Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЪГА ПО СЕНОКОС
web
Слънцето,
което
чупи костите в тревата.
И дъждът,
който плисва изведнъж,
но не възражда никого.
© Людмила Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2008, № 5 (102)
|