се да те намажа!

Стария: Това какво е?

Дамяна: Тигрова мас.

Стария: Искам един ликьор.

Дамяна: Ликьор?!

Стария: Да. И заредена гаубица!

Чува се шум от движението на асансьора. Двамата замират.

Дамяна: Май че спря. (Слуша.)

Стария: Ш-т! (Прави се на безразличен.) Ще спре, ще тръгне... Àсансьор... (Взима вестника.)

Дамяна: На нашия етаж, май че...

Стария: На него живеят и други хора, Дамяно.

Дамяна: Дървен философ!

Излиза към коридора.

Стария (Чете.): "Миналото лято между 51-годишния мениджър и ас на Формула 1 и манекенката започнаха скандали, един от които даже завърши с пердах за Наоми. Твърди се, че италианецът я натупал заради неин флирт с 30-годишния бразилски състезател Педро Динис. Черната пантера се въздържала да съди Бриаторе за синините, след като той й обещал три милиона долара и къща..." Я, гледай! (Запокитва вестника.)...

Дамяна (Влиза.): Поредният любовник на кикимората.

Стария: Да ти се намират излишни три милиона долара?

Дамяна: Какво?

Стария: Нищо... Женски акъл! Днеска времето е пари, Дамяно. По-рано бяха връзките. Сега далаверата върви с пълна сила. Първо тези прости истини се научават, пък тогава човек тича като гламав, щом спре асансьорът... Ех!

Дамяна: Лошо ли ти стана?

Стария: На мен!? Никога!

Дамяна: Отдавна не са идвали... Може да им е домъчняло...

Стария: Домъчнява им при три положения... Смърт...

Дамяна: ...Идиот.

Стария: Ако падне нещо от реституцията... Или... Аз демокрацията за това я уважавам - щото едните, като са на власт, уволняват другите, а после - обратното. Като ги изхвърлят от работа и загазят... Ама кои са сега на власт и Аня и Нино от кои бяха? (Вдига вестника.) Ей, на! (Чете.) "Има обаче версия, че парите и къщата всъщност са изиграли ролята на откуп, с който самият Бриаторе искал да се отърве от втръсналата му Наоми." Я, гледай!

Дамяна: Ти по цял ден като четеш вестници... отгде ще знаеш какво е днес?

Стария: Годишнина от сватбата...

Дамяна: Я, сети се! Въпреки склерозата!

Стария: Ще излезе... четирийсет и две години под един покрив!

Дамяна (Опитва се да го погали.): Ами...

Стария: С тебе?! Истински ужас!

Дамяна дръпва ръката си, поглежда си часовника.

Дамяна: Всеки момент могат да дойдат. Вчера се обадих. Има повод, ще си направим празник!

Стария: Добре, че купи цигари и кибрит. Като дойдат, ще запаля, а те ще зяпнат: "Ти кога пропуши!?" Тогава ще изтръскам пепелта и ще кажа: "Ако идвахте по-често, а не само като ви притрябва нещо, щяхте да знаете!"

Дамяна: Кажи го, та никога повече да не стъпят! (Пауза.)

Стария (Свива се.): Какво се опитва тука, по дяволите!

Дамяна: Сърцето ли? Кръста ли? Да звъня ли на доктора?

Стария: Никъде няма да звъниш! Аз тебе, ако не те изпързалям? Навремето в драмсъстав съм бил.

Дамяна: Бе то, ...д...амсъстав, ама... Къде ли се бавят още?

Стария: Въпросът трябва да се постави съвсем иначе. Не "Къде се бавят?", а минава ли им изобщо... нещо за тази вечер...

Дамяна: ...Минава им! ...Аня е добра. Е, животът малко я поокърши. Как няма да е огорчена? С нейните таланти...

Стария: Ти на кое викаш таланти?

Дамяна: Мръсник! Ако й беше подал документите в срок... Щяха да я приемат... а днеска да е звезда!

Стария: Звезда... Щеше да се влачи по корем от глад!... Минаха двайсет години, Дамяно!... Нино ги взе, Нино каза: "Бъди спокоен!"

Дамяна: Казали на кучето, то казало на опашката си!

Стария: Тя защо чака да стане на двайсет и пет!? Нали знаеше, че след двайсет и пет там не приемат!?

Дамяна: Ако й беше подал документите...

Стария: Да си ги беше подала сама?

Дамяна: Турне имаше... Нова колекция... Какво се правиш, че...

Стария: ...Като е толкова зор, днес има частни колежи - стогодишен да си... платиш ли... Да не е бедна случайно?! Стриг, стриг, стриг - туп десетачка!

Дамяна: Сега е след дъжд качулка!... Нино, казал! От един дол сте и двамата!

Стария: Млък! В бизнеса, Дамяно, човек не разполага със себе си! Днеска можеш да изгубиш всичко - може в затвора да те тикнат... Утре се изтягаш на някой плаж в Палма де Майорка с чаша мадейра в ръка и се припичаш на слънцето... Неслучайно - четох в един вестник - някъде си, като им се родяло момиче, ревели и проклинали, а за момче... пиршество до Бога. Хубаво е да знаеш, че поне едното е станало човек. Не можем да искаме повече от Нино. Няма четирийсет, а е шеф в такава голяма фирма...

Дамяна: Божичко, Света Богородице, той мрази родната си дъщеря!

Стария: Аз!? Да мразя Аня?!

Дамяна: И знам защо я мразиш. Защото прилича на мене!... Не разполагал със себе си!? За сестра му ставаше дума. Ама за вас двамата хората се делят само на шефове и НЕ-шефове!

Стария: Да не искаш по осополивените кърпички да ги деля!? А за приликата си права - приличате си с Аня - по талантите!

Дамяна вади луксозна телеграма и я натиква в ръката му.

Дамяна: "Скъпи папа..." - вчера се получи. Как съм забравила?!

Стария: Какво е това? Да не се е случило нещастие?

Дамяна: Нещастията не идват с луксозни телеграми. Чети!

Стария: "Скъпи, папа, честит рожден ден!"... Че той е след половин година...

Дамяна: Да де...

Стария (Продължава да чете.): "Желая радост, здраве, щастие! Твой Нино." Човек ще рече, че не живеем в един град... Ти какво му каза?

