 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕКВИЕМ
На баща ми
Някой ден ще полегне,
ще скръсти ръцете,
край главата му восъчни сълзи ще капят.
Аз ще бъда заета,
ще съм много заета
да подреждам нещата:
да надиплям от черното,
да стъмня огледалото,
да омеся погачата и жито да омеся,
да изгоня викачките,
да дарувам носачите,
да мълча срещу попа,
да не виждам зяпачите...
И много по-късно,
във следващо време,
ще заплача над гроба,
додето се кръстя.
И тогава едва
ще ми стане студено.
© Людмила Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2008, № 7 (104)