Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЛСКИЯТ МАРТ `68

Николай Папучиев

web

Корица на книгата "Март ‘68" от Пьотр ОсенкаМарт ‘68 е книга за близката история на Полша. Но книгата не е само историческа, разбирана като анализ и описание на политически събития в тяхната причинно-следствена обвързаност и последователност. Авторът Осенка отива доста по-далеч и създава един калейдоскопичен прочит на социални процеси, които оформят контекста на политическата събитийност. А те са твърде разнородни и трудни за еднозначно определяне. "Не е лесно да се определи - пише Пьотр Осенка - дали 1968 година е била за комунистическия строй в Полша време на криза или обратно - на офанзива" (с. 8). Митингите в подкрепа на властта, случили се през втората половина на март и началото на април, като че ли накланят везните в подкрепа на схващането за настъпление на управляващите. Има обаче един много сериозен фактор - и това са пострадалите от провежданите неколкомесечни репресивни мерки - който отново уравновесява баланса. И всъщност това ражда Март (или марти - в множествено число, по думите на Йежи Ейслер) в Полша в края на 60-те години на изминалото столетие.

През тази призма въпросът за "спечелилите" и "загубилите" предизвиква нов прочит, опрян на методологическите възможности на антропологичния анализ. "Последиците от Март за полската наука и култура бяха катастрофални: в емиграция се отправиха близо 500 университетски преподаватели, 200 журналисти, 100 музиканти, десетки актьори и кинодейци" (с. 299). Наред с проведената чистка полското общество преживява още един феномен - вероятно закономерен - "огромен, изразително спонтанен прилив на нови членове в ПОРП"1 (с. 302) - в някои градове членската маса нараства неколкократно, сравнено с предишния период.

Във връзка с това, като изключително важен за този текст разпознавам въпроса за антропологичния прочит на политическите процеси, изразяван чрез механизмите, с които се оказва влияние върху социалната динамика. Или - как и по какъв начин социалната структура преминава в състояние на изразяване на политическа активност в модерните общества. В тоталитарните общества тези механизми на пръв поглед изглеждат саморазбиращи се и лесно могат да бъдат обединени в списък, чиято подоснова е определена идеологическа платформа. Нещата обаче са далеч по-сложни в реалното живеене на модерното общество и съставящите го елементи. Детайлният анализ в повечето случаи показва сложни противоречия, които нарушават детерминираните зависимости. Тук открива своето поле за изследване политическата антропология - като обект на интерес са проявленията на политическото, но не само в сферата на "официалната" политика, а и като социален етос. Именно такъв анализационен опит е книгата на Пьотр Осенка "Март ‘68".

Наистина изследователят от Института за политически изследвания подкрепя анализа си с голямо количество исторически факти, документи - партийни и университетски, мемоари. Наред с това обаче работи с много по-широка изворова база - включва в проучването си лични спомени на участници в събитието, писма, неофициални документи, записки. Всичко това спомага прочитът на събитията да бъде направен пълнокръвно - да се покаже многостранно и в пълнота ежедневието през разглеждания период. Книгата излиза от печат в навечерието на 40-годишнината от март 1968, съдържа девет глави и предговор, които представят различни фокуси към случващото се в страната преди 40 години. При настоящото й представяне съм си позволил да обединя по-наедро проблематиката, тъй като иначе не е възможно цялата информативност на изложената в 315 страници събитийност и аналитични изводи да бъде организирана в значително по-малък по обем текст. В този смисъл съм се ограничил до една аналитична компилация, в която личната ми гледна точка е ограничена предимно в методологичната организация, а не в дискусия с авторовия текст.

Обществото

Събитията, които се случват в Полша в периода 1967-68 година, са резултат от различни политически, социални и културни наслоявания. Фонът, на който се разиграват студентските вълнения, е предопределен от Шестдневната война в Близкия Изток, което по логиката на политическите обвързаности и зависимости в периода на Студената война по на пръв поглед странен начин рефлектира в полското общество. И дава сериозни отражения, като активизира и същевременно създава определени стереотипни реакции. Властта първоначално се оказва неподготвена да понесе натиска - от една страна, поради вътрешнопартийни боричкания, чиито корени са още в 1940 година, и от друга, заради бързината, с която се характеризират събитията. Решенията, вземани от самия генерален секретар на ПОРП, както показва изследването на Осенка, първоначално са противоречиви.

