Пояснителна бележка към Научния съвет

БЕГАНЬЕ МУ Е МАЙКАТА

Момчил Попов

web | Ерос и Потури

След като изпедепцахме компютърно почти всичко, Макс се облегна назад и рече:

- А бе, братчед, какво ме ментосваш, че си карал трудно детство?! Та ти си миткал като луд от единия край на Европата до другия... Това става с пара - с левчета, крони, злоти, рубли...

- Така, така... За да тръгнеш обаче, ти трябва и пипе - сиво вещество... Майка ми беше конструктор към Железниците. Всяка календарна година имаше право на един безплатен билет дотам, докъдето возят социалистическите влакове. Като го пише с прекъсвания и прехвърляния - ето ти пътешествието. А ние със сестра ми се возехме на половин от половината цена като деца на служители...

- А спането? Това е много път, много хотел, много пара...

- Вярно, тя имаше хубава годишна премия. Април-май я получи, след месец-два вече сме в купето. Няма море, няма планина - чужбина! Свят да видим, хора да станем... А че живеехме под наем и нямахме керемида над главата - никой не го беше еня... Яхай мечтите и се не бой! Хипита! Спали сме по гари, по Червен кръст, по приюти към църкви, в студентски общежития, частни квартири, по приятели... Да не говорим за нощни влакове и студени купета... Абе, каквото се сетиш... После с колоклуба, от редакцията да пиша материали... Абе, попътувал съм.

Макс въздъхна:

- Блазе ти!

- Тъй... тъй... Още един завистчия... Нищо... Кажи сега за декламациите.

- Не е лошо, ама голяма карама-каръшъ стана...

Преведох го на български:

- Искаш да кажеш: тюрлю гювеч?

Майстор Макс културолюбиво обобщи:

- Ужким смешничко, ужким лютичко, а накрая - опа-а-а!... Много тъжно свършва, братчед. Няма хепиендност...

- Е, какво да й турим отзад? Някое оптимистично соц-крит-менте?! Ни-ко-гиш!

- Не бе, не... Един виц, а?

- Бива! Заради вицове през 50-те баща ми три години е копал на плавателния канал Панчарево - София...

Беганье му е майката
(Патриотичен виц)

На вълка, заека и хамстера им натежали социално-битовите премеждия в обновената ни татковина и решили:

- Беганье му е майката!

Врекли се и след месец тръгнали пеша. Като наближили границата, вълкът ги спрял:

- Момчета, оттатък е Шенген, оттатък е сладката свобода! Хич няма да викаме "Хляб или свинец!", ами по търлъци ще се измъкнем...

Взел дъх:

- Може и да ни хванат. Затова ще си турим конспиративни имена. Аз вече не съм Вълчо, а Вуйо. Ти, Зайко, не си Зайо, а Зую...

Хамстерът обърнал гръб:

- Аз съм патриот. И няма да бягам през граница!

Плъхчето предпочело бедна стряха пред корав оплодителен псевдоним.

Въпроси и задачи

1. Кога се развива действието - преди или след включването на милото ни отечество в списъка на 101 напредничави държави?

2. Тълкувайте подробно патриотичните мотиви на отказалия се от свободата х... х... хамстер.

3. Разгледайте внимателно картинката. Според нас сюжетът не е от Атлантика, а от нашето Черноморие и изразява радостта на чуждестранните гости от все по-нарастващата престъ..., пардон - грижа, за отдиха им.

Фиг. 37. В лепежите (колажите) скромно са използвани изрезки от любима братска и не дотам такава периодика от годините на соцлагеризма. Кандидатът за научна степен, ножицата, лепилото, а напоследък и прогресивния лазерен лъч в компютъра благодарят на разпилените във времето и пространството автори. С общи сили дано сме успели за издирването на митичния бог на любовта Ерос в двойно препасаните ни (с "учкур" - въженце, и пояс) дебели балкански потури.

© Момчил Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2008
Момчил Попов. Ерос и Потури. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Момчил Попов. Ерос и Потури. София: ИК "Черноризец Храбър", 1996.