OLIVE'S

web

Животните се дресират или с болка, или с лакомство,
или и с двете - рибка за делфина, камшик и мръвка за лъва,
бучки захар за коня...
Седим в градината на маслинения ресторант,
поръчваме си лакомства и спестяваме болката.
Вечерта ни намята като ескимоски кожух
и ни се предлага девствена като ледена пързалка,
по която току-що е минал рактрака.
Още е лято - почесваме езиците - поне до края на септември, нали?
Разбираме истерията си за топлина
и какво е да си куче без потни жлези или котка,
която няма инстинкта да пие вода в жегата.
Пристигат десертите:
моят - топъл, и твоят - леден.
Изяждаме половината и ги разменяме.
Добре дресиран, докосваш ръката ми.
Добре дресирана, не я отдръпвам.

Само Господ знае откъде, но
в градината на маслинения ресторант започва да вали.
Подхвърлям Му захаросаната черешка -
първа стъпка във висшата дресура.

© Нели Добринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2013, № 6 (163)

Стихотворението печели Славейковата награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2013).