ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

web

1.

Не успявам да отговоря
на всички предизвикателства.
Трябва да нарисувам лале,
а излиза близалка.
Нечия детска уста докосва
рисунката.
От краката на пчелите
тече не нектар, а сок карамелен.

Всичко се е разместило в листа ми.
Няма цветен прашец.
Логиката си е загубила мерките.
Цветовете са в смес нетърпима.

Никой не ме харесва разбъркана.

И мама ме гледа някак накриво.
Опитах се да я скицирам набързо,
а на листа седна доволно влечуго.
Заплете с шишове като баба
и подбутна кълбото и котката...

И едното, и другото хукнаха.
Тя се врътна във комикс.
Нахлузи гнева си
и ни погна из къщата...

Ха сега, беж, Лиске, да бягаме...

Краката се стегнаха,
умът заработи.
Всички тайни места си изрових
от детството.

Подслони ме долапа за сладко.
Там бурканите дремят от скука.

Кой сега ти бере плодове,
мъкне захар в чували
и се пържи на огъня?

Може да се превземе магазин.
Да се набере от щанд сладко.

По дърветата
да останат маймуните!

И рисунките ми да се успокоят.
Правилата да се сложат
в реда си.

Сега са като молба за кавга -
докарват мусене и дуели.

Накрая сядам и аз във тях.
(Когато двама се карат,
третият облизва… шамари.)

А аз пърхам в недовършено
стихотворение,
писано тайно под юрган
с малка свещичка...

Завивката се е подпалила,
Опушени са стените на стаята.
Няма нищо,
освен капки от восък и... мен.

2.

Затова съм такава...
Изглеждам объркана.
Предизвикателствата ми слагат
безбройни капани.

Старая се уж много,
а потъвам преди бреговете
да съм докоснала.
Излязло ми е име на влахинче,
и на Титаник.

От страх се крия понякога,
искам да ми изключат времето.
Да се надъхам достатъчно,
Да се наддумам с диваците.
Да скарам дяволи с ангели.
И да изляза навън - доволна лисица,
която знае и ножа, и хляба...
Но това все още
живее в мечтите ми.

Отвсякъде висят на куки
предизвикателства.
Препъвам се в много камъни,
правя круизи с парчета от дини...

Отнякъде искам да си набера опит.
Но дали Господ и мен ще накаже,
както е постъпил с Адам и Ева?

Дали Раят не е капан за вярващи,
които търсят във всеки клон
за правилността.оправдание...

Съмва се...
Нощта прекарах във лов на духове...

Мислите ми са изтъкани на тласъци,
сама си обърквам представите
за правилно и неправилно.

Толкова е лесно на листа.
А истината е друга -
трудно ми е да се боря сама.

Не Дон Кихот,
предпочитам

Санчо ми е слабост отдавна.

Плашат ме пробити легени...
поставени вместо шапки...
Вятърни ножове
върху покрив на къща...
Свобода, която трепери
от всеки шум в гората,
а при буря ниско надолу поляга...

© Мария Рангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2008, № 5 (102)

Стихотворението печели Първа награда от Националния поетически конкурс "За кого ние пишем?" (Димитровград, 2008).