Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗСТРЕЛЪТ В НОЩТА НА 1-ВИ

Момчил Попов

web

Роден съм в Драз махала - зеления квартал по нанадолното от Софийската опера до Сточна гара. Кварталът, където и в годините на „най-бурен социалистически разцвет” възрастните дами си запазиха правото да се обръщат една към друга с „госпожо”.

От нас до Централни гробища беше толкова близо, колкото и до Централни хали. Поради буен нрав и художествен живот дядо ми Дечо почина само на 62. Това доведе до голяма скръб баба Надка. И съответно до ежедневни посещения на гроба му. Тъй като вече беше понаедряла с годините, а обичаше да ходи, тя беше решила, че мен - първородния внук, може да ме използва вместо бастун. Така че - подпирайки баба си, аз съм изкарал много повече време из алеите на гробищен парк Орландовци вместо в кварталната градинка...

Странна поетика има скръбта по съпруга. Поради безбройните войни, организирани и неорганизирани съпротиви, бомбардировки и прочие в България през 20. век тя е прераснала в матриархат. И не най-възрастният мъж, а най-възрастната жена - вдовицата, и командва, и възпитава, и пренася миналото в бъдещето. И обратно...

Та един път баба Надка ме заведе на празно място, сравнително недалеч от нашия фамилен гроб, подпря се на сянка под едно дърво, огледа се наоколо и тихо ми довери:

„Хубаво го запомни това място. Тука е заровено цялото народно събрание! Тука гние цвета на България! През 45-та, дни след като ги разстреляха през нощта на 1-ви февруари, доведох и майка ти. Да й покажа и на нея. И принц Кирил е тука. Всички министри... Цяла нощ копали гроба си, а накрая ги разстреляли. Няколко дни след това, като стъпвахме по земята, между буците пръст джвакаше кръв...”.

После питах и майка си - тогава е била 14-годишна.

„Да - потвърди и тя, - между буците пръст бликаше кръв”.

Случката е от началото на 70-те, когато и аз съм бил около 14.

За да се уважаваш, трябва да вярваш на възрастните. Особено на фамилните вождове... Когато съм се осмелявал да се усъмня в думите им или просто да ги отдам на евентуално приказно преувеличение, съм си давал сметка, че това варварство е извършено в студ и мраз и земята върху мъчениците наистина е била скована в буци. Както и кръвта е била охладена и „спряна” долу - в Подземния свят. После времето е омекнало, пръстта е тръгнала надолу, а кръвта - свидетелство, гордост и предупреждение, е поела нагоре - обратно към Белия свят. Да разказва на бъдещето...

Илюстрация - Калин Николов

Илюстрация - Калин Николов

В началото на 90-те години д-р Петър Дертлиев ми е казвал, че всяка нова сесия на Парламента в Белгия дълги години (по времето на комунизма в България) е почвала с едноминутно мълчание. В памет на колегите от единствения поголовно разстрелян европейски парламент - Българския. Не знам - още не съм засичал информацията, но му вярвам...

Във всеки случай категорично установено е следното:

- Нюрнбергският процес осъжда на смърт 14 души от цялата Втора световна война , а „Народният съд” от 1945 г. само в България - десет пъти повече - 140 политици.

Искаш ли да скопиш една нация, първо клъцваш елита...

Това е. Вечна им памет!

 

 

© Момчил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2010, № 2 (123)