Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ЗЕМЯТА СЕ ОПОЩИ

Нина Кръстева

web

Имало едно време една банка, наречена „Пощенска банка”. Наричали я така, защото пощела бълхите на кучетата. Но не кои да са кучета, а домашните любимци на най-богатите хора на града. В банката работели най-добрите специалисти - бълхаротрепачи. Те били много доволни от заниманията си, защото им водели кучета от най-изискани породи. Освен пощенето на бълхи, в банката предлагали още много полезни услуги: персонално банкиране, потребителско и фирмено кредитиране и разни такива за желаещите да ги ползват.

И градът се наричал Пощенски, защото жителите му също постоянно се пощели, поради контакта им с домашните любимци. Голямо пощене падало - и хора, и кучета, и всичко живо там се пощело. Що бълхи изпощили… Толкова много, че вече нямало къде да ги изхвърлят и се наложило да си построят завод за преработка на изпощените бълхи. Извикали архитект Триводи, което на немецки звучи като Хундарвасер, и той им проектирал завод, невиждан и нечуван. Кяснал го в центъра на град Пощенски, на мястото на историческата сграда, паметник на културата, на чиято сцена сега се изреждат да показват силиконови устни и цици всички чалга певци и певици. Но каква хубост бил този завод!?! Всяко прозорче си имало своя си форма и украса, на всяко балконче било посадено зеленолисто дърво. А на покрива се кипрела шапка, но не каква да е, а от чисто злато. Ей така, за закачка, за хубост и удивление на всеки, който я види. Пък и да пази сянка на работещите в завода. И дивели се всички, които минели покрай нея, цъкали с език като стенен китайски часовник за два лева, и трудно им било да откъснат поглед от златната шапка и веселата украса по прозорците.

Кръстили завода Бълхарника със златната шапка. Започнал той да преработва изпощените бълхи на гражданите пощенци и да произвежда от тях чиста проба злато. Много злато било произведено и гражданите пощенци се зачудили какво да го правят. Най-умният от тях предложил да го подарят на братята от съседния континент.

Така и направили. Издирили най-сръчните златари, а те изработили най-голямата златна монета на света, която тежала точно 100 тона. От едната й страна пишело колко тежи и от какво злато е, а от другата се кипрела една кралица с корона на главата, че без нея може и да не я познаят.

И тук дошло затруднението - как да превозят монетата, в каква кутия да я положат, с какво да я обвият, каква фльонга да й вържат. Най-практичният предложил да направят кучешки впряг от вече опощени расови кучета (хъски, немска овчарка, лабрадор и тем подобни), който да транспортира подобаващо монетата. По проект на най-добрия дизайнер сътворили кутията, но не каква да е, а от най-скъпо струващият чамов материал от Чамкурия. Резбовали я според каноните на Самоковската резбарска школа, на капака поставили най-изящното бронирано стъкло, а пантите й били от чиста проба платина, добита от рудниците на футболиста Платини. И кордела й вързали, също като колосаните кордели, които някога майките вързвали на плитките на дъщерите си, значително по-големи от главите на нещастните момиченца.

И потеглил кучешкият впряг, със златната монета натоварен, към най-дългия континент на Майката Земя. Но най-неочаквано планетата се разсърдила, защото на върха на опашката на един пинчер от впряга, пушела цигара и клатела дългите си бедра, незнайно как попаднала там, една бълха. Отдалече си личало, че натрапницата упражнява най-древната професия. И въпреки че била елитна и нямала нищо общо с магистралките, Земята потръпнала от погнуса и възмущение, защото бълхата нарушавала закона за тютюнопушенето на обществени места. Било точно три часа през нощта, планетата се друснала гневно върху небесния си миндер, от което Земята се заклатила и изпуснала тежка въздишка, подобна на изпускане на чревни газове след ядене на фасул чорба. Газовата струя била толкова мощна, че издухала от твърдата си (съвсем не силиконова) гръд и елитната бълха, че и кучето под нея.

Продължил кучешкият впряг уплашено да препуска все напред и напред, без да спира, без да се обръща назад да потърси изчезналия си партньор, и дори Евросъюзът не можал да го спре. Това още повече разсърдило Земята и в четири часа и тридесет минути тя отново се друснала гневно. Тогава всички пощенци от град Пощенски изпаднали в неописуема паника и наизлезли от къщите си да се спасяват, защото леглата, в които спели, се заклатили, стъкларията по шкафовете дрънчала изпочупена, стените се люшкали и цепели, падали комините. Мятали се стреснатите пощенци в автомобилите си втора употреба от западния свят, и напускали град Пощенски, от което Земята много се зарадвала. И за да е сигурна, че се е оттървала от всичките бълхи по кръшната си снага, на развиделяване, към пет часа и петнадесет минути, друснала за трети път.

Така изчезнали от телесата на Земята всякакви бълхари с техните Пощенски банки за пощене на кучета и кучкари. Изчезнала и златната монета, що тежала 100 тона. Та думата ми е, ако случайно някой от вас я намери някъде край някой изкоп на метрото или в някоя дупка по новата магистрала, да речем, моля търпеливо и настойчиво да сигнализира на телефон 112. Аз ще дойда да си я прибера.

 

 

© Нина Кръстева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2012, № 5 (150)