Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЪДРИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Мария Антонова

web | Рада Казалийска. Първата...

За Рада Казалийска основният изход от робството е духовното просвещение на местното население. През целия си живот тя носи в сърцето си призива на Паисий от неговата "Славянобългарска история": "Чети, за да знаеш" (Хилендарски 1972: 41). В него вплита любовта си към България, за да я предаде както на своите съселяни, така и на децата си.

Основната мисъл, която я занимава в семейството, е възпитанието на децата. На лист хартия написва мъдри изречения, извлечени от живота и Библията, след което ги залепва на дъсчица с направено от вода и брашно лепило и ги поставя на видимо за очите място. По този начин тя им внушава християнските ценности, които трябва да носи всеки българин. Това за нея и като учителка, и като майка е било изключително важно. И затова е търсила различни методи на въздействие върху съзнанието им.

Ето тези мъдри изречения:

"- Човек се познава какъв е по хората, с които дружи, а ученикът по книгите, които чете.

- Жената и мъжът са онези две ноти, без които струните на човешката душа не дават правилни и пълни акорди.

- Всяка вечер даваш ли си отговор колко добрини си направил през деня.

- Истината никога не остарява. Един ден ще бъде призната.

- Познаваш ли достатъчно добре себе си?

- Добрият човек обича да го съветват, а надменният не обича чужд съвет.

- Мъжът е силата, а жената красотата.

- Добрите обноски са плод на благородна натура и гиздава премяна на светъл ум.

- Гледай на съседа си като на свой равен.

- Музиката е език на ангелите, а цветята са техни деца.

- Добрата книга е най-добрият приятел.

- От детинство дори до гроба търси науката.

- Богатството е като вода, колкото я пиеш, толкова повече жаднееш.

- Който не може да победи гнева си, той е победен от него.

- Ако хвърлиш един камък в една дълбока река, тя не се размътва, както и търпеливият човек, от една обидна дума не се възмущава. Обаче, който се обижда от малко, той не е дълбока река, а е локва калновидна, в която, ако хвърлиш един камък, веднага се размътва и почва да ругае наляво и надясно.

- Бъдете правдиви, защото в това е тайната на красноречието, а разсъждението води към истината.

- Най-голямо нещастие е, когато човек захване да се бои от истината.

- Най-голямото зло за човека е невежеството, срещу което трябва да се борим, защото в мрака се раждат всички робства.

- Трябва да приемем с най-голямо удоволствие истината, както приемаме радостта.

- Не зависи човек да бъде добър само от възпитание, но и от произхода му.

- Не вземай всичко за истина, което се говори.

- Който може да види и познае своите недостатъци, той стъпва на стъпалото на възхода и на съвършенството.

- На света няма два морала: единият за себе си, а другият за хората. Една мярка за мене, а друга за хората.

- Моралните принципи на Иисуса са изхвърлени от днешната младеж, обаче без тях няма да има морално общество.

- Не се надявайте нито на синове, нито на дъщери, а на самите себе си и на самаго Бога.

- Пази езика си от ругателства.

- Задавай си въпроса: огорчаваш ли баща и майка с лоши думи и дела.

- Вълчата максима гласи: "Всичко за мен". Мнозина искат целия свят да завладеят и пак са недоволни.

- Обидната дума е стрела, която се забива дълбоко в сърцето на човека.

- Позволено е 100 души на ден да разсмееш, а нито един човек да не наскърбиш.

- Науката е направила човеците чудотворци, но още не ги е направила справедливи, милостиви, състрадателни, миролюбиви, верни, смирени, братолюбиви и прочие...

- Мързелът е майка на всички пороци.

- Помни винаги, че според държанието ти хората ще си направят заключение, заслужаваш ли приятелски прием.

- Помни, че няма тайна неоткрита.

- Не си казвай тайните на приятеля си, защото и приятелят ти има приятели.

- Думата стрела не е, но в сърцето се забива.

- За да станеш господар на себе си, трябва да знаеш да търпиш.

- Както е потребно слънцето за цветята, така е потребен смехът за човека.

- Държава, която не строи училища и библиотеки, строи затвори.

- В живота се преуспява най-вече с характер.

- Умният син весели баща си, а безумният го наскърбява.

- Длъжникът и на Великден е натъжен.

- Честолюбието е луд кон, който скача дотогава, докато събори господаря си на земята.

- Който много харесва себе си, той много дотяга на другите.