Дамяна: С Аня се чухме. Казах, че имаме празник. Тя не попита какъв... Какво му е предала... Все пак е мило...

Стария: Не знае рождения ден на баща си!?

Дамяна: Важно е уважението, а не какво знае и какво - не!

Стария (Вдига вестника.): "В края на краищата Бриаторе уведомил Наоми по телефона, че късат и наредил на прислугата си да опакова и изнесе багажа й от къщата му в Челси, Лондон. В този момент Черната пантера тъкмо се опитвала да пробие на театралната сцена и репетирала в Сан Франциско "Монолози на вагината". Я, гледай! Папагал да научиш, да! Ама да научиш... Това...?! ...Идва краят на света.

Дамяна: Циник! Пфу!

Стария (Сваля вестника.): Не го казвам аз, така го пише! Важното е, Дамяно, човек да знае какво иска и какво чака от този живот! А какво чакаме ние с тебе?

Дамяна: Чакаме... двата метра в реални граници...

Стария: Не, Дамяно! Аз... чакам барем веднъж в месеца, поне по един час да не съм само с тебе. И ти го искаш, нали? Обаче как!?... С разум! С разум!... Да почувстват, че тук... Как го беше казал... кажи го, де... поетът (Опитва се да цитира.) "Тук бурите"... на живота... "не кършат клони!"

Дамяна (Спира и го гледа.): А какво кършат?

Стария: Искам да кажа, че всичко зависи от мене и тебе, Дамяно. От нашия разум!

Дамяна: Откри Америка!

Стария: Всичко, Дамяно, е в ръцете на човека! Звездният миг (...чужд израз, вестникарски...), рано или късно, почуква на вратата на всеки... ама на малцина нервите им издържат да го посрещнат... - чуй, това! (Чете.) "Ударът е тежък, защото всичко сочи, че Наоми е гледала на съжителството си с Бриаторе като на увертюра към евентуален брак... Дори публично обявява, че е дошло подходящото време да стане майка, а собствената й майка Валъри добавя, че прочутата й дъщеря прави опити да зачене, но няма успех заради напрегнатите манекенски делници..." Видя, ли?! Дойдат ли, дума на пряко не бива да си кажем!... Защото, Дамяно, всеки може да се изтърве, да подразни другия...

Дамяна: Я, гледай!

Стария: Например... Аз мога да поискам водна чаша ликьор...

Дамяна: ...А, си поискал, а, съм ти го изляла във врата!

Стария: Видя ли!? А не бива! Не бива, Дамяно! Стисни зъби и тихо кажи, примерно... "Не би ли предпочел френска горчица за пържолата, скъпи?"

Дамяна: Е?

Стария: Тогава ще разбера, че съм оплескал работата и ще отвърна: "Ама днеска времето си го бива, а?"

Дамяна: Никой няма да дойде!

Стария: Ще дойдат, Дамяно, можеш да не се съмняваш... Ако не на друго - на погребението е сигурно.

Чува се движението на асансьора. Шум от стъпки. На вратата се звъни. Дамяна хуква.

Дамяна: Оле, Божичко! (Връща се.) Тихо! Все едно, нищо не е било!

Стария: Върви! Отваряй!

Дамяна: Живеем добре! Не се караме! Това е техният дом, разбра ли?!

Стария: Върви! Да си тръгнат ли искаш!?

Дамяна: Винаги добре дошли! Тук - уют! Мама и татко!

Стария: Отваряй... мамка ти!

Дамяна (Вика.): Идвам! (Хуква.) Никакви проблеми! Какво беше за ликьора? Д-а, френската горчица... (Хуква, връща се.) И да не започнеш сега "Отвори прозореца!", "Затвори прозореца!"...

Стария: Стига! Идиотка!...

Дамяна агрижено.): Оправи си косата!

Стария: Отваряй, ще те убия!

Появява се Аня с ключ в ръка.

Аня: Ку-ку!

Стария: Я, Аня!

Аня: Ку-ку!

Дамяна се хвърля, прегръща я.

Аня (Към Стария.): Ку-ку!

Стария: Аня! Аня!

Аня Мамо. (Дамяна не я пуска.) О, Боже! Чакай малко! Ще ме задушиш! Мамо, сериозно ти говоря, задушавам се!

Дамяна (Пуска я.): Аня, скъпа!

Аня: Карахте ли се?

Дамяна: Не-е!

Стария: Ние такова-а...

Аня (Махва с ръка.): Случва се и в най-добрите семейства!

Дамяна: Какво говориш, Аня!? Ние с баща ти никога не се караме... Ние просто... Разменяхме мисли.

Аня: Мисли!? (Кима с разбиране.)

Стария: Да, де... Шега. Знаеш, с майка ти обичаме да... се шегуваме.

Аня: За сърцата що се любят... и скандалът не вреди. Като идвах, исках да взема цветя, обаче...

Дамяна: Ама, моля ти се, Аня, моля ти се! Старомодни работи! Цветя! Няма защо да си даваш парите. Важното е...

Стария: Майка ти е напълно права, Аня, с тези цветя, човек само прахосва пари.

Дамяна: Колко си хубава, скъпа! Безкрайно се радваме, че дойде...

Поглежда подканващо Стария.

Стария (Кашля.): Да...

Аня: Да... Е, а вие добрувате. Виждам. Добрувате. (Разхожда се, оглежда.) Добрата стара къща!

Стария: Да...

Дамяна: А какви вкуснотии съм приготвила. Предчувствала съм, че ще дойдеш, въпреки че ми каза точно обратното...

Аня: Благодаря, мамо, много мило.

Дамяна: Няма ли да си съблечеш палтото? Дай, го на закачалката!

Поема палтото от Аня.

Аня: Аз мислех - за пет минутки, само да ви видя.

Дамяна: Хей, ти, да не се стесняваш?! Хубава работа! Нали си у дома!

Излиза с палтото.

Аня: Папа... мисля, че ти донесох някакъв вестник. Вчерашен е. Или онзиденшен (Рови в чантата си.).

Стария: Много мило от твоя страна, скъпа (Бутва своя). Този вече го научих наизуст, а майка ти все забравя да ми купи нов.

Аня (Продължава да рови.): Някъде тука беше... Възможно ли е да съм го забравила?

Стария: Карай!... Те днешните вестници...