В този социален контекст студентската активност показва различна политическа култура и социална отговорност. По тази причина бих определил тази книга като книга за университета. За университета и за мисълта. За университета като стожер на хуманизма. Протестите на студентите маркират измеренията на особен мисловен дискурс, коренно различен от преобладаващия по това време етос в социалния организъм. Сигналът, излъчен към полската култура и общество, е ясен и недвусмислен опит за реална демократизация на режима, опит за премахване на фасадната демокрация. При все че протестите започват във Варшава, те не се ограничават само до територията на столичния град. Резонанс се получава в почти всички университетски центрове на страната. (Такава всъщност е и амбицията на автора - да покаже в пълнота случващото се в Полша, като разкрие в максимална степен броженията в средите на студентите, а не описва изолирано инициативата на варшавските младежи.)

Събитията от март 1968 година формират едно особено поколение или, по-точно казано, създават събитийно-публична възможност за символна идентификация на младите хора. В тази връзка "мартенско" е поколението на хората, родени в първите следвоенни години на ХХ век, които в периода 1966-1970 г. са студенти. Осъзнаването им като поколение става именно през мартенските събития. Изграждат своя история, своя идентичност, свой собствен политически опит и символика. Във всички цитирани от Осенка спомени това е повтарящ се мотив - студентите и младите преподаватели срещу властта и дори срещу обществото.

"Правех нещо интересно, важно и едновременно с това се сприятелявах с хора - спомня си Перски. - Това беше голяма забава. Връзките, които установих в този период, се запазиха много години. Различно се стекоха съдбите на тези хора - част от тях са в Полша, част заминаха и се разпиляха по света. И въпреки това във времето съществува у нас голямо чувство за общност" (с. 304).

Самият Михник споделя: "За мен 1968 беше година на голям обрат в историческото съзнание. Почувствах, че живея в покорена страна, а не в държава на деформирания социализъм, както мислех по-рано. [...] 1968 беше Задушницата на моето поколение" (с. 156).

Студентите - мъже и жени (или по-точно момчета и момичета) участват заедно в протестите. Важен момент, разгледан в контекста на политическите събития, по две причини. Едната, че по това време властта в Полша е основана на "патриархално-авторитарната политическа култура", което се изразява в доминацията на мъжете в ръководните партийни и държавни органи. И втората - свързана с възможен паралел между студентските протести в страната и голямата вълна революционни брожения в много западни университети (с. 170). Протестите на полските студенти и тези от западните университети обаче имат напълно различни мотивации.

За да се разберат по-отчетливо разграничителните линии, Осенка прави многостранен анализ на десет-дванадесет годишния период от социалната история на Полша. Животът в страната по това време е труден и се разминава с очакванията на хората, внушени им от пропагандния апарат на управляващата партия - не достигат жилища, администрираната планова икономика не успява да задоволява търсенията на пазара на храни и дрехи, появява се явна безработица. Властта успява да внесе известна стабилизация през 60-те години, т.нар. "малка стабилизация", на ниско социално ниво - "Гомулковският период за по-голямата част от поляците означава скука, еднообразие и липса на перспективи. Обществото роптае срещу недостига и опашките, проклина правителството и партията, но същевременно във все по-висока степен се отъждествява със социалистическата доктрина" (с. 80).

