 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИДЕНИЕ
Спомням си.
Снегът валеше меко,
на вълма,
и бързо се топеше,
и ни държеше в шепи
онази приглушена,
влажно-снежна тишина.
(Навън вилнееха цигулки.)
Ти стискаше ръката ми
и бяхме си достатъчни -
един на друг
и на снега.
По хълма слизахме
накъм града,
и бяхме само двамата -
по време на снега
светът го нямаше
(излишен беше
и го знаеше).
Да, спомням си.
Снегът валеше.
Беше две години,
преди да се родя.
Вървяхме...
Бяхме двама.
По твойте
гладки скули само
се свличаше снегът.
© Мариана Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2007, № 11 (96)