Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА СЕ ПОРАЗХОДИМ ЗАЕДНО ПО УЛИЦА "ГЕН. ПАРЕНСОВ"

Мария Антонова

web

Столичани свързват тази малка уличка с името на първия руски военен министър след Освобождението от турско робство през 1878 г., а именно ген. Пьотър Н. Паренсов.

Ако я разгледаме по внимателно, ще установим, че е разделена на четири части. Започва от ул. "Шести септември", където се намира сградата на Министерство на вътрешните работи, а отсреща е един от най-известните столични храмове "Св. Седмочисленици", зад абсидата на който е гробът на четири пъти министър-председателя Петко Каравелов и на неговата съпруга и голяма общественичка Екатерина Каравелова. По-нататък тя пресича ул. "Цар Иван Шишман", продължава към Перловска река, за да се озове на един от централните столични булеварди "Васил Левски", а малко по-нататък да пресече ул. "Любен Каравелов" и да завърши до бул. "Евлоги Георгиев".

Разстоянието от единия до другия й край е толкова малко, че ако решим да я обходим, е възможно да ни отнеме около двадесет минути.

В този слънчев горещ юлски ден една разходка по тази тиха уличка може само да ни изненада с интересните хора, които някога са имали свои домове, разхождали са се по нейните тротоари. Какви ли тайни може да ни разкаже тя? Нека да се поразходим заедно, а може и да научим нещо повече, което не сме знаели.

Да започнем, както вече писах, от ул. "Шести септември". Тя започва от входа на известното 6-то училище. Между сградата на МВР и ул. "Цар Иван Шишман" се намира Домът на учителите. Сграда, известна може би най-вече на учителското съсловие. Там на най-горния етаж в доста тясно помещение, неподхождащо за официоз на армията от преподаватели, се намира редакцията на в. "Учителско дело". Пресичайки ул. "Цар Иван Шишман", ще застанем пред дома, в който някога е живяла голямата оперна певица Христина Морфова (1889-1936). За съжаление, днес по нищо не личи (ако не знаем), че някога тук е живяла тя. Няма паметна плоча. Но не само за нея можем да кажем, че нито близки, нито столична община проявяват някакъв интерес. За нас, българите, определено важи нечовешкото правило "Умрелият сякаш никога не е живял". Без значение какъв е бил той приживе. Пресичайки бул. "В. Левски" заставаме непосредствено до дома, в който живя поетесата, писателката и първата вицепрезидентка на нова демократична България Блага Димитрова (1922-2003). Тя остави стихосбирки и романи, които и днес се четат с интерес. Нека започнем с "Пътуване към себе си" (1965) и завършим с романа й "Лице" (1981), заради който бе критикувана и заплашвана, но въпреки всичко остана вярна на себе си. Тя бе твърде силна, за да отстоява собственето си мнение. За съжаление, и тук няма знак, че в този дом е живяла, че тук са се събирали радетелите за ново общество. Мечтателите за свободата на словото. Днес Блага Димитрова живее в съзнанието на почитателите си, а тези, които търсеха подкрепата й, се превърнаха в новобогаташи, от които, ако беше жива, навярно щеше да извръща глава. Сега те са в редиците на държавниците на България, но не се сещат, че трябва да се постави паметна плоча с името й. Толкова е дълга паметта им. Да го направят не за себе си, а за поколенията.

Малко по надолу по улицата някога е живяла известната пианиска Недялка Симеонова (1901-1959). "Детето чудо", както някога специалистите са я определяли.

Паметна плоча за проф. Недялка Симеонова

Паметна плоча за проф. Недялка Симеонова

Странно изглежда, че в този дом доскоро живя диригентката Росица Баталова (1930-2015). Наистина невероятно съвпадение. Едната голям цигулар, а другата - диригент. Ако се вглеждаме внимателно в сградите на улицата, несъмнено ще видим немалка паметна плоча. В този дом живя един от радетелите от първите години на демократичните промени, а именно Стефан Савов.

Паметна плоча за Стефан Савов

Паметна плоча за Стефан Савов

Вървейки по-нататък, унесени в мисли за миналото, несъмнено ще спрем пред жилищната сграда, на която е поставена голяма паметна плоча. Близките, живеещи тук, сами поставиха лика с името на своя родственик, оперния певец Васил Кирков (1870-1931). Така се титулува и жилищната сграда.

Паметна плоча за артиста Васил Кирков

Паметна плоча за артиста Васил Кирков

На стената на съседната сграда доскоро имаше паметна плоча с лика на писателя Димитър Талев – авторът на трилогията "Железният светилник" (1952), "Преспанските камбани" (1954), "Илинден" (1955) и "Гласовете ви чувам" (1966), обхващаща епохата на Възраждането, за което днес тъй малко говорим и пишем. Преди за излезем на бул. "Евлоги Георгиев", през една тясна врата можем да влезем в сградата, където някога живя поетесата Слава Щиплиева (1894-1991). Тя бе толкова незабелижима в скромността си, че хората живеещи наоколо, дори не подозираха, че тази малка, крехка жена е детска поетеса, живееща в свой измислен свят. Толкова чисти бяха мислите й. Живееше в една тясна стаичка, през малкото прозорче на което виждаше "късче небе и една пеперуда", така определяше жилището си. А от другата страна на улицата ще забележим статуя на жена. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че това е Център-ателие "Николай Шмиргела". Името на този скулптор е известно на по-възрастното поколение у нас и разбира се, на студентите от НХА. То си има и работно време: от вторник до неделя от 14 до 19 часа.

Женска фигура, изработена от скулптора Николай Шмиргела

Женска фигура, изработена от скулптора Николай Шмиргела

Ако искаме да разберем нещо повече за тази малка, тиха уличка с все повече цветя по балконите, не можем да не кажем, че често по нея минаваха с бавна походка акад. Петър Динеков и писателите Емилиян Станев и Камен Калчев. Единият живееше на ул. "Венелин", а другите двама почти на ъгъла на ул. "Л. Каравелов" и ул. "Ген. Паренсов".

Паметни плочи за Камен Калчев и Петър Динеков

Паметни плочи за Камен Калчев и Петър Динеков

Улица със своя история. Знаем ли къде живеем, знаем ли, че в същите сгради, по стълбите, по които и ние се движим днес, са минавали творци, политици, държавници. Оставили са ни атмосферата, в която са живели. Нека прочетем и научим повече за тях, по този начин ще обогатим себе си, а и можем да научим нещо повече за тях. Във всички случаи то ще ни бъде от полза. Трябва да знаем къде живеем...

 

 

© Мария Антонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.08.2016, № 8 (201)