На този социален фон полската култура излъчва и други сигнали, които безспорно имат своята социална и политическа мотивация, но са предимно изразени в сферата на духовното и засягат далеч по-дълбинни процеси. Те образуват една паралелна линия, която през 60-те години намира реални проявления в социалната тъкан. "Все пак, въпреки че поляците не си възвръщат политическата свобода, границите на индивидуалната свобода стават, сравнено с годините на "сталинистката нощ", радикално разширени" (с. 35). Процесите на отваряне се определят от действащите по това време интелектуалци като възраждане, като възвръщане към нормалността. Практическата реализация се изразява във връщането в университетите на старите професори, възраждат се науките за обществото, сред които социологията и философията, разширява се достъпът до западна литература, облекчават се административните санкции, съществуващи пред пътуващите на Запад интелектуалци. Създава се възможност за относително по-свободно събиране и неформална комуникация между интелектуалците; възникват няколко центъра на неформална власт, в която активно участие вземат писатели, университетски преподаватели, журналисти. Че не става дума обаче за демократизация и пълни свободи, говорят множеството примери, описани от Осенка, на сблъсъци на властта с интелектуалците. Буржоазно-либералните тенденции сред интелигенцията, както ги определя през идеологията Гомулка, са в разрез с духа на марксизма. Напомня се, че партията има последната дума в този конфликт, защото именно службите за сигурност "са последната инстанция на културната политика на партията" (с. 41).

Младите хора

Провежданите след 1957 година социологически изследвания сред младежите показват изненадващи за социолозите резултати. Апатията към политическите реалности в страната е основната характерна черта за жизнените им стратегии. Отдалечаването от идеологическите дискусии и политическите измерения на системата ясно показва примиреността на младите с идеята, че така установена, системата няма алтернатива (с. 52). Освен това изследванията показват, че младите хора са доволни, че живеят във века на техниката, в който разумът взема надмощие над природата. Жизнените им стратегии се центрират върху проблема за личен просперитет и професионелен напредък в рамките на системата. Липсата на идеали притеснява както социолозите, така и партийните деятели (макар и по различни причини).

Това отношение на младите към политическата система и управляваните от комунистическата партия държавни органи отваря възможност за толериране на опитите за обединения между младите хора и в частност - студентите. Така инициативата на младия асистент в Историческия факултет Карол Модзелевски за основаване на Политически дискусионен клуб намира радушен прием в партийните централи през 1962 година. Клубът дискутира работите на Маркс и Троцки, ангажира се с мнения по идеологическите въпроси, първоначално без да излиза твърде много от установените идеологически рамки. Постепенно обаче нещата започват да се променят, както показват изворите на изследователя Осенка. Започват да се канят интелектуалци и писатели, свързани с неформалните клубове, социолози, дискутират се проблеми на идеологията и икономиката. Формира се вътрешен "елит" в рамките на Дискусионния клуб - по-точно казано, кръг на посветените, в който започват да се обсъждат и по-парливи проблеми на обществения живот и управлението. Варшавски тийнейджъри решават по инициатива на Адам Михник (тогава петнадесетгодишен) да създадат свой дискусионен клуб - идея, която му хрумва след посещения на сбирка на един от клубовете на полските интелектуалци (с. 58).

Спомените, на които се опира Осенка, придават на изследването му дух, който успява да предаде по доста жив и неподправен начин отношението на участниците в събитията към собствения им живот и към мястото им в политическите конфигурации. Младежкият поглед е доста разчупен, в известна степен дори може да се определи като неразумен, поглед на хора, балансиращи между играта и сериозното. Осенка цитира един разговор между Курон и Михник, породил шеги към Първия секретар. Курон му казва, че на първия пленум по идеологическите въпроси, състоял се след октомври 1956 година, Гомулка споменава Михник и основания от него клуб като политически противници. На което Михник отговаря напълно сериозно, че тези глупости не са му до главата сега, защото има поправка по физика. Този разговор по-късно, в интерпретация на Курон, започва да циркулира в младежките среди като анекдот, според който на Гомулка само глупости са му в главата, защото няма поправка по икономика например (с. 61). Ако си позволя да обобщя прочетеното през тази призма, мога да кажа, че цялостната идентификация на младите хора като част от едно поколение, наред с романтично-героичния поглед, съдържа и доста елементи, характерни за възрастта, което споява още по-силно връзката помежду им. Играта, шегата, безцелното предизвикване на властта на моменти, за да се проверят границите й на поносимост, дори любовта и стремежът към изпробване на нещо ново и екстремално, са всички онези черти, които оформят поколенческия облик. Политическата събитийност сякаш само споява и насочва всичко онова, което природата на младия човек съдържа.

