Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖЕНАТА, ЧИЙТО ЖИВОТ БЕ ХАЙКУ
(интимно споделено)

Нина Кръстева

web

Всеки път, когато застана на кръстовището със светофарите, усещам присъствието на Гинка. По пресечката вдясно, между жилищните блокове и училището, се отива към моята редакция. Там неведнъж идваше Гинка или г-жа Билярска, както любезно се обръщаше колегата ми към нея. Аз не помня дати, но никога няма да забравя пети юни - на тази дата са родени и Гинка, и колегата ми, когото много уважавам. Всяка година на тази дата колегата казваше: "Днес г-жа Билярска има рожден ден." От три години, на тази дата паля свещ за Гинка.

На кръстовището вляво се издига цяло каре от красиви нови жилищни сгради. Всеки път, когато ги видя, си мисля, че Гинка щеше да им се радва, но не успя да ги види.

Надолу от кръстовището е спирката към центъра на града, спирката, на която неведнъж се чакахме с Гинка, за да отидем заедно на някоя литературна проява. Тя идваше леко забързана, нисичка, но представителна, облечена в тъмните си копринени тоалети в неин си стил, които шиеше сама. Носеше едри обеци, а русата й коса отдалече правеше впечатление с хубавата си прическа. Носеше голяма чанта, в която побираше ръкописи и стихосбирки, повече на хората от хайку клуба, отколкото нейни. От тази спирка тръгнахме с Гинка, за да разгледаме международните градини, изложени на площада срещу двореца. И двете се дивихме пред простотата и чистотата на линиите в японската градина...

От кръстовището малко нагоре е сладкарничката "Маркрит". Гинка ми се обаждаше по телефона и се срещахме там, за да изядем по един сладкиш и си разкажем радостите или неволите от ежедневието. Аз черпех за измислени поводи, тя черпеше за спечелените международни литературни конкурси и награди от "Южна пролет", "Яворови дни", "Мелнишки вечери", от Бургас, от Ямбол и от къде ли не... Радваше се, макар и сдържано, на детските книжки, които беше написала и отпечатала, на всички хайку антологии, които видяха бял свят благодарение на нейната къртовска събирателска дейност и упорство за отпечатването им. Никога не говореше за битови или междуличностни проблеми, цитираше ми новото хайку, което е сътворила; подаряваше ми поредната си стихосбирка. (Езерце/ със ледена коричка./ Да го схрускаш. - Г. Билярска) Понякога бързаше, за да отиде до пощенския клон малко по-нагоре от кръстовището, за да изпрати стиховете на членовете от клуба за участието им в международни хайку конкурси... Или отиваше в интернет-клуба, за да изпрати оттам пак нечии хайку стихове за конкурси... (Когато/ старостта почука,/ дано не съм си вкъщи. - Г. Билярска)

Вляво на кръстовището, надолу по пресечката се отива до някогашния Гинкин дом. Дом, в който много малко хора могат да се похвалят, че са били поканени. Този дом много подхождаше на стопанката си, това беше дом-хайку. Големи празни пространства с много малко, но елегантни мебели с изчистени форми и големи саксии с дървета в хола. (Очилата ми/ върху масата гледат/ върховете на дърветата. - Г. Билярска)

Дом, подреден с много простота и финес. Всеки път имах необяснимото усещане, че се намирам някъде далече на Изток и отново преживявам нещо вълшебно, отдавна забравено. Двете тераси на апартамента бяха превърнати в райски градини с японската акация, люляка и магнолията, с перуниките, нарцисите и розите, които Гинка смяташе, че е грях да се кастрят и ги оставяше да растат на воля - високи и цъфтящи до късна есен. (Април./ И моето дръвче/ е със японско кимоно. - Г. Билярска)

Виж дома и си прави изводи за стопанина му! Ако домът на Гинка беше дом-хайку, самата Гинка беше хайку-личност. Тя излъчваше сдържана интелигентност, деликатна изтънченост и финес, зад които се криеше талантливият и неуморен творец, добрият организатор и ръководител на хайку клуба, преданият приятел, който малко хора познаваха. Гинка беше извисена над дребнавото ни човешко ежедневие и с достолепно мълчание отминаваше завистта, злобата и обидите. На въпросите ми защо не реагира, тя казваше: "Времето ще отсее доброто." (По едно хайку/ всеки ден! Или си тъп,/ или си гений. - Г. Билярска)

На стената до работната ми маса има снимки в рамки. На една от тях сме усмихнати аз и Гинка. В дебелия албум в шкафа са спомените ми с Гинка от различни моменти и години на нашето приятелство. Ето тук сме на хайку четене в музея "Земята и хората", тук сме в Словашкото посолство, а тук се снимахме една друга с моя фотоапарат пред цветарския магазин със слънчогледите, ето ни на улицата, после отново сме на празник в музея с големите кристали... Снимки, снимки... спомени от времето, когато всичко беше само хайку. (Шепа хайку./ Оризови зрънца/ за изгладнялата душа. - Г. Билярска)

И животът на Гинка беше лаконичен като хайку... (Всеки ден/ откъсвам по едно хайку/ от живота си. - Г. Билярска)

 

 

© Нина Кръстева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2010, № 7 (128)