Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Пътят,
който се извива,
но на твойто рамо не прилича,
внезапно след завоя
от колата
хвърля ме сред нивата
и устрема към теб от мен съблича,
за да остана -
гола
и единствена
и само майка на децата си.
© Людмила Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2008, № 7 (104)
|