Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДРУГАТА ЧАСТ ОТ ЦЯЛОТО, НАРЕЧЕНО "ДУША"

Мина Карагьозова

web

Рада Александрова. Другия. РоманЗа какво е тази разтърсваща книга... За търсене на своята цялост, за търсене в себе си на "остров на изпълнените Божии заповеди", за пътя към светлината през целия ад на битието, за нашия живот през последните 20 години, за изгубените илюзии, за опита да оцелеем, когато се разпада светът, с който сме свикнали, и да запазим поне частица достойнство, да приемем неизбежната истина, че живеем по чужди сценарии. За предателствата на приятелите, които са сключили своята малка сделка с живота и са продали душите си, а после завиждат, че сме запазили своята идентичност. За конфликта на поколенията, за невъзможността на нашите стари майки и бащи да оцелеят в променения до неузнаваемост свят, за агресията на младежите, готови да пометат по пътя към насладите всички и всичко... За паралелните светове, където наред с насилието и непукизма съществуват островчета красота и поезия, за есенната топола пред прозореца, за присъствието на Исус в душите ни и за неговата помощ в най-трудните моменти... За уморената душа, която мечтае за други светове на покой и белота...

Почти всяка българка ще може поне частично да се асоциира с главната героиня - журналистката Мария, но това не означава, че тя е "типична" героиня. Мария е доста далече от психиката на една "средностатистическа" българка. Мария е създала Другия и той играе съществена роля в живота й. Кой е Другия? Това е въпрос с повече от един верен отговор... Нали си спомняте, когато в детството си създавахте въображаем приятел? Или, ако ми позволите, ще спомена един постоянно и публично анатемосван автор - Стивън Кинг. Той има един много странен роман - "Двойникът", където писател наистина създава мисъл-форма - свой двойник, който отказва да изчезне след като писателят го "убива" в последната си книга. Двойникът започва да се държи като разумно същество. Замисляли ли сте дали Флобер не е бил напълно буквален в учудването си, че Ема Бовари се е самоубила? Създавайки този, пък и други образи, писателят ги насища с характерни детайли, с плът и кръв, точно по правилата на творческата визуализация. И създава енергийни същности, мисъл - форми, които са относително самостоятелни. Поне за мене, Другия е и това. Според психиатъра Мария се намира в гранично състояние, на ръба на психическо разстройство на личността. Цялото ни общестно е в гранично състояние и е възможно той да е прав. Тогава Другия е плод на разстроена психика. И това може да е вярно. Но, разбира се, това е само част от истината. Авторката пише много проникновено за самотата, за тъгата, за загубената цялост. Именно самотата, тъгата и изгубената цялост създават Другия. Той се оказва нещо, или някой, който допълва, който изслушва, който дава отговори според силите си. Защото кой може да даде отговори на вечния въпрос, зададен във вечната книга: "Пс.93. Боже на отмъщението, господи Боже на отмъщението, покажи се. Докога нечестивите, Господи Боже, докога нечестивите ще тържествуват?". Отговорите може да даде самият Бог, ако, разбира се, знаем езика му... Отговорите може да даде и нашата душа, защото тя има извечна връзка с Бога. Но как да даде отговори една изранена, измъчена, загубила своята цялостност душа? Ето тук се появява Другия. Той е компенсаторният механизъм, който помага на героинята Мария да възвърне своята изгубена цялост и да оцелее. Тука вече се включва и психоанализата - Мария нарича Другия своя неинтегрирана тъмна страна, която тя е загърбила. "Аз избрах да живея с другата половина на съществото си, загърбих те, захвърлих те, затулям очите си, за да не те виждам... но няма забрава! Ти си по-жив от мен, по-силен, признавам, и нека ми бъде простено - виждам твоето безсмъртие. Защо не отстъпиш сега, преживяхме толкова битки, остави ме да се почувствам и аз свободна и лека като фотон от голямата светлина!" Разбира се, това е невъзможно и героинята, вътре в себе си, го знае... Ако беше възможно просто да се откажем от своята тъмна страна, без да полудеем и без да изгубим връзка с реалността, светът щеше да е пълен с щастливи хора...

"Да запазиш целостта си. Да не си принуден да ходиш по улиците като някакъв вътрешен клошар. Парцалите на душата ти се веят от зимата, обущата на бившия ти дух са пробити и миризлива, лепкава, ледена, снежна вода прониква между пръстите. Защо Мария не успя да се запази цяла? Нали се опитваше с всички сили, стараеше се, непрекъснато търсеше изход. И в това лутане и блъскане загуби посоката, пътя и себе си." Страхувам се, че в тези отчаяни думи е отразено отчаяното търсене на цялост и хармония от цялото човечество, а те са възможни само в редките мигове на докосване до Необята. Когато забравяш всичко и потъваш в слънцето и мириса на треви. Когато си припомняш своята истинска същност, която има божествена природа.

В повествованието са вплетени стихове, размисли, цитати от Библията. Авторката чрез своята героиня се опитва да намери отговор на нескончаемите въпроси, които се свеждат до един: "Защо?" Защо има противопоставяне на дух и материя, защо има зло и дисхармония, защо сме тук, на тази Земя, защо сме използвали правото си на свободен избор, за да изберем самотата... Отговорите са търсени в психологията, религията, поезията, в размислите на героинята... Разбира се, това са въпроси, които човечеството си задава постоянно. Те, вероятно, нямат прости и еднозначни отговори. Отговорите са известни на нашата душа и, може би, е възможно да стигнем до тях, ако възстановим целостта на душата и духа си. А така можем да възстановим нашата нарушена връзка с Бога. Това се опитва да направи и авторката на тази необикновена книга чрез своята героиня.

 


Рада Александрова. Другия. Роман. София: Рива, 2010.

 

 

© Мина Карагьозова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2011, № 4 (137)