Аня: А, ето го. (Разтваря сгънат на осем вестник.) Тука има много интересни неща за онази кучка Наоми Кембъл и онзи на Формула 1, как му беше името, дето й теглил един готин кютек...

Стария: Флавио Бриаторе...

Аня: Точно така!

Стария: Аз пък му викам Буратино...

Аня: Я, същият брой, дето го имаш (Сравнява ги.) Виж, ти, какво съвпадение!

Стария: Наистина... При толкова вестници - съвсем същият. За красивия Буратино, дето бил в криза, и за папагала с двайсет български думи. Какво съвпадение... Няма значение!

Влиза Дамяна с поднос, отрупан със салати.

Дамяна: Какво заговорничите вие двамата, а?

Стария: Хе-Хе! Аня ми донесла вестник, пък той да вземе да излезе същия, дето го имам.

Дамяна (Оставя подноса.): За онази - Черната пантера? Няма да умреш без вестник! (На Аня.) Отивам да наглеждам пържолите. (Към Стария.)Да забавляваш Аня! Ще пийнеш една ракийка, нали!? Знам, знам - в камерата съм я сложила. (Излиза.)

Аня: Мама си е все същата... Добре е, нали?

Стария: Добре. (Аня рови в чантата си. Той наднича.) А, ти?

Аня: Ъхъ. Свършили са ми цигарите? Папа, ще ме почерпиш ли от твоите?

Стария: От моите!?... Ама аз... Не пуша.

Аня: Отказа ли ги?

Стария: Никога не съм слагал цигара в устата.

Аня: Да, бе, той Нино пушеше.

Стария: Виж в шкафа! Случайно купихме с майка ти... (Аня отива.) В горното чекмедже!

Аня (Вади "Арда"): Само такива ли има?

Стария: Защо? Лоши ли са?

Аня: По-добре! Напоследък ги намалявам.

Стария: О, това е много хубаво. Аз пък напоследък си пийвам ликьор.

Аня: Така ли? Ами, че това е дамско питие!

Стария: Така ли? Не знаех... Какво пък... Може и да е дамско, но е доста вкусно... В един вестник - Нино ми го беше донесъл преди години - прочетох, че Марлон Брандо... също попийвал ликьор... (Аня се смее.) Нали, преди да се оженя... и аз, в един драмсъстав, знаеш... Отначало ми щипеше, но свикнах...

Аня: Папа, ти си просто върха!

Стария: Можеш ли, докато я няма майка ти, да ми налееш една чашка? В шкафа е.

Аня: Значи това ще бъде нашата тайна? (Налива и подава.)

Стария (Гаврътва ликьора.): Знам, че ти ме обичаш... Не идваш често, но... Нали?

Аня: Естествено, папа.

Стария: Аз също. Пък майка ти днес да вземе да ми каже - "Ти не обичаш Аня, защото прилича на мене!"

Аня: Наистина ли ти каза това?

Стария: Уви, да? Не можеш да си представиш как ме тормози!

Аня: Мама?

Стария: Да.

Стария: Държи ме на отворен прозорец, изобщо...

Аня: Мама?!

Стария: Да.

Аня: Искаш ли да поговоря с нея?

Стария: Дума да не става!

Влиза Дамяна.

Дамяна: Още малко и маман ще ви нахрани. Сигурно съвсем изгладняхте? Колко жалко, че го няма и Нино. Щяхме да си направим истински празник. Но и тримата ще си прекараме чудесно, нали?

Стария: Иска ли питане?

Дамяна: Тогава хайде на масата!

Стария: Аз първо такова... (Сочи вратата.)

Дамяна: Ама, разбира се, разбира се... И аз ще хвърля още едно око в кухнята.

Излизат. Аня грабва вилица и права се нахвърля върху ордьоврите. Влиза Дамяна. Аня се стряска. Изпуска вилицата.

Аня (С пълна уста.): Аз...

Дамяна: Не се притеснявай, моето момиче!

Аня: Изглежда така вкусно, че... Не се стърпях!

Дамяна (Прегръща я и я целува.): Толкова ми е приятно, че си с нас. Понякога... Ние с баща ти, знаеш... никога не се караме, но... не си дете, мога да разчитам...

Аня: Естествено, мамо.

Дамяна: Колкото повече остарява... Става просто непоносим... Вчера например: "Дай ми ликьор!" Знаеш, не пие... Наливам му... Обръщам се, а той нарочно - пльок върху одеалото...

Аня: Татко!?

Дамяна: Да. Уж случайно... Скъсвам се от пране!

Аня: Ще му поговоря!

Дамяна: За нищо на света!

Чува се водата от клозетното казанче и гласът на Стария...

Гласът на Стария: Ку-ку!

Дамяна (Към Аня.): Нито думичка, нали?

Аня кимва в знак на съгласие. Влиза Стария.

Аня: Ку-ку!

Двмата: Ку-ку! (Тримата се смеят.)

Дамяна: Най-вежливо ви каня на скромната трапеза! (Смях.)

Аня: Оле! (Сядат на трапезата.)

Стария: Да си призная, гладен съм като вълк. Майка ти готви. Поне това може да й се признае! Хе-хе-хе!

Дамяна остро го стрелва с очи.

Дамяна: Ето, на! Отново сме тримата, все едно че Нино още не се е родил. Смешно, нали? Преди повече от четирийсет години сме вечеряли така.

Аня: Да, само че тогава съм била, ей такава... С ей такива розови панделки.

Дамяна става, рови кратко и изважда две поувехнали панделки.

Аня: Мамо, ти си невероятна!

Стария: А! Същите! Я, гледай!

Аня: Тези ли са наистина? Моля ти се, сложи ми ги! (Дамяна й ги връзва.) Помня, ти ми ги сложи на Великден, но не мога да се сетя кой ми ги донесе? Беше за Великден, а как се казваше?

Дамяна: Забравила съм.

Аня: Спомни си, мамо, моля те! Беше с щръкнали нагоре мустаци. Той на мене винаги ми носеше пуканки... Защо си беше наумил, че обичам пуканки, убийте ме, не знам! А на теб цветя...

Дамяна: Не помня, казах!

Аня (Играе четиригодишно момиченце.): Мамо, имам пиш. (Излиза със смях към тоалетната.)

