ИНТЕГРИРАНЕ НА СИП "ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ" И СИП ФОЛКОЛОР НА ЕТНОСИТЕ В БЪЛГАРИЯ" - ИНОВАЦИОНЕН МОДЕЛ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦА БИЛИНГВИ

Кремена Танева-Николова, Димитринка Чолакова

web | web

От години въпросът за интегрирането на ромските деца както в училище, така и в обществото въобще, стои отворен. Факт е, че обществото е негативно настроено към етноса като цяло. По-тревожен обаче е фактът, че отношението на педагогическата общност към училища с висок процент ученици от ромски етнос са, меко казано, негативни. Преподавателите от такъв тип училища са смятани за по-ниска категория, а учениците едва ли не - за "втора ръка" и безпреспективни. Институциите изчерпват ангажимента си към ромските деца само и единствено с препоръки, а в повечето случаи просто "размахват" нормативни документи, регламентиращи броя на учениците в паралелките. Обикновено родителите се сочат като виновниците за ниската посещаемост в училище на децата от ромския етнос. Институциите, проявяващи безхаберие по отношение интегрирането на тези деца обаче, са също толкова отговорни, колкото и родителите.

Трябва да отбележим, че родителите на децата от ромски етнос не изпълняват (поне не пълноценно) възпитателната си функция и тази отговорност е прехвърлена изцяло на училището. Причините можем да търсим в много аспекти, но по-важното в случая е, че училището трябва да компенсира липсата на единия възпитателен конструкт във взаимодействието учител - ученик - родител. Често в лицето на родителите не намираме партньори, каквито би следвало да са. Дисбалансът в педагогическите взаимодействия предизвика аномалии, които доведоха до нарастване на негативните явления в обществото. Зачестилите случаи на агресия, насилие, употреба на алкохол, тютюнопушeне, сектантство и т.н. не могат да се игнорират с лека ръка - последствията ще бъдат катастрофални за обществото.

Основно училище "Васил Левски" - Бургас, кв. Горно Езерово, е от т.нар. клас "квартални" училища с типичната характеристика - висок процент ученици от етническите малцинства (предимно роми). Излишно е да навлизаме в спецификата на етноса, още повече, че дори специалисти не се наемат да определят към коя група се причисляват ромите, живеещи на територията на квартала. Всеизвестен факт е, че ромите не водят уседнал начин на живот и образованието не е приоритет в ценностната им система. Това съществено затруднява работата на педагогическата колегия. Родителите не съдействат на училището, децата са ангажирани с несвойствени за възрастта си домашни задължения и не са мотивирани за училищен труд. Големият въпрос е: как да мотивираме тези деца за училищен труд и по-важното - как да формираме траен интерес и отговорно отношение към учебно-възпитателния процес.

През последните години на национално ниво бяха апробирани много начини, които обаче не дадоха задоволителни резултати. В нашето училище използвