|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Тъжна случка № 2 ДРАКУЛА И ЕЛЕКТРИКАТА Момчил Попов Едно нощно преминаване през Румъния с микробус ще помня, докато съм жив. Носехме си палатки, храна, всичко. Можехме да преспим някъде край пътя, а на другата сутрин... да продължим по гащи и капли към Унгария. Затова пихме по едно-две кафета във Видин и... газ до ламарините. В тази нощ от лятото на 1988-а разбрах, че митичният Дракула е карал велосипед. Другарят Чаушеску в десет вечерта духна електриката из цяло Румънско и го сложи да спи. Да-а, ама само той си е мислел така! Събота вечер бе и цяло село бе наизлязло на разходка в топлата непрогледна нощ. А и така гениално измислено, че международното скоростно шосе минава през всички паланки. Ела, та гледай и пази на фарове хванати под ръка двойки, заприказвали се лелки, велосипедиращи младежи без никакво светлинно обозначение. Току изплува от лепкавия мрак някаква биологична група, а скоро разбираш, че си в рамките или около архитектурна такава. Мрак не, ами преизподня! Трима "навигатори" се накачулихме по главата на шофьора и всеки крещеше: внимавай отляво, внимавай отдясно... Докато белята стана! В снопа на късите светлини напряко на шосето забелязахме труп. Спирачки, мигащи дълги светлини към отсрещните, викове, псувни. Наскачахме, наобиколихме трупа. Мъж, старец... Спряха и отсрещните. А той - точно на средата на платното! Гледаме го, не мърда. Но няма кръв около него. Крещим: "Бързо, в болницата!". Насрещният колега, румънец в "Дачия", нещо обяснява. Пак крещим, ръкомахаме. Току от портата на някаква къщурка отстрани изплува яка лелка, наведе се над "трупа" и го сбута. Той измуча нещо. Топла пот ме обля. Тогава лелката го гушна под мишница и го повлече към къщи. Ходил дядо на кръчма, но не успял да се затътри обратно. Та заспал насред шосето... Ужас! Каква е цената на нищетата пред удоволствието да се разделиш с нея щастлив. На връщане не повторихме грешката и пътувахме през деня. Пак в някакво сбутано село след ожулена табела "Румъния - Чаушеску - Мир" спряхме пред кръчмата-смесен магазин. Все съм виждал немотия, но като тази не бях. Стоката се ограничаваше в сините хартиени салфетки, забодени с кабари по рафтовете за красота. Джам-джум ни-и-и-що! Само едно вино и вода. Прашно, старо, небоядисвано от Първата световна война. Ръководителят на групата ни се позавъртя, позавъртя, а на излизане от кръчмата рече: "Абе, тия другари живеят в XIV век", и се подсмихна. Така е, другарю! И другите се хилеха, а аз мърморех: не се смейте, че и нас това ни чака... Миналата зима (на 90-а) го дочакахме.
© Момчил Попов Други публикации: |