Стария: Значи затова се пазят тези парцали! Господин Пчелински! Скъп сърдечен спомен! Êак, не! ПАРИЖ-Ж-Ж-Ж-Ж! С двайсет и пет "ж"-та накрая! И за малко да ме зарежеш, заради този Пчелински. Конте! И празноглавец... по Великден!

Дамяна: Млъкни! Не разваляй...

Стария: Какво да не развалям, Дамяно? Има ли нещо, което не е развалено!?

Дамяна: Глупости са това! Минало! Нещо, което си бил и не искаш повече да бъдеш!

Стария: Защото не можеш!

Дамяна: Избягах ли? Е? Не избягах!

Стария: Обаче ги пазиш!

Дамяна: Момичето ми ги обичаше. Хич и не помня кой ги е донесъл!

Излиза.

Аня (Влиза.): Сетих се! Доктор Пиперков! На Великден!

Стария: Аня, не споменавай това име пред мене!

Аня: Пардон! (Сваля панделките.) Ку-ку! Ама какво ти стана!?

Стария (Размърдва се.): На кой? На мен? Абсолютно нищо!

Дамяна: Хайде да вечеряме! Сядайте! А, стори ми се сиерата на Нино...

Отива на прозореца.

Аня: Ами, да! Сетих се, да! Панделките ми донесе от Париж точно на Великден г-н Пчелински! Той ми купуваше пуканки, а на мама - цветя! Г-н Пчелински!

Стария: Аня, не споменавай пред мене и това име!

Аня: ...Мамо, от половин година Нино не кара форд сиера, а BMW.

Стария: Така ли? BMW. Знаех си (Споглеждат се с Дамяна.)

Дамяна: Не е ставало дума...

Аня: И аз... случайно.

Стария: Той... да, той Нино от дете не обича да се хвали. Но много добре знае какво иска и го постига!

Дамяна: Какво прави Нино от дете, това знаеш не само ти! Долу няма BMW, има само фолксваген пасат. Комби.

На вратата се звъни. Дамяна замръзва.

Аня: Аз ще отворя. Губи си ключовете от къщи - това наистина го прави от дете! (Излиза.)

Дамяна: И опичай си акъла! Сега намерил да се прави на Отело! Това ли ти е разумът!?

Стария: Пуканки, панделки...

Дамяна: Бъди поне един път човек!

Влизат Аня и Нино. Той държи ръцете си отзад.

Нино: Мамо, татко!

Дамяна: Боже, мой! Боже, мой, какво щастие! (Прегръща го.)

Нино: Мамо. (Дамяна не го пуска.) О, Боже! Чакай малко! Ще ме задушиш! Мамо, сериозно ти говоря, задушавам се!

Дамяна го пуска. Той отива и целува Стария.

Как си, Хакинен, ще прескочим ли Шумахер?

Стария: Нино! Ето това се нарича... Това се казва...

Нино: Пак си загубих ключа. (Поднася цветята на майка си.) Как си, мамо?!

Дамяна: Момчето ми!

Нино (Прави няколко стъпки, имитирайки манекен.): Оле!

Аня: О, напредъкът е направо потресаващ! Както винаги - кипиш от енергия!

Нино: Малко съм вдигнал килограмите, но не е болка за умирачка! И на това ще му намерим цаката!

Аня: Ку-ку!

Нино: Ку-ку! Добре, че дойде - имам нещо специално.

Аня: Горя от нетърпение!

Нино: Ку-ку!

Всички: Ку-ку!

Дамяна: Какви цветя, каква прелест! Няма по-хубав подарък за една майка! Ти сега пасат ли караш?

Нино: На един приятел.

Стария: Гордея се с тебе, момчето ми!

Нино: С мене? Че какво толкова има да се гордееш?

Стария: Как какво! Ами... нямаш още... петдесет, а си шеф в такава преуспяваща фирма.

Нино: Папа, за съжаление...

Дамяна: ...Скромността, то си е казано, краси човека.

Нино: Скромност ли? Нищо подобно... Като си помисли човек, скъпа маман, колко държави има върху земното кълбо... Какви капитали се въртят... Невероятни пари. А ти си само нищожна бурмичка в тази игра. Нищожна бурмичка, която се поти на скромни бизнес срещи!

Аня нервно скъсва етикета на ардата.

Направо ужас!

Аня: Допреди малко правих студено къдрене на една бизнес дама...

Млъква.

Нино: Е?

Аня: По-неподдържана коса, да ме прощаваш, отдавна не бях работила.

Нино: Е, и?

Аня: "Е, и" - това е!

Нино: Това, разбира се, е неприятно... Друг е въпросът, дали-и...

Аня: ...Искаш да кажеш, че лъжа?!

Нино (Широко усмихнат.): Някой да е чул такова нещо?

Аня: Чухме, че се потиш на "бизнес срещи".

Стария: Не, не! Не, Àня, ти бъркаш...

Дамяна: Разбира се, мила, той искаше да каже...

Нино: ...Това няма значение. Кое е важното? Днес... човекът на бизнеса, както и съпругата му... Да, уви, това се отнася и за съпругата му... е толкова зает, че може да се появи пред обществото в... непрецизен вид! Глобалният бизнес днес няма миг покой, докато някои...

Стария: Съвършено вярно!

Нино: ...Завиждат, пречат и мързелуват!

Аня: Че какъв друг избор им е оставил... глобалният бизнес (Сочи брат си.), освен да "завиждат, да оплюват"... и да се ровят в мръсните коси на хората или да им трошат витрините!

Нино: Сестра ми, първо - това не се отнасяше за тебе, и второ - знаем я тази ария! Не си станала еди какво си, защото брат ти преди двайсет години не ти подал пликчето! И кокошките ще ти се смеят. Навсякъде е фрашкано с... еди-какви си без диплома, и какво? Играят! Тъпо е да се извиняваш с мене!

Аня: Тъпо е да обещаеш нещо и да се изсулиш като мокра връв, без да те е грижа, дали не си обесил някого! (Имитира го.)"скромни бизнес срещи".

Дамяна: Аня, моля те, не започвай с това сега!

Нино: Нищо, нищо, като чуе какво съм намислил, ще ахне!

Стария: Нино е прав! Във вестника пише, че и Наоми се опитва да пробие в "Монолози на... еди какво си"... А съм сто процента сигурен, такова, че няма диплома.

