Научна обосновка № 1

РЕДОВНО СИ КУПУВАХМЕ ГДР-СПИСАНИЯ С УПАДЪЧНИ ГЕРОИНИ В НЕГЛИЖЕ СЪСТОЯНИЯ

Момчил Попов

web | Ерос и Потури

Фиг. 4. Мъжкият вятър по улиците на Берлин

Съществена роля в идейно-естетическто израстване на моето поколение се пада на марксистко-ленинската естетика. Дваж по-голяма е тази на горещия западен вятър, захванал духнята си от студентските вълнения в Париж през 1968 г. Той деликатно провря струи насам първо по улиците на Берлин. От тази фигура най-добре личи защо го наричат мъжки вятър. Но в интерес на нашето дирене е да се допълни, че преди две-три години съвсем неоснователно го нарекоха Вятъра на промяната. Каква ти промяна?! Че то майчето си има ластик там и разчита на него.

Наблюдавайки емоционалния живот на соцлагеристите до преломната 1989-а, спокойно можем да обобщим, че целият ни нравствено-естетически пантеон се крепеше на ластици.

Фиг. 5. Млади, хубави хора в балетна постановка на Фридрихщат палас в Берлин

Или както сполучливо би уточнил българският народен гений, на локуми... Представете си докъде щяхме да сме стигнали, ако тъй дълги години не бяхме разчитали само на ластици. До никъде! Ето, вгледайте се във фигура 5. Млади, хубави хора в балетна постановка на Фридрихщат палас в Берлин. Гордо вдигнатите ръце на момето изразяват радостта от бъдещето, което е в момента, и нескрита благодарност от мъдрото ръководство на ръководните им другари. И какво ще се получи, ако и тя, и той не разчитат предимно и единствено на ластиците?! Нищо! Едно изящно натъкано голо нищо... Пардон - две голи нищети. Ние им се чудехме, когато ги посещавах, защо тези немци са тъй разкрепостени. А още тук, в България, под лупата на наблюдението ни бяхме фокусирали упадъчни героини в твърде неглиже състояния. Те случайно-нарочно бяха публикувани в ГДР-списания за фотография и младежки устрем, така че да смущават сънищата и пробужданията на невинните ми другари от редиците на Комсомола. Редовно си ги купувахме и редовно се смущавахме.

Фиг. 6. Победителка от месечния конкурс за актова фотография

А потеглехме ли натам, към братска Западна Европа, с нескрито вълнение очаквахме на всеки ъгъл да срещаме поне по една победителка от месечния конкурс за актова фотография. Клекнала сред дюните, но гола, седнала под платната на яхта, но пак така, в мила нуди поза пред огледалото... Не, не, не - да не продължавам...

Нищо такова! Ходят си насам-натам героините по улиците и досущ на нашите другарки мязат. Е, в Цвингера в Дрезден можеш да се запознаеш отблизо с прабабите им, в друг музей - с инструментите на дядовците им кръстоносци, но толкоз! Няма я живата тръпка на съвремието и това си е то. Ние чак до северните плажове край Рощок пътувах, но освен ниско бръснещи вятърничави песъчинки и празни плетени столове до брега не срещнах друго. 19 градуса температура на водата, 21 градуса на брега... Б-р-р!

Фиг. 8. Дрезден, 1973 г. „Гутен морген" на немските прабаби	Фиг. 9. Рощок, 1971 г. На завет в градинката пред местния вестник (сред нискостеблена декоративна растителност)

Чак по-късно, и то от нашата преса разбрахме, че милите героини си имали специални места за упадък, наречени FКК. Че си имали и студентско движение за ходене голи (сред природата, а не по улиците), зародило се пак тук, в Германия, през 20-те години още. Че със специален закон от 1956-а (когато нас ни раздруса Априлският повей) на любителите на Frеi Kоrреr Кultur, сиреч свободна телесна култура, са определени над 100 места по Балтийското крайбрежие, езерата и реките на ГДР да си се разхвърлят колкото и както си щат и т.н. Социален отдушник, е-хее, а ние...

Обобщавайки проблемата, искам да заключа, че г-дата Рейгън, Горбачов и Йоан-Павел II много се потрудиха с гътането на Желязната завеса, но според нас Берлинската стена си я бутнаха сами милите упадъчни персонажи от плажовете FКК.

Фиг. 7. Берлинската стена си я бутнаха сами милите упадъчни персонажи от плажовете FКК

© Момчил Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2008
Момчил Попов. Ерос и Потури. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Момчил Попов. Ерос и Потури. София: ИК "Черноризец Храбър", 1996.