Петата колона - още няколко думи за обществото

Петата колона е един от изразите, който оказва голямо влияние върху социалните процеси в страната през 1967-68 година. Изразът е на Владислав Гомулка, казан е на 19 юни 1967 г. пред Конгреса на професионалните съюзи. В Близкия Изток е завършила Шестдневната война, но политическата активност в световен мащаб между двата противостоящи политически блока все повече набира скорост. В този контекст речта, в която Гомулка употребява гореспоменатия израз2, активизира и още едно, родено в периода на сталинизма понятие - ционизъм. Именно то е, което свързва новообразуваната държава Израел с американския империализъм, както се изразява пропагандата в социалистическия лагер. Изказването на Гомулка е противоречиво и нееднозначно, но тайните служби, ръководени от Мочар, правят всичко възможно да наслагат комунистическата идеология върху съществуващи социални и етнически стереотипи, което довежда до засилване на антиеврейските настроения в страната. Още от 1959 година тайните служби започват да правят донесения за дейността на Израелското посолство във Варшава. Натрупват се сведения, следи се активността на полските граждани от еврейски произход, настроенията на поляците. След детайлен анализ на редица събития от този период, Осенка прави извода, че "шестдевната война не е причината за полската криза, а само освобождава отдавна подстрекавани чувства" (с. 100).

Като илюстрация на случващото се в "голямата политика" си позволявам един по-обширен цитат:

Взривоопасната атмосфера, владееща през тези дни в Кремъл, е добре предадена от служителя в съветския Централен комитет Пьотр Костиков: "Още Шестдневната война не беше свършила, когато в Москва, 9 юни, се срещнаха ръководителите на съюзническите държави, без Румъния. Дойдоха Гомулка и Циранкиевич, което доказа значимостта на срещата. Всички участници бяха много загрижени от развоя на събитията в Близкия Изток. Арабите губеха. Цел на срещата беше да се обсъдят стъпките, които биха ограничили несигурността за световния мир и биха намалили негативните последствия от войната. Утвърдени са някои указания за военните специалисти, преди всичко оценка на въоръжението. Гомулка увери Брежнев в пълна подкрепа".

Костиков хвърля също светлина и върху обстоятелствата, в които се е родила формулировката за "петата колона". "Малко по-късно, по време на краткия, вече по-свободен разговор с Гомулка Брежнев подхвърли нито въпрос, нито твърдение:

- Другарю Виеслав, у вас не всички подкрепят нашата политика в Близкия Изток...

- Не всички, но у нас няма да има пета колона - отговори решително Гомулка.

Това е било на 9 юни!

И тогава вероятно за първи път е използвал формулировката, която по-късно, изречена от него публично във Варшава, предизвика толкова много противоречия и обвинения към другаря Виеслав, дори в антисемитизъм. Използвайки термина "пета колона", направо се позовал на предишното си изказване пред генсека, който информирал Гомулка, че службата за сигурност сигнализира за голямо произраелско и антисъветско оживление сред гражданите с еврейски произход в Съветския съюз, Чехословакия, Унгария и Полша. Много от тези хора, казал Брежнев, работят на отговорни постове, както и на такива, които обвързват с клаузите за секретност ръководените от тях дела с държавна значимост. Гомулка потвърдил това. Добавил също, че не трябва всички да бъдат оценявани еднакво, той самият познава много другари от еврейски произход, които са добри патриоти и комунисти"3.

Веднага след завръщането на Гомулка се е състояло заседание на Политическото бюро. В протокола четем: "По време на съвещанието другарят Гомулка [...] информира за срещата в Москва, на която са разгледани въпросите, отнасящи се до ситуацията в Близкия Изток. [...] Реши се: да изразим нашата подкрепа за борбата на арабските страни, да дадем военна помощ [...]. Да се прекъснат дипломатическите отношения с Израел"4. Вероятно именно тогава - под влияние на внушенията от Москва и тенденциозните доклади на специалните служби - Първият секретар започва да вярва в съществуването на "ционистки заговор" (с. 106-107).