Нино (Вади грижливо пазена до този момент скица, разтваря я.): Представете си жилищен комплекс - високи панелни сгради, всяка от които е отвесно село...

Стария: "Обеля", примерно!

Нино: А полите на Витоша, папа!... Скука, еднообразие, дискотеките даже са кът, да не говорим за театър; спортната зала - една-единствена, детските площадки - все едно е минал смерч! "Вятърът гони тръни в полето". Само по балконите - сателитни чинии като гнезда на австралийски щрауси...

Аня: На щрауси!? Защо пък на щрауси?

Стария: Чужди - това има предвид...

Нино: ...И недалеч от тези отвесни села - все още... Забележете: все още, защото тука е тънкостта - опустошена, изоставена земя, превърната в бунище... Представете си сега на мястото на това бунище една чисто нова идеално гладка писта с многобройни чупки, красиви виражи и снежно бели линии...

Стария: Нещо като "Монца"! Остава само да се появи красивият Буратино.

Нино: Бриаторе, папа, не Буратино! Но ти почти позна - правим писта за картинг. Картингът, папа, е само една крачка до "Формула 1"! Картингът е предшественикът! Ембрионът, папа! А у нас пистите за картинг се броят на половината пръсти на едната ръка. Почти никой не се е сетил! Парите, папа, ще валят като из ведро! И освен това - глъч, веселие, живот...

Стария: То, хубаво, ама ще трябва бая пара, богати съдружници, а има ли съдружници... В тия времена, орташката кобила...

Нино: Папа, нужен е кредит от около 30-35 хиляди долара. За петнайсет, най-много шестнайсет и петстотин, купуваме парцелите. Направил съм проучване - земята е малко над десет декара и половина. Собствениците - 19; от тях само четирима се дърпат, но къде с притискане, къде с някой гущер в повече, ще клекнат, няма къде да ходят... Хилядарка за съвета, мисля ще свърши работа, нотариална заверка...

Стария: Да не пропуснеш поне двама адвокати...

Нино: Адвокати имам, папа! Десет карта на лизинг. Това е златното сечение - абсолютната бройка! Четири машини - клас "мини", шейсет кубика, четири - клас "Юниора", сто кубика, и две клас "Формула Це" - сто и двайсет кубика - върха на сладоледа! Училищата ще опустеят, хлапетиите ще побъркат родителите си... Екипировка, каски... като прибавим осигуровките, вноските за рециклиране - закръгляме с още десет хиляди долара... Стават общо...

Дамяна: ...Стоп! Стоп! Стоп! Ама вие съвсем забравихте, че на масата има дами!? (Оглежда ги.)

Нино: Наистина. Моля за извинение! Напоследък съм уморен.

Дамяна: Пържолите съвсем изстинаха! Ордьоврите стоят. (Усмихва се.) Няма кой да каже наздраве. Е, хайде! (Вдига чаша.)

Аня: Наздраве, маман!

Стария: А моят ликьор? На празник, такова... Полага се.

Дамяна: Не предпочиташ ли френска горчица, скъпи... За пържолата?

Стария: Гледай сега! Каква френска горчица, като още сме на ордьоврите?!

Аня: Маман, една глътчица няма да му навреди чак толкова!

Дамяна: ...Абе, цял живот една бира, с куршум да го заплашваш, не искаше да изпие, сега на болен бъбрек - ликьор!? Доктор Пиперков да чуе, в гроба ще се обърне...

Стария: Ей, сега ти откъсвам главата, Дамяно! Ще те убия!

Дамяна: Какво толкова казах, че подскочи като недоклан петел?

Стария: Четирийсет години не си споменавала това име, няма да го споменаваш поне още петдесет!

Дамяна: Защо!?

Стария (Мисли.): Той не беше никакъв доктор.

Дамяна: Не беше!?

Стария: Не беше!

Дамяна: Доктор Пиперков?!

Стария: Повтарям! Дамяно, не споменавай това име пред мене, Дамяно! Донеси ми ликьор и не споменавай това име - чудо ще сторя!

Дамяна: Доктор Пиперков!?... Дето от гроба те върна със скапания ти бъбрек да ме тормозиш на стари години!

Стария: Той? Мене?... (Мисли.) Вярно...

Дамяна: Идиот, с идиот! Вече и кокалите ти да са изгнили, ако не беше доктор Пиперков.

Стария: ...Ама го надживях, нали?

Дамяна: Какво?!

Стария: Надживях го, нали!? Надживях го.

Дамяна: Е?

Стария: Всичките ги надживях... Дай, сега един ликьор и дръж гаубицата заредена до втора команда!

Дамяна налива малко ликьор и тръсва чашата пред Стария. Вижда, че чашката на Нино е празна, вдига бутилката да му налее.

Дамяна: Боже, Íино, зло да те забрави!

Нино пира я.): Благодаря, благодаря! Аз - благодаря!

Дамяна: Ама как? Няма ли да пийнеш с нас една капчица?

Стария: Нино, то такова...

Нино: Не мога, папа, за съжаление...

Стария: А пък аз на стари години...

Дамяна: За здраве само! Нали винаги сме се чуквали!?

Нино: Не настоявай, маман! Освен това, Хакинен, искаш ли да ти разкажа докрай за картинга?

Аня: Може ли малко руска салата?!

Дамяна (Сипва й.): Нино, ти още не обичаш руска салата, нали? Имам и снежанка...

Нино: Не, не, не... Всъщност... Впрочем не се сърдете! Просто съм на диета.

Дамяна: На диета?! Точно сега?...

Стария: Така е, когато някои хора имат навика, щом в тази къща се захване сериозен разговор, веднага да го прекъснат...

Дамяна: Аз?!

Стария: Ти, я! (Имитира я.) "Съвсем забравихте, че на масата има дами." (Сочи Íино.) Е, това е!

Дамяна: Аз...

Нино: Не, не, папа, спокойно! Äамите винаги имат право.

Дамяна: Аня, аз нищо не разбирам, какво толкова казах?

Аня (Яде.): Много вкусно... Брат ми, не знаеш какво губиш. Хапни, опитай! (Подава да напълнят за пореден път чашката й, пие на екс; на Дамяна.)Нищо лошо не си казала, мамо, просто оттук преуспяващият ми брат трябва да отиде на коктейл, който дава неговата супер Преуспяваща фирма. А след това - на друг, който дава друга - още по-преуспяваща, после на трети и...