- Човек трябва да знае да мълчи, даже и тогава, когато говори.

- Сприхавият е досаден човек - заледява обичта на родители, близки и приятели. Такъв човек е за окайване.

- Умният човек без възпитание е рогат бивол.

- Любовта е двигателна сила на живота.

- Не питай слепеца за пътя и невежия за съвет.

- Под черупката на труда се намира ядката на щастието.

- Най-учен е оня, който се е научил да живее разумно.

- Нищо не е тъй лесно, както да станеш лош.

- Хиляди пътища водят към заблуждения. Към истината само един.

- Великите дела се извършват не със сила, а с постоянство.

- Несдържаният език, долен характер.

- По-добре е да си подхлъзнеш крак, а не език.

- Търпеливият струва повече от храбрия.

- Защо гледаш сламките в чуждите очи, а не виждаш гредата в своите.

- Приятелят посещавай често, защото по пътищата, по които никой не минава, растат тръни и бодли.

- Всеки е ковач на своето щастие.

- Дребнавите са достойни за дребнавото.

- Не е свободен онзи, който не може да заповяда на себе си.

- Който употребява тютюн и алкохол, или е невежа, или няма воля.

- Човек е велик, когато възпитава себе си.

- Силен е онзи, който победи себе си.

- Бъдете това, което искате да бъдат и другите като вас.

- Есента на живота жъне онова, което си посяла през пролетта (в младини).

- Стремиш ли се постоянно да се издигаш?

- Отбелязваш ли успехите си?

- Упоритата добрина побеждава и най-лошото сърце.

- Човешко нещо е да се разсърдиш, но отвратително е да не можеш да се успокоиш и да простиш.

- Войната е неприятел на цивилизацията и отричане на разума.

- По-мъчно се намира мъдростта, отколкото скъпоценните камъни.

- Жената е тихо пристанище, а често и бурно море.

- Не е достатъчно да си учен и да си прочел 100 романа, а да не знаеш да кажеш фразата: "Обичам подобния на мен".

- Недисциплинираните хора са нещастни в света и всеки гледа с презрение на тях.

- Не чакайте другите да ви тласнат напред.

- Гневът е кратка лудост, защото, когато завладее човека, детронира здравата съвест и в момента той върши странни дела, а когато дойде в съзнание се страхува от извършеното.

- Ако искаш поведението ти да е добро, пази се от гняв.

- Любовта между хората и красотата - това е божественото, което ще спаси света.

- Уважението между хората е висша добродетел.

- Невежеството е верига, в която е оковано човечеството, след което влече и големи нещастия.

- Човешката душа е Божия свещ, е казал най-мъдрият между човеците, който е без любов в сърцето си, той е незапалена свещ.

- Красивата жена обича да я лъжат, а грозната не обича истината.

- Човек, който уважава себе си, той е годен и да го уважават.

- Когато работиш, предавай се всецяло на работата си.

- Мирно сърце Бога моли, а немирно сълзи рони.

- Добрата дума отива далече, а лошата още по-далече.

- Невежите хора не могат да бъдат скромни." (ДА-Смолян, ф. 463 К, оп. 1, а. е. 36, л. 72-76).

Мъдрите изречения, които Рада Казалийска използва за възпитанието на собствените си деца, са пример за човек, който иска да бъде полезен. Затова тя се е стремяла да ги научи не само на любов към самите себе си, но и да обичат ближния си и родината си. Убедена е, че: "На света няма два морала: единият за себе си, а другият за хората". Моралът е един и той се придобива чрез възпитание, но той трябва да е заложен и в родителите. Тя често използва и отделни мисли за приятелството, подчертавайки градивната му роля в отношенията между хората. Широкият й поглед на човек и творец излиза извън рамките на семейната и училищна среда. Особено актуална и днес е мисълта й за ролята на държавата в просвещението на народа. "Държава, която не строи училища и библиотеки, строи затвори" - казва тя.

По-късно синът й Христо ще запише в спомените си по повод едни други мъдри изречения следното: "Когато бях ученик в семинарията и имахме турска граматика или гръцка такава, преподавателите ни винаги ни даваха мъдри изречения от персийски, арабски и гръцки езици, които пишехме и учехме наизуст" (ДА-Пловдив, ф. 1223, оп. 1, а. е. 128, л. 33).

