Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЧТИ КРИМИНАЛНА ИСТОРИЯ

Нина Кръстева

web

Ходих на море и се върнах шоколадова. Един ден в асансьора се засякохме със съседа, не му знам името, и той забеляза:

- На море ли си била, съседке? Ама аз май съм по-черен? - приближи голата си ръка до моята за сравнение.

- На мен и толкова ми стига. Важното е, че съм глътнала слънце и цялата съм почерняла.

- Я, я покажи един бедър!? Вдигни, де, вдигни малко полата... - посегна към мен.

- Съседе-е-е... увличаш се!!!

- Защо бе? Ти си хубава жена, имаш какво да покажеш...

- Я, слизай! Дойде ти етажа.

- ... или да се кача горе, у вас да ми покажеш?

Възмутена, треснах асансьорната врата под носа на нахалника. Мъжка му работа!

След около седмица, натоварена с торби с покупки, излизам от кварталния супермаркет и пак виждам съседа, на когото не знам името. Като че ли ме изчаква да вървим заедно към блока. Правим десетина крачки заедно и...:

- Рано се прибираш, съседке. У вас ли си тая вечер?

- У нас съм - изненадана съм от въпроса, - защо питаш?

- За да ти дойда на гости. Да ми покажеш какъв тен си направила.

- Съседе, нямаш ли си друга работа, че с мен си се захванал?

- Ох, от онзи ден в асансьора, само за тебе си мисля.

- Я стига! - опитвам се да го приземя.

- Кажи какво пиеш?

- Защо те интересува? Не пия.

- Кажи де, ракия или водка? Какво да донеса?

- Къде да носиш?

- У вас. Ти направи салатата, аз ще донеса ракията.

- Абе, ти чуваш ли се какво говориш?

- Ще ти позвъня довечера точно в дванайсет. Да знаеш, че съм аз.

- С жена си ли ще дойдеш? - подигравам му се, но той сякаш не забелязва и много сериозно ми обяснява.

- Махни я жена ми, отдавна съм я отписал! Кажи кога да дойда?

- А може и сина си да доведеш. - Продължавам да го иронизирам.

- Не се шегувай, влез ми в положение! Отдавна не съм бил с жена.

- Съседе, не си спомням да съм ти давала повод за подобен разговор! Бъркаш ме с кварталната курва. - Кипва ми келя и вече съм ядосана.

- Не съм казал такова нещо за тебе. Значи категорично ми отказваш?

- Да, възмутена съм и категорично ти отказвам!

Изведнъж цялото упорство на съседа сякаш се изпари. Той сви рамене, каза едно многозначително “Добре!” и забърза пред мен.

Заклатушках се към вкъщи с торбите в ръце, изпълнена с гняв и обида. Не! Върховен е мъжкият егоизъм и нахалство им! Не му знам името, може и той моето да не знае, поздравили сме се десетина пъти край блока, но това не му пречи да ми отправи неприлично предложение. Дори не си е направил труда да ме ухажва, да разбере имам ли, нямам ли партньор, към него какво отношение имам...

На следващата сутрин в осем и двайсет, настойчиво звънене на вратата ме изкара от банята. Погледнах през шпионката и се ужасих. Пред вратата ми стоеше млад полицай в синята си униформа.

- Кого търсите? - попитах през затворената врата.

- Вас търся, отворете!

- Не мога да отворя.

- Отворете, имате призовка!

- Не мога да отворя! Гола съм. Изкарахте ме от банята.

- Тогава ще оставя призовката на съседите ви, те ще ви я предадат.

Изпаднах в ужас. Защо полицай ще носи призовки? Тази работа я вършат цивилни. Съседът, който снощи се натискаше да ми идва на гости, е някакъв шеф на отдел в еди-кое си районно МВР-управление. Отишъл е на работа и веднага е изпратил свой подчинен уж призовка да ми носи, за да ме закара при него в управлението. Отида ли там, вляза ли в кабинета му, няма мърдане. Също като в американско криминале - ченгето се възползва от служебното си положение и прилага сексуален терор. Какво да правя? Играта загрубя. Ами ако е някакъв маниак?

- Ало, лельо Марги? - разказах й цялата история. - Не знам как да постъпя?

- Няма да отиваш. Ще се оправдаеш, че си болна. Мъжете не обичат болни жени. - Посъветва ме жената, поне с двайсетина години по-голяма от мен, но съветът й нещо не ми прозвуча правдоподобно.

Докато се чудех как да постъпя, на вратата отново се позвъни. Този път - съседското момиче. То безмълвно ми подаде призовката, аз безмълвно, ужасена я поех и зачетох. Известяват ми, че трябва да се явя на еди-коя си дата, в еди-колко си часа, за да свидетелствам... по дело за измама.

Ох! Олекна ми. Май наистина прекалено много американски криминалета съм гледала?

 

 

© Нина Кръстева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.07.2008, № 7 (104)