Нино: Достатъчно! Ако не спре да се заяжда...

Дамяна: Деца, деца, моля ви!

Стария: Виж, сега, Аня! Един човек, колкото по-нависоко иска да се издигне, с толкова повече неща трябва да се съобразява. То си е ясно, ти не разбираш, Аня.

Нино: Разбира тя! Ама да не казвам от какво...

Дамяна: Що за разговори!? Всички сме заедно, имаме да си кажем толкова неща, защо си разваляме хубавата вечер!? Аня, скъпа, не казваш какви прически са на мода сега? Върна ли се сасонът?

Аня (Подава чашката си, Дамяна налива, тя бързо я гаврътва.): Рàста, маман, дред локс - негърски плитчици... рейв, сасон, масон... Всичко!

Дамяна: Е, Боже!

Аня: Въпреки че и едното, и другото, и третото, и четвъртото - си е обикновено пощене по главите на хората.

Дамяна: ...Защо говориш така, скъпа!? Няма лоши професии. Ти правиш хората красиви!

Аня: Да, де - страшна съм. Дори Нино да ми сложиш на стола и от Нино ще направя херувимче.

Дамяна: Àня, помниш ли като беше манекенка, имаше едно фиатче 125 - полско... Какво стана с него?

Аня: Е, да! Когато бях манекенка, беше друго... Музика, светлини, аплодисменти... (Пак подава чашата си. Дамяна се разсейва и не й налива.) Обаче всеки шеф иска да те...

Нино: ...Да те покани на вечеря, нали?

Аня: На човек, в края на краищата, му писва с всеки...

Нино: ...На вечеря. И затова става сводник на наивната жена на брат си!

Аня: Като си манекен, да не би да не си човек!? Обаче - не! Манекенката не е човек. Тя е за това - с всеки глобалист да... вечеря! Без значение кьорав ли е, кьопав ли е, куц ли е, луд ли е, маняк ли е, женен ли е, девствен ли е... (Към Нино.) Или "наивната” му жена просто вече не може да го понася! (Всмуква дим, залитва.)

Дамяна: Аня, лошо ли ти е?!

Аня (Мачка нервно цигарата.): Добре ми е, маман! Интересни цигари, смърдят на гадно, а да кажеш, че действат като "трева" - не! (Към Нино.) Дай една от твоите!

Нино: Тази е мръднала. През живота си не съм слагал цигара в уста!

Аня: В края на краищата, на човек му писва, нали така!? И решава да се вкопчи със зъби и нокти в нещо. Вярва, че само то може да промени живота му, да го измъкне от тресавището и точно тогава (Сочи Нино.)...бизнес срещата се оказва фатално дълга!

Дамяна: Имам предложение! От този миг нататък, който започне да говори нещо, което разваля настроението на другите, да викаме "ку-ку!"

Стария: Ку-ку!

Дамяна: Ку-ку!... (Той и тя.) Ку-ку! (Към Нино.) Ку-ку!

Нино (С неудоволствие.): ...Ку-ку!

Дамяна: Точно така! (Старите ръкопляскат.)

Стария и Дамяна (Към Аня.): Ку-ку! (Един след друг.)Ку-ку!

Дамяна: Аня!?

Аня: Щом трябва...

Дамяна: Аня!

Аня: Добре, де! Ку-ку!!

Дамяна (Ръкопляска.): Отлично!

Стария (Неуверено.): Ами, нали, такова... От нашия разум, така да се каже, зависи всичко. Марлон Брандо страшно обичал чесън. Веднъж обаче, трябвало да снима любовна сцена с целуване...

Дамяна: ...Ами да! Тъкмо се чудех какво пропускаме, а то - още никой нищо не е казал за любовта!?

Стария (Кашля.): Да, бе, давайте за любовта, защото майка ви ще ви сложи в джоба си!

Аня (Пие.): За любовта? Готово! Завъртя се един около фризьорския салон.

Стария: Ама сега ли?

Аня: По-рано бил монтьор, но го изхвърлили. Мъж - планина... Идва да се подстригва... Дава петдесетачка и вика: "Мерси!" После пристига с кафе, после с цветя, после вика: "Имам една мансарда, не искате ли, вика, тази вечер да погледаме как луната спи. Гледаме, значи, една вечер как луната спи, гледаме - втора. Върха! Звезди отвсякъде. Ще ни затрупат. Не щеш ли на третата вечер - тря-а-ас! Вратата на трески! Влиза в спалнята един, ама два пъти колкото моя. "Прас", "прас" - два шамара... Гледам моя плаче виновно, че като се награбиха...

Стария: Ама той швестър, така ли?

Нино: Обикновен педераст.

Аня: Да, ама не! (Показва с длан.) И така, и така...

Нино: И какво?

Аня: Нищо.

Нино: Е, и?

Аня: "Е, и?" - това е... (Започва да го потупва, киска се.)Абе, брат ми, я, кажи какви принцеси се въртят около тебе?

Нино: Аз имах една-единствена голяма любов, ако случайно си забравила!... Никакви съдружници, папа, не ни трябват. Гаранция ни трябва...

Дамяна: Коя банка ще даде такава сума? Трийсет и пет хиляди долара не е шега!

Нино: Проблемът не е в банката. Проблемът е в гаранцията. Ако ипотекираме, без никакъв, ама без никакъв риск, едно жилище, чиято приблизителна стойност е трийсет и пет хиляди... Теглим кредита, ускорено строим пистата, тя започва да се изплаща, с част погасяваме кредита, с другата - разширяваме бизнеса - автомивка, бензиностанция, сервиз, магазин и т.н., и т.н., печалбата расте като лавина!

Аня: Аз не мога да разбера какъв е проблемът - ипотекираш апартамента си. Ако нещо, не дай Боже, стане - мама и татко няма да те оставят на улицата, така ли е?

Стария: Абе, за така - така е, ама... Не ще и дума!?

Нино: Работата е там, че...

Аня: Работата е там, че апартаментът ти отлетя заедно с BMW-то, какво го усукваш! Защо не кажеш направо?! Бизнес геният, домашната гордост, големият глобалист се страхува да признае пред татко и маминка, че и с двата крака е вътре, а за капак е уволнен и от великата фирма!?

