Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОМЕНТАЛНО

Нели Добринова

web

Мистър Глю беше лепката на квартала. Дебнеше всеки поглед, неблагоразумно казващ нещо различно от „Зает съм, бързам”, защото мистър Глю ненавиждаше деловитостта. Не си мислете, че и погледите, които открито казваха „Майната ти, Глю”, бяха пощадени. Не - за Глю те предполагаха проява на невъзпитан астигматизъм и задължително се нуждаеха от корекция.

И така, всички погледи, различни от деловите, предизвикваха набъбване на слюнчените жлези на мистър Глю и една тънка струйка надничаше любопитно през лявото ъгълче на устата му, събираше кураж, потичаше и правеше локва-капан. Независимо какъв беше релефът, тя еднакво добре умееше да се спуска, да се катери или спокойно да пълзи по равното.


Попаднали веднъж в локвата, вие несъзнателно се спирате и учтиво поздравявате с коварния въпрос „Как сте днес, мистър Глю?”.

После... После, а това е винаги точно един час (мистър Глю никога не злоупотребяваше), не помнейки нищо от монолога, сепнато поглеждате към краката си, които отново започват да ви слушат, и се мъчите да запазите крехкото им равновесие, защото главата ви се чувства така, сякаш сте били залепнали за тавана.

Днес ми е особено. Една муха бръмчи около лявото ми ухо: „Как сте днес, мистър Глю? Как сте днес, мистър Глю?...”.

 

 

© Нели Добринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2012, № 4 (149)