В началото на кампанията, дори по време на войната в Близкия Изток, изразяваните настроения на поляците са преобладаващо произраелски. Постепенно тонът се променя, пропагандната машина започва да работи на все по-високи обороти и антиеврейските настроения достигат до кресчендо в средствата за масова информация. Непредвидимите реакции обаче не могат да се избегнат - антиеврейските настроения често пъти получават антикомунистически оттенъци. Обвиненията са, че именно евреите имат решаваща дума в управлението на партията и държавата и по тази причина икономиката е в недобро състояние. Тези настроения се използват от властта при разправата й с интелектуалците и студентите след броженията през март и април 1968 година, но за това "успоредяване" (или по-точно разминаване) на културни тенденции ще се спра по-долу.

Бунтът - допълнителни щрихи към образа на младите

Създадените младежки клубове през учебната 1967-68 година стоят доста стабилно в интелектуалното пространство. Доверието в тях все повече укрепва сред младите хора и натискът от страна на властта само придава романтизъм при възприемането на образите на техните лидери. Възприемани са като доста високо подготвени и образовани - хора, имащи интерес и достъп до литература от Запада, смели и отговорни. Било е престижно да те забележат в компанията на някои от тях, отчитат откровено по-късните мемоари на участващите в събитията. Местата на срещите - частни квартири, времето - предимно рождени или именни дни, темите, които се обсъждали, придават полуконспиративен характер на събиранията, придават героичен ореол и значимост на командосите (това наименование възниква в студентските среди и с него са обозначавани членовете на дискусионните студентски клубове)5. Университетските власти също се отнасят "с разбиране" и свикваните дисциплинарни комисии не наказват в пълна мяра опониращите на управляващата партия студенти, въпреки че някои от по-острите политически изказвания се правят в университетските аули в рамките на научните кръжоци.

През есента на 1967 година сред студентите се водят спорове какво да се прави по-нататък - дали да се премине към активни действия, или да се запази досегашният характер на интелектуална активност. През декември 1967 дискусиите се обезсмислят. Решаващо за това се оказва поставянето на пиесата "Задушница" на Адам Мицкевич (режисьор Кажимеж Деймек) на сцената на Националния театър, която е вписана в плановете на културното министерство за отбелязване на 50-годишнината от октомврийската революция. (Седмици преди премиерата, на 25 ноември в Прага, Чехословакия, се стига до студентски протести, намерили и широк обществен резонанс (с. 147).

По странен повод властимащите решават, че пиесата е твърде религиозна и е насочена срещу полско-съветските отношения. През тази призма представленията много лесно се провиждат като опозиционни. Като опозиционни ги разпознават както управляващите, така и публиката, която според по-късните спомени на Михник, е "интелигентско-опозиционна" (с. 149). В средата на януари Централният комитет решава, че до края на месеца пиесата може да бъде поставена още два пъти, след което да бъде свалена от афиша на театъра. Последното представление е посетено от публика, надхвърляща десетократно капацитета на залата. След постановката студентите правят малка манифестация до паметника на Мицкевич, където поставят цветя. Милицията арестува десетки студенти. Още в началото на февруари "командосите" започват да събират подписи за петиция до Сейма, събират се средства, за да се платят глобите на участниците в манифестацията (с. 156). По това време интелигенцията също е подложена на репресивни действия. Информация за случващото се в студентските среди във Варшава постепенно започва да достига до други академични центрове на страната.

