Приложение № 5: към темата "Ерос, Юнак и Потури"

ФАЗИТЕ НА МЪЖА
(Нравоучителна декламация в проза)

Момчил Попов

web | Ерос и Потури

Знаеш ли ги фазите на мъжа?... Не?! Е, какъв мъж си тогава? Слушай сега и помни: люлка, булка, бутилка, билка, чернилка. Само пет... Това е. Ти в коя си сега? Помисли. Аз карам преходен период - между булката и бутилката. Също като в страната: от диктатура на дерибеите към демокрация на думбазите. Хе-хе-хе... По-точно между фикуса и прозореца съм... Как ли? Ами така - мястото на завряния зет еточно там. Натикан съпруг съм, бе, между бабата и дядото... И ти ли?... О-о, какво ти разправям тогава? Я като си колега сега, да ми кажеш как ни е името на нас... И това ли не знаеш?... Ексик ти на зетюването баш! Нищо не си разбрал от стажа значи...

Сутрин си говедо... Чакай, бе, не се сърди! Искам да кажа, че не само ти си говедо, а всички. Така, де!... На обяд си свиня, а вечер - пиленце... Ама не ме гледай като изтърван! Сутрин дядото става и пита: "Това говедо още ли не е излязло на работа?". На обяд - бабата: "Тая свиня няма ли да плюска?". А вечер жената те къта в кревата с "Милото ми пиленце!". Това е братче, к`восе сърдиш? И колкото и да изкарваш, все от фонда "И аз съм човек" лъха на хладилник. Тоя месец жената ще е човек с някой нов парцал на гърба, на следващата дата детето е подрастващ индивид с някоя и друга нова играчка, а ти не си човек, а зет! Зет като мед... Шляпаш със старите маратонки по света и у нас, на всеки дъжд се цепят като печени ябълки, ама все им викаш: дръжте се, милинки, ще изгрее демокрацията и на нашата улица... Грънци!

Имам си един приятел като нас с тебе. Ама там е друго - всички вкъщи му стоят шпиц. Като ти казвам шпиц, няма лъжа! Всичко в тях му трепери: дядо, баба, жена, деца, покривки, пердета... Вси-и-ич-ко! Ред и чистота! И тишина! Върне се човекът от работа, чехлите го чакат. Вестник ли, телевизия ли - той си знае... Вечерят. После пак телевизия. И няма шук или гък... Ама ги е научил, а аз...

Аз не съм гледал телевизия от московския пуч, бе, когато прибраха Горбачов... Та то бой ли не щеш, писъци ли?!... Не за цар-батюшка, бе, децата вкъщи. Върнал съм се скапан, премръзнал, а те врещят. По-добре да си легна... Не, не съм строител, те само през зимата мръзнат. Мойто беше и зиме, и лете. Нон стоп! Работната ми премяна беше като на някой кукавел: нон стоп пуловер, ватенка и закопчана ушанка. Като излезех от работа и като ги видех другите само по къси ръкави, ми настръхваше косъмът... Не бе, не... Електрокарист съм... Бате ти Сандо е електрокаристче! Чу ли сега?... Какъв студ ли? Еми такъв - хладилен. Работех в един хладилник, тоя на "Сердика", дето изстудяват киселото мляко за по-бързо. Ей, пак ми стана студено. Това цяло кино, ама без столове вътре и с висулки лед по тавана. И вътре бате ти Сандо... Клинч! Е, вярно: влизаш, боцнеш с вилицата щайгите, излизаш - хвърлиш ги на каросерията. Можеш да се постоплиш вънка и тогава пак да влезеш... Може, ама София чака мляко, а жената - шарени бележки с цифрите по тях. До едно време добре беше - докарвах ги до шейсетина. Ама червената стрелка в новините им разказа играта. Тая до долара, бе, дето все нагоре сочи.

Та сега съм експедитор, експедитор на мляко. Голяма фирма, голяма хамалогия! На вечер така по десет-дванайсет тона не ти мърдат... Ако искаш да изкараш нещо де, та да ги натамъниш ония шарените, колкото да тапицираш устата на жената. Пък и зет като мед: нали отчет и на старите ден през ден даваш...

Затова ти казвах, че не съм гледал телевизия от московските събития. Просто вечер работя. А когато почивам, нямам нужда от телевизор. Имам си портативен домашен цирк. И участвам в представленията, мани другото! Скоро записах как се караме с жената на касетофона... Тайно. И я съсках, че да си лае по-свободно. Спрях, пуснах отначало, направихме протокол и анализ. Оказа се, че пак аз съм прав. Но както винаги, жената не си призна... Котка по гръб и жена - надговорена... Никогаш!

Мани другото, ами по едно време беше почнала да ми мърмори за... оная де, медената работа. Връщам се аз от работа и си лягам, а тя точно се буди. Нарича ме с третото име, мърка, гали се, а мене ми се спи-и-и! То вярно, сутрин между жената е много благо да се правиш на часовник... Не електронен, бе!... механичен: тик-так, тик-так, тик... И накрая - цик! Чак тогава стрелките посочват шест и половина...