През м. януари 1906 г. след продължително боледуване умира Василка, съпругата на сина й Христо. Тогава Рада Казалийска поема грижата за внуците си и като майка, и като учителка, и като наставница. Понякога внукът й Пантелей дълго се заиграва на двора с приятели, забравяйки уроците си. Загрижена за възпитанието му, тя го прибира с думите: "Аз в черковното училище имах възрастни мъже с мустаци, които ме слушаха, а ти упорстваш!" (ДА-Пловдив, ф. 959 К, оп. 1, а. е. 36, л. 53-55), и го удряла леко с бастуна си.

Рада Казалийска изпитва духовната потребност да разяснява, да убеждава и да променя хората. Винаги търси повод за среща със съселяните си и ако научи, че някъде има седянка или меджия, или някакво друго подобно събиране, отива там, носейки със себе си черна кърпа с увита в нея пръст и преди да започне да говори за историята на своя народ, кара присъстващите най-напред да целунат пръстта и се закълнат, че ще останат верни на християнския Бог и при никакви обстоятелства няма да приемат чуждата вяра. За нея да останат верни на Бога, е равносилно да останат верни на България. И не пред икона да се поклонят, а пред майката земя. И започва разпалено да говори, като от време на време удря по масата: "Ние трябва да знаем, че сме били силно и голямо царство и сме владеели обширни земи, а съседните ни империи - византийската и римската, са треперели от нашата мощ" (ДА-Смолян, ф. 463 К, оп. 1, а. е. 26, л. 1). На една от поредните си срещи, завършвайки речта си, се обръща към мъжете с думите: "...трябва да хванете Балкана, защото оттам врагът по-лесно се бие" (Димитров 1921). За да не я познаят турците, на срещите си с хората от селото отива облечена като турски големец. На главата си слага турска чалма, със завързан бял пешкир, и винаги придружавана от двама мъже, облечени в турски дрехи. Понякога минава и границата при връх Рожен.

Рада Казалийска е от онези духовни чеда на голямата планина, които не само дават от себе си, не само учат другите, а самите сякаш са пратеници на един друг свят, чиято цел е да променят, да изграждат и да се радват на стореното от самите тях. Тя е личност, стояща много по-високо от ежедневното дребнотемие. Приема човешките недостатъци търпеливо и благосклонно. На изразената човешка нетактичност отговаря с думите: "Господ да те благослови!" (Казалиев, Казалиев 1995: 167-176).

Била средна на ръст, със сини очи, по улиците на Асеновград се движела бавно, като от време на време се спирала, сякаш да огледа минаващите хора наоколо. Човек много рядко можел да я види усмихната. Понякога до нея заставали непознати, които й целували ръка. За нея нямало невъзможни неща. Държала на точността, качество, придобито още от ученическите години. Строгостта и мъдростта й са били известни, но вкъщи проявявала към всеки майчина обич. Знаела над четиристотин песни, понякога минаващите покрай дома й я чували да пее. Години по-късно, наследявайки нейната любов към пеенето, синът й Христо се записва за редовен хорист в църквата "Св. Димитър" в Асеновград. Уважавала и ценяла разумните хора. Много често при нея идвали за съвет угрижени и притеснени нейни познати. В такива случаи тя казвала: "Аз съм с вас в живота и в смъртта, не бойте се!" (ДА-Пловдив, ф. 1223, оп. 1, а. е. 72, л. 107-113), сякаш държала съдбата на хората в свои ръце.

Такава е била Рада Казалийска, съумяла през годините да изгради у себе си качества, с чиято помощ да възпита поколения родолюбци в поробеното отечество.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Димитров 1921: Димитров, Христо. [...] // Зорница, 1921, бр. 36.

Казалиев, Казалиев 1995: Казалиев, Щильон, Казалиев, Георги. Светлини от пепелта. Градиво към историята на Райково. Райково, 1995.

Хилендарски 1972: Хилендарски, Паисий. Славянобългарска история. София, 1972.

 

Държавен архив - Смолян:

ф. 463 К, оп. 1, а. е. 26, л. 1.

ф. 463 К, оп. 1, а. е. 36, л. 72-76.

Държавен архив - Пловдив:

ф. 959 К, оп. 1 , а. е. 36, л. 53-55.

ф. 1223, оп. 1, а. е. 72, л. 107-113

ф. 1223, оп. 1, а. е. 128, л. 33.

 

 

© Мария Антонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.10.2008
Мария Антонова. Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Мария Антонова. Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса. Смолян: Зеа-Принт ЕООД, 2008.