Научен доклад № 6

ПРАГЪТ НА ПРИЛИЧИЕТО СЕ ПРЕКРАЧВАШЕ САМО В ИМЕТО НА УХАНЕН КОНВЕРТИРУЕМ САПУН

Момчил Попов

web | Ерос и Потури

По наше сведение румънките са жени горди, потайни и мълчаливи. И въобще не контактуват на чужди езици. За да ги опознаеш по-отблизо, трябва да изучиш омайната им сладка реч и чак тогава да пристъпиш към разбулване на тайни. Наша особеност и още двама-трима такива създадохме малък, сплотен клуб по изящна румънска словесност, преди да замина. Така на Дунав мост се явих със забележителен речников фонд: тръпнех очакващ обслужването в някой "Скарул де бирещи", знаех и ракия по тяхному - "цуйка", готов бях и с мерки срещу махмурлук чрез "апа (вода) минерала", а на устата ми се къдреше фолкмотив от рода на: "Мъй, мъй, мъй, драгостъй, фани ма за ку... (пардон) за онуй!".

Още стъпил-нестъпил на румънска земя, веднага си закупих тяхната газета "Културулуй" и я скрих до сърцето. И през дългите километри на воаяжа този журнал с вести ме окриляше сериозно: единствената, но пък огромна културна илюстрация на първа страница бе ликът на божествения Николае.

Фиг. 28. Ох, какви сладки сладкиши имат румънците

Бързам най-отговорно да заявя: никакви сериозни признаци на упадък и морално разложение откъм Запад не забелязах в тази братска многострадална страна. Само на автобусната спирка пред университета в Букурещ изпуснахме няколко рейса с колега-нимфоман. Как да не станеш такъв, като с дълбоко ръгане в ребрата той, милият, ми посочи истинска нимфа на тротоара! Младо, 18-19-годишно мръфле с къса черно-лилава рокличка и от пъпчето до шията вместо плат прозрачен като морски бриз тюл. И отдолу на свобода две сладки козленца скарани, скарани-и-и, с рогчета... Потрепват, бодат тюла отвътре и ти хвърлят сърцето в коленете... Имаше и още едно изключение от заключението, когато в хотела в Търну Мъгуреле се наложи да спасявам поменатия колега от удавяне. Кукнал си той във ваната, пее си и току се явява камериерката. Ужким да пооправи туй-онуй в стаята и хоп! в банята, при него. Държи неговия уханен български сапун и в замяна прекрачва прага на приличието: току, а-ха! да стъпи в мъжки води. Тамън да сключат сделка и крака, и се притичах: сакън, немой и тем подобни...

Ей, пусти румънки, много обичаха нашите сапуни в ония мрачни времена! Каква ти рубла, тоалетният сапун бе конвертируемата единица! Тръгнеш на разходка и в пазарското торбе ръгнеш един-два. Влезеш в музей или културна забележителност - пак със сапун. Седнеш да гътнеш една в бирария "Карулко бере" (Каручка с бира) в Букурещ - в дясната ръка халбата, а в лявата стискаш два-три увити (за всеки случай!). Идеш на сладкарница (ох, какви сладки сладкиши имат румънците), наред с ароматите на ванилия и карамфил от торбите на нашенци обилно ухаят и се смесват с други есенциите на българския тоалетен сапун! Реклама на мястото на продажба - парекселанс!

Фиг. 29. Календарче за новата 89-а

Чак към края на пътуването разбрах защо румънките са тъй загадъчно мълчаливи: богоподобният Чаушеску им зачесал закон, според който, а обелиш дума с чужденец, а - кауш!... И въпреки усложнената обстановка донесох две нови думи и едно разголено календарче за новата 89-а. Лексемите бяха: "кефтелуце" (кюфтенце) и "Норок шибукуреи!" (Наздраве!), изтръгнати от любезна сервитьорка на салфетка от кръчма. А разгулът, който се откроява на фиг. 29, отзад е обяснен така: "Интреприндереа де чиорапи трикотаже ши бланури синтетиче."

Е, как да не продължиш заниманията с румън(с)ки?

© Момчил Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2008
Момчил Попов. Ерос и Потури. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Момчил Попов. Ерос и Потури. София: ИК "Черноризец Храбър", 1996.