Фиг. 26. Май се поувлякох! И на нашето море имаше и има територии на република Голодупия. Този кадър направих край Ахтопол в чест на 30-годишнината от Априлския пленум на БКП. Толко ми хареса, че след време го изтрясках и като корица на първата си книга. А тези дни майстор Макс го изфини така, че въобще да не припомня предишната публикация

Хи-хи-хи... А-а, загря ли?... Не ме питай за дванайсет, защото ще издам фирмена тайна... Жената е доволна вече и на седем без петнайсет... Що да правиш?! Такава ми е работата, тежка... Тя ми вика "душичко", а аз й мърморя: "...осем по четири трийсет и две без седем..." Вярно бе, не те стягам! Сутрин след смяна главата ми продължава да щрака като касов апарат. Мляко, мляко, ама като ти минат през ръцете три камиона на нощ, почваш сам да си баеш като луд на пижамата си... Едно корито да сбъркаш и шарените бележки с приятния звук литнали...

Първите месец-два едва удържах душичката между зъбите. Целият се бях ожулил и насинил от касетките с мляко. Докато му хвана чалъма, докато направя мускули... Мани. Зор! Сваляй пълно, дигай празно... Сваляй пълно, дигай празно... От каросерията на земята. На ръце! Ставаш автомат. А не тласкаш ли десетина дена, после себе си не можеш вдигна, камо ли нещо друго...

Та две-три сутрини моето пиленце гали ме, гъделичка ме, дано защрака часовникът... Ъ-къ! Спя си! Току ме раздруса яко и ми спретна един скандал между чаршафите. Дори ми говори за женските движения по света и еманципацията. Като по вестник...

Права си е: тя козата си сака пръч, иначе за какво й е мъж... Цели петнайсет минути не можах да мигна. Но накрая взех решение и протоколирах. Ама само за мене си.

В неделя е по-рехаво откъм началници. Тръгвам на работа и викам на жената: "Хайде, пиленце, тръгвай с мене, да видиш машината за шарените бележки". Тя се чуди, мая се, защото въобще не бях внасял решението в пленарна зала, но приспа децата и тръгна. Качи се с мене в камиона и се утрая. Гледам я леко в тъмното, подхилва се... О-о, душка, друга песен ще пропееш! Само след два-три часа... В "Сердика" ни товарят с подемници: муш отдолу с вилицата, айде на каросерията... Фасулска работа! Смей се ти, смей се, ама сега почва театрото...

Спираме пред първия магазин. Слиза от камиона и тя. Пита ме какво да прави. И пак се хили... Викам й: "Ти, душичке, няма да товариш или сваляш като мене. Само като аз се кача на камиона, и ти ще се качваш. Сляза ли, и ти същото... Така ще ти е точно една трета от мойто." Тоя път и двете парламентарни групи отимахме консенсус.

Е-е-ей, пишкин жена! Рипа, качва се, рипа, качва се, рипа, качва се... Чак до полунощ! Целия първи курс издаяни, без да продума дума... Да, ама идват втори, та и трети курс... Особено третият е най-тежък. Тогава напълно изключваш. Ни ти се говори вече, ни ти се живее. Само щракаш като часовник и гледаш да не сбъркаш. А мускулите на гърба се опъват като жици на китара...

Тренировките по скок в камион на мойта благоверна приключиха в началото на втория курс. Около един през нощта. Пак бяхме натоварили в "Сердика" и пак на магазините... Слизам аз отвънка, а тя още се таи в кабината. Е, дойде и мойто! Върнах се, гушнах я и пуснах едно пиленце в ухото й... Пък рекох и да я целуна... Леле-мале! За малко да изписка. Сякаш не аз, а някой чужд мъж я натиска. Такъв лакът ми изръби, че още ми е синьо ей тука, на реброто... Нищо не казах. И реч не държах. Някои работи трябва да се разбират, а не да се казват...

Още на тоя магазин булката се одряма. Третия курс съвсем го мина гратис. Хич и не я закачих - по очите й видях, че ме е разбрала вече...

Какво ли?

Всичко в живота си е накачено. Почнеш ли да надуваш едната му част, другите се изпускат. Една фаза иска едно надуване, друга - друго... Ама постоянно да ходиш надут, просто не става: ще си гръмнеш като един сапунен мехур и ще станеш на пяна.

Фиг. 27.В навечерието на 5-годишния юбилей на победния Десети ноември 1989-та вестник "Новинар" изстреля тоз топовен гърмеж. Един колега чете, чете, пък рече: "Гледай да не го настъпиш по чепиците само". Абе какво ти настъпване?! Тука става дума за надуване

© Момчил Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2008
Момчил Попов. Ерос и Потури. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Момчил Попов. Ерос и Потури. София: ИК "Черноризец Храбър", 1996.