Протестът започва на 8 март. Това е моментът, който се определя по-късно като превратна точка както на участниците в събитията, така и на социалната и политическата история на Полша. Още от сутринта пред Университетската библиотека на Варшавския университет се събират малки групи студенти. В 12 часа се прочита проект за резолюция. Внезапно се появяват седем автобуса, на които пише "екскурзия" - спомнят си по-късно присъствалите на площада пред библиотеката. От автобусите слизат хора, "работнически актив", дошъл да предотврати незаконния митинг на студентите, като ги обграждат. Започват сблъсъци и подхвърляния на реплики между студентите и "актива". До крайни форми на насилие не се стига обаче. Намесват се университетските власти, които се опитват да успокоят обстановката. "Работническият актив" напуска и когато и студентите започват да се разотиват, пристига милиция, която обгражда студентите и започва побой. Това милиционерско действие предизвиква по-късно включване на все повече студенти, дошли да защитят колегите си, защото "бият нашите", разказват в спомените си присъстващи (с. 177). В нощта на 8 срещу 9 март голяма част от ядрото на "командосите" е арестувано. С нова сила протестите се подновяват на 11 март във Варшава. Действията на варшавските студенти бързо намират подкрепа сред обучаващите се в други университети в страната, а разпространението на информацията става чрез листовки и от студенти, неангажирани дотогава политически. (Пресата е по-активна, когато изпълнява политическата поръчка на управляващите при разправата след митингите, но това се случва няколко дни по-късно.) В част от случаите - от преподаватели, които четат лекции в различни градове на страната, както показват приведените от Осенка примери за университета "Мария Кюри-Склодовска" и Медицинска академия в Люблин, за Вроцлавския университет (с. 188). Протестите обхващат цялата страна, като с най-голяма интензивност са в Краков, Познан, Лудж, Гданск, Катовице, Вроцлав. Милицията се намесва решително и в рамките на 10-14 дни основната част от митингите са преустановени с цената на хиляди задържани и арестувани; инцидентни акции се случват в отделни градове през април и май.

Наред с терора, "мартенското" поколение си спомня и нещо друго - атмосферата, която владее и която представлява сложен синтез между сериозното и смешното, между съдбовно-важното и удоволствието от съвместното изправяне пред опасността. Един определено романтичен поглед, който книгата на Пьотр Осенка придава с много отношение към чувствата на идентифициращите се като поколение чрез Март 1968.

"В града беше тъжно, навсякъде милиционерски патрули, миризма на сълзотворен газ... - четем в анонимен разказ. - Влязох на територията на Университета и тук владееше съвсем друга атмосфера. Празнична атмосфера. Пиене дори на алкохол, което впрочем беше забранено, свирене на китари, пеене, вървяха дълги нощни разговори. Това беше великолепно преживяване. Необикновено дълбоко впечатление, което никога повече не се повтори. Имахме чувството, че сме силни, хубави, почтени, защото искаме всичко да е добро и красиво" (с. 201).

По подобен начин звучат и много други спомени за краткото, но наситено със събития и емоции време.

Обратно, в медиите вече тече с пълна сила антиеврейската кампания. Напрежението в страната по въпроса за участието на евреите в политическия, обществения и културния живот на страната също е ескалирало до много високи нива. Средствата за масова информация публикуват непрекъснато разкази, мнения и въпроси на граждани, недоволни от този факт. Изтъква се непрекъснато, че в резултат на случилото се през Втората световна война, евреите имат привилегирована позиция спрямо поляците в съвременния живот на страната. Както вече се спомена, върху формираните в хода на културно-историческото развитие общностни и религиозни стереотипи партийната пропаганда успява лесно да прокара мотива за "петата колона", свързан с идеологическото противопоставяне на социалистическите страни на "империалистическия" лагер. На 19 март 1968 Владислав Гомулка произнася реч пред партийния актив в Конгресната зала във Варшава, която продължава няколко часа. По-късно наблюдателите определят речта като двусмислена - от една страна, тя санкционира "ционистите и космополитите" от името на партийното ръководство, а от друга - тонът на Първия секретар се разминава с крайната риторика на медийния език (с. 221)6. Така или иначе обаче, именно в тази реч Гомулка публично се съгласява с идеята, внушена от тайните служби и обкръжението му, че наистина съществува ционистки заговор в страната и, което е не по-малко важно - че студентските протести са свързани с този заговор. Гомулка подчертава, че голяма част от водачите на протестите са с еврейски произход. И още: че родителите на тези водачи са на ръководни постове в партията и държавата. По този начин обяснението за протестите става напълно "прозрачно" за обществото. Изтъквани са добрите условия, в които част от ръководството на "командосите" са живели, високият социален стандарт, който имат, благодарение на осигурените им от партията позиции, възможността и свободата, която са имали да пътуват на Запад и контактуват с представители на западните култури и т.н. Ползването на чужди езици също се превръща в основен обвинителен аргумент срещу тях в медийната кампания. Разбира се, не цялото общество става жертва на пропагандното преплитане на двете линии, създали политическата криза в Полша през 1967-68 година. Съществуват призиви да се чуят исканията на студентите, да се обърне внимание на желанията на младите хора от страна на властимащите.

