Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗХОДКАТА

web

До една към морето се стичаха
тесните сгушени улички.
Бяхме двама - любов ученическа,
а в лицата ни млади надничаха
сто и няколко светли прозореца
и предаваха първата серия
на живота, застинал в истерия.

Бяхме само на седемнадесет,
а прозорците бяха мистерия -
не се обичаха във прозорците
и не беше като във филм.
Зад пердета от тюл и коприна -
картини над масивни бюфети,
зад витринките - златни гондоли
с танцуващи балерини,
тъй изящни и фини - от чужбина,
по диванчета и канапета -
сладки малки възглавнички -
на райета,
каренца с бродерия,
всякаква кинкалерия,
всякакви хора - заспали,
раздвижени,
хора сами, хора с хора -
цяла картинна галерия.

Сто и няколко светли прозореца
ни предлагаха собствена версия
на прастарата скучна истина,
подредена в житейски истории.

Или може би ни предричаха?

И тогава невярващо тичахме,
и повтаряхме, че се обичаме,
а прозорците ставаха кадри
от абсурдна трагикомедия -
всички сцени зловещо се сливаха,
и героите се размиваха,
бързаха към развръзката,
а със смисъла бяха скъсали.


До една към морето се спускаха
тесните сгушени улички,
но тогава от страх не налучквахме,
как по тях към морето се стигаше.
Ние тичахме -
те се усукваха
и ни връщаха
пак към същите,
стари
къщи намръщени,
които сърдито се скупчваха,
и с прозорци-очи ни надупчваха,
а с екрани ни приковаваха
към поредното повторение
на все същата първа серия.

Сто и няколко светли прозореца.
Безшумно, без звук
ни говореха,
и безмилостно прожектираха
все същата стара истерия
с все по-малко пердета прикрита,
направо оголена,
все по-малко мистерия.

 

© Мариана Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2007, № 11 (96)