Стария: Нинко!? (На Аня.) Тогава за какви коктейли на преуспяващи фирми дрънкаше преди малко!?

Дамяна: Божичко! И откога?

Аня: Вече две седмици.

Стария: Тази държава съвсем е луднала! И защо?

Дамяна: Аня се шегува, нали, Нинко!?

Нино: Не се шегува! И ще ви кажа защо! Заради бездарниците, заради безделниците, заради мързеливците, заради мошениците, заради завистниците, заради некадърниците, заради мерзавците...

Аня: ...Заради озоновата дупка, заради международното положение... Задължил служителите си да работят по пижами.

Дамяна: Ти да нямаш температура!?

Нино: Последните научни изследвания впрочем доказват, че когато обстановката е близка до домашната, служителите работят с пъти по-добре. Аз не съм идиот, колкото и да искат да ме изкарат идиот разните там дървени консерви с тъпите си тикви и гръмовни претенции! О, нещастна Българийо!

Дамяна: За какво говориш, Нино!?

Стария: Знае той за какво говори! Японци - показаха ги по телевизията. Само че, Нинко, по пижами работеха не търговците, ами от рекламния бизнес. Едно е реклама, друго - търговия! Ама ти взе Хаджииванов за експерт счетоводител, не баща си.

Нино: А кой хленчеше, че всичко му е дошло до гуша и мечтае да си седи у дома с вестник в ръка пред телевизора?

Стария: Има разлика - едно е рекламата, друго - търговията. Толкова му разбира кратуната на Хаджииванов!

Нино: Разликата съвсем не е кой знай колко съществена!

Аня: Понеже не е "съществена", партньорите му, като влезли в офисите, помислили, завалиите, че са в публичен дом, и започнали да пощипват служителките!

Нино: Защото нямат и хал-хабер от нови идеи!

Стария: Ти откъде знаеш всичко това!?

Дамяна: Пак се е въргаляла в кревата на някой от Нинковия бранш!

Стария: Остави детето!

Аня: Във фризьорския салон научаваш и това, което не искаш да знаеш. А къде "се въргалям" си е моя работа!

Нино: Аня, защо мислиш, не ти подадох документите навремето, а? Заради някаква шибана бизнес среща, така ли? Не, скъпа. Направих го нарочно. Нещо като предумишлено убийство. За да ти отмъстя. Ти много добре знаеш защо!

Аня: Знам едно нещо!... С каквото си се захванал - все до под кривата круша си го докарвал!?

Нино: Не го усуквай! Ти помъкна Елина по гадните си партита и купони! Ти я разврати и то с кеф - точно както неизлечимо болните заразяват невинните около себе си! Ти я набута в ръцете на оня мръсен сводник! Мислиш ли, че това се преглъща?

Стария: Не Аня, Елина повлече Аня - беше сляп, че под път и над път ти слага, такова... рога.

Дамяна: Я, млъквай! Ти пък какво разбираш!?

Нино: Не мога да я забравя! Тази малка развратница! Тази кучка... Не мога да я забравя! Сигурно не е нормално - толкова години минаха, а... Разбирате ли това? Нищо не разбирате! Никой нищо не разбира!

Аня (Изпива на екс цяла чаша.): Само едно ще те попитам. Когато си отмъсти, стана ли ти по-добре?

Нино: Направо летях!

Дамяна: Ето какво предлагам - утре ипотекирате апартамента, Нино тегли кредит и започваме пистата!

Стария: Нямам нищо против. Но Нинко, ти сега трябва да изядеш руската салата. Майка ви два дни крак не е подвивала да ви посрещне, а ти - диета... Родителите трябва да се уважават. Затова, изяждаш салатата и ипотекираме апартамента.

Аня: Папа, наистина прекали!

Дамяна: Това не е нормален човек, това е садист!

Нино: Добре, добре, добре! Само мир да има! (Взима вилицата и започва да се тъпче с руска салата.) Майната й на диетата!

Дамяна: Нино, не виждаш ли, че се гаври?! За него няма нищо свято! За него е нищо, че синът му е на улицата! Че от дете не понася руска салата!

Нино (Яде.): Маман, успокой се! Аня ще ти направи прическа...

Дамяна: "Поне" съм можела да готвя! На слугиня съм се превърнала! И мислите - благодарност? Никога! За нищо! Към никого!

Стария: За какво да съм ти благодарен, Дамяно?

Дамяна: За това, че те гледам най-малкото!

Стария: Ще ме гледаш и хоро ще играеш!

Нино (Яде.): Папа, маман, спрете, за бога!

Дамяна: Цял живот го мъкна на гръб!

Стария (Настръхва.): Затвори, такова, устата си, Дамяно!

Дамяна: ...Така-а! Хубаво чухте! С "такова" главен счетоводител със заплата колкото на министър успях да го направя!

Стария: Кой? Ти?

Дамяна: Аз!

Старият: Ти?

Дамяна: Аз.

Аня (Към Нино.): Да ти се намира свястна цигара?... А, изцапа си костюма...

Нино: Нищо, химическото чистене е за това.

Дамяна: Заради теб Нино си изцапа костюма. (Чисти го.)

Стария: Цялата ми душа е в лекета. В рани, не в лекета!

Дамяна: Защото хем ти отгледах децата, хем...

Стария: ...Млъкни, Дамяно! Като нямаше кърма, аз тичах да търся на Аня дойки...

Дамяна: ...Ето я склерозата! С Нино нямах кърма - не с Аня!

Стария: ...а кой ходеше да взима кърма от Калпакова в италианското шише!?

Аня взима вестника.

Дамяна: Ти! Ама не взимаше, а носеше, защото, когато се роди Аня, кърмата ми течеше като река, пък тя беше злояда и трябваше да си я изстисквам и точно тогава Калпаков се обади, че Калпакова родила техния нехранимайко, дето сега е в затвора и нямала кърма. Тогава ти му каза...

Аня (Чете.): "Появиха се слухове за увлеченията на Бриаторе..."

Стария: На кого?

Дамяна: На Калпаков, естествено!

Аня (Чете.): ..."по по-млади от Наоми парчета...