Кампанията от март е изградена върху "отворена платформа" - списъкът със заговорници може да бъде дописван според времето и обстоятелствата, подчертава Осенка. Чистката е повсеместна и се извършва с методическа последователност и жестокост. Още на 28 май в реч на Йозеф Кенпа става ясно, че само във Варшава над 700 души са загубили работата си, като 318 са част от партийната номенклатура; от партията са изключени 360 души. Според данни от Главната прокуратура задържаните в цялата страна са 2732. Процесите срещу командосите продължават и през 1969 година. Отново с най-голяма сила е посегнато на интелигенцията - лекари, учители, редактори, журналисти, писатели, университетски преподаватели. Последиците за живота в страната са много големи и дълготрайни. Доносите дълго време предрешават партийната и служебната кариера. Атмосферата на страх и човешко унижение става присъща за всички социални прослойки. Част от студентите губят студентски права и са без право и възможност да продължат образованието си. В кариерата напредват хора, които нямат необходимите професионални качества, единствена е лоялността им към партията и политиката (в университетите според жаргона се появяват т.нар. "мартенски доценти", заели местата на уволнените). "Известно е, че боклукът чака вятъра, който да го вдигне нагоре, това е единственият му шанс. Но способните млади хора също чакат да умрат старите тромави некадърници. Съществувала е необходимост от смяна. Този строй не познава механизми за промяна на върхушката му. Следователно, еврейският въпрос е инструментален, предизвиква по-широки процеси. Жертва на този изкуствен вятър паднаха също и хора, които нямаха нищо общо с еврейството" (с. 256) - цитира Осенка Анджей Врублевски.

Книгата на Пьотр Осенка разкрива мартенските събития в Полша като своеобразна реакция на различни по тип културни нагласи, оформящи облика на социалния организъм в страната. Отвъд политическата събитийност се разкриват етически и ментални нагласи, които ясно показват един сложно стратифициран дискурс на обществена комуникация. Различната по тип поведенческа активност на участващите в тях разкрива многообразието на политическите стратегии като израз на многоаспектните отношения на политическо представителство и легитимност.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Полска обединена работническа партия. [обратно]

2. В публикуваната в пресата реч на Гомулка изразът "пета колона" не фигурира. Под натиск на членовете на Политическото бюро на ПОРП, първият секретар се самоцензурира, за да се избегнат непредвидими реакции от обществото и партийния актив (с. 101). [обратно]

3. P. Kostikow, B. Roliński, Widziane z Kremla: Moskwa - Warszawa gra o Polskę, Warszawa 1992, s. 68. [обратно]

4. Protokół posiedzenia Biura Politycznego w dniu 10 czerwca 1967 roku, AAN, PZPR, 2863, k. 46. [обратно]

5. Според "малкият речник" на мартенските събития, това е групата студенти, предимно около Адам Михник. Наименованието й е свързано с първоначалната им дейност, която се е изразявала в неочаквано появяване на партийни или младежки събрания и задаване на неудобни въпроси. Съществува като неформална група от средата на 60-те до март 1968 г. Повече за речника виж тук <http://marzec1968.pl/portal/m68/804/6934/Slowniczek.html > (15.04.2008). [обратно]

6. За по-пълното разбиране "езика на медиите" е важно да се подчертае споделеното от автора на изследването, че опитите му да намери документи с инструкции от партията до пресата по отношение на "еврейския въпрос" са завършили с фиаско - такива или не са съществували, или са били унищожени. Намерените партийни документи, подчертава Осенка, се разминават с тона на медийната кампания от 1968 година (с. 267). [обратно]

 


Piotr Osęka. Marzec 1968. Krakow: Wydawnictwo "Znak", 2008.

 

 

© Николай Папучиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2008, № 4 (101)