Мария Антонова - Танцът на двете дървета

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ТАНЦЪТ НА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА

Мария Антонова

Когато се върнах от едно скорошно пътуване близките ми разпитваха какво съм видяла, какво ми е направило впечатление в чуждата страна. Аз обаче им разказах за танца на две дървета. И на вас ще разкажа това, което видях. Няма да ви отнемам много време. Бях далече, но чувах музиката на вятъра, а те, дърветата, танцуваха ли, танцуваха...

Не искам да ви е странно това, което ще ви разкажа, но по време на пътуването открих, че и дърветата могат да танцуват. И то само как! Не всеки човек може да танцува като тях. Техният танц зависи от силата на вятъра и от музиката, която той създава.

Когато колата спря на границата, дъждът все още валеше. Докато чакахме колоната да тръгне, погледът ми бе привлечен от две дървета: ясен и бреза. И двете бяха еднакво високи и стройни като младоженци. Те се огъваха от напористия вятър и от време на време имах чувството, че изпълняват някакъв мистичен танц. Толкова много бяха увлечени в играта си, че не забелязваха нищо около себе си. Дори и силата на вятъра, та даже и музиката, и хората, които минаваха покрай тях. Те просто танцуваха. Дърветата и тревите наоколо сякаш се бяха успокоили от дъжда и вятъра и мълчаливо наблюдаваха танца им.

Знаете, че има няколко разновидности на Ясена, но мисля, че този бе от най-добрия вид, със съразмерни клони, т.е. истински строен Ясен. А Брезата бе все още млада и разбира се, стъблото й бе бяло. Наблюдавайки я, си мислех, че някога, тук близо до границата, навярно са живели младеж и девойка, които са се обичали. Защото приликата в танца им беше много очевидна. Те танцуваха като хора, на които вятърът бе дал свобода всеки да изяви себе си. И го правеха. Брезата игриво отмяташе клони ту наляво, ту надясно, сякаш се опитваше да се изплъзне от ръцете на Ясена. Беше толкова пъргава, и игрива и така зладяващо размахваше клоните си, като че ли отмяташе коси, че аз забравих къде се намирам и единственото нещо, което ме интересуваше, бяха те двамата. А и моите спътници не забелязваха, че аз наблюдавам играта на двете млади дървета.

В моментите на удивително съзерцание разбирах, че и дърветата могат да танцуват, понякога плавно и нежно, а друг път - устремени напред в посока на вятъра, сякаш бяха на ледена пързалка. Наблюдавах един обезумял танц на любовта. Когато тя се насочваше в една посока, той също се отправяше натам и приплитаха клоните си във взаимна прегръдка. Обвиваха телата си, прегръщаха се, носени от силата на вятъра. Невероятен танц. За минути спираха, след което си поемаха дълбоко въздух, и отново се понасяха в танц.

Когато тръгвахме, аз се обърнах отново и дълго ги наблюдавах. Мъчно ми беше, защото никога вече нямаше да видя този удивителен танц. За себе си бях открила чувствителността на двете влюбени дървета, които ми показаха, че не само ние, хората, можем да се радваме от присъствието на любимите ни хора, но че и те не са само дървета, които ползваме за огрев, а истински топли и нежни същества, които се обичат.