Дамяна: ...Каза му: "Ами ще услужим, защо да не услужим, хора сме да си услужваме", и започна всеки ден да им носиш кърма, пък Калпаков се обади и те повишиха на заместник главен счетоводител!

Аня (Чете.): "Една от тях е - 29-годишната Джейд Джагър, дъщеря на рокдинозавъра Мик Джагър..."

Дамяна: ...животът си съсипах с тебе! А какви възможности имах! Ама аз не - вярна!

Аня (Чете.): ..."Медиите пък са емнали Наоми покрай задявките й с Бил Клинтън..."

Дамяна: ...вярна на кого! На този нещастник!

Аня (Хвърля вестника.): Мамо!

Стария: Ти - вярна?

Дамяна: Вярна на този - дето му се смеят и кокошките!

Стария: Кучка! Змия! Главен счетоводител ме била направила, ако не беше Калпаков...

Дамяна: Не веднъж, три пъти!

Стария: Цял живот с кого ли не въртя опашка! Като видеше началник...

Дамяна: Ама го казваш сега! Тогава нищо не казваше - беше ти изгодно да скачаш от пост на пост!

Стария: Ще си платиш за всичко! Ще те стъпча! И на оня свят няма да ти дам покой!

Нино: Готово! (Показва празната купичка.) Мамо, да ти се намира една бира?

Дамяна: Ей, сега, Нино. (Излиза.)

Стария: Браво, Нинко! Само че, сине, преди месец на Аня й трябваше кредит за ремонта и оборудването на фризьорския салон и ние с майка ти мислихме, мислихме и... Такова... Ипотекирахме апартамента.

Пауза.

Нино: Благодаря, папа. Няма проблем... За мене няма проблем. Аз ще намеря. ...само дето исках заедно... явно... Е, сбогом! Желая ви радост, здраве, щастие! Приятно прекарване на рождения ден... Той, господ, вижда всичко! (Излиза си.)

Пауза.

Аня: Ега ти тъпата лъжа! ...толкова ли си зъл? (Стария вдига рамене.) Хубаво, смачка му фасона. Сега стана ли ти по-добре?

Стария: Не, моето момиче.

Дамяна (Влиза с бирата в ръка.): Къде е Нино?

Аня: Отиде си. И за мен е време... Добрата стара къща! ...не я ипотекирайте! Гръмнете я. С гаубицата. Честит рожден ден, папа! (Изпива чашата си на екс.) Не ме изпращайте! (Излиза, залитайки.)

Пауза.

Стария: Дамяно... Разумът... Френската горчица... Соса "бешамел"... Ох! (Хваща се за сърцето.)

Дамяна: Пак на артист ли се правиш?

Стария: Не...

Дамяна: ...Нищо не помня... Как се случи всичко, Божичко!? Като бяха малки, гледам ги - божичко, какви са умни, божичко, какви са красиви! Гледам навън - деца, много деца... И те красиви, и те умни... Божичко, виках си, ами че тези, чуждите, като буренчета ще задушат моите! Така ли ще стоя!? Нощем сънувах бурени - големи, страшни. Аз ровя, търся - няма ги децата ми, няма ги...

Стария: Доктор Пиперков... Тоя мухльо, тоя пипниженски задник, дето с връзки си беше купил диплома, че по-лесно да бърка под женските фусти... И той барабар Петко с мъжете... И той ще хвърля око на жена ми...

Дамяна: Знаеш, само по бузата ме целуна...

Стария: Тия на друг ги разправяй, Дамяно... Едно е да подозираш, друго е пред очите ти... Дори не усетихте...

Дамяна: И си мълчал?

Стария: Тогава реших, ще отмъстя, дори животът да ми струва... Обаче както ти е известно, твоя Пиперков го сгази трамвай. ...остана ти, Дамянке... На смъртния ти одър хоро исках да играя... Това ти бях нарекъл.

Дамяна (След пауза.): Нищо друго ли не искаше? Само да си отмъстиш, така ли?

Стария: Вече не знам. Имам чувството, че съм изгубил нещо... Не сега... Отдавна. И аз не знам колко отдавна. Само дето не му знам името...

Дамяна: Ами, ако сме нямали деца!?

Стария: Какво ако сме нямали?

Дамяна: Ако сме нямали деца!?

Стария: Искаш да кажеш общи деца?!

Дамяна: Не! Просто, ако нямаме деца и никога не сме ги имали. Ако сме ги измислили... Някога, отдавна...

Стария: А-а, разбрах - монолози на вагината!

Дамяна: ...Ако много сме искали... И сме ги измислили!

Стария: Ти, полудя ли!? Полудя ли, те питам?

Дамяна: Ако всичко това е сън? Сън! Понякога си мисля... Ти, Дамяно, си ялова кучка... На стари години сме измислили тези деца. В лудостта си ги чакаме, готвим им с мизерните си пенсии... А те въобще не съществуват.

Стария: Това ли било? (Мисли.) ...Такива деца не се измислят, Дамяно! Като измисляш, измисляш Идеални деца. Нашите рождения ден на баща си не помнят.

Дамяна: Проклет да е тоя живот! Чумата да го тръшне! Измислила съм ги тези деца, не съм ги родила!

Стария: Стига, Дамяно! Женски истерии са това.

Пауза.

Дамяна: Искаш ли една бира?

Стария: Дай! (Взима бирата, свива го сърцето, преди да е отпил.)

Дамяна: Какво пишат вестниците?

Стария: За някакъв си Флавио Бриаторе, който бил в криза.

Дамяна вдига вестника.

Дамяна (Чете.): "Срещнах Джулия в Париж. С нея преоткривам любовта и желанието да имам деца", заявява Флавио. Но днес, когато буря разтърсва формула едно, силният човек в отбора на Бенетон има доста пресилена усмивка. Все пак той намери сили, да отвори пред репортерите на "Пари мач" вратите на своя апартамент и да им покаже чудесата на всички стаи, като се започне от спалнята и се завърши с гардеробната стая, където са заключени десетки костюми и повече от 40 чифта обувки."

Стария се улавя за сърцето. Дамяна е с гръб, той стиска устата си, за да не издаде никакъв звук. Издъхва в края на монолога, без тя изобщо да е усетила какво става с него.

Край

 

 

© Румен Шомов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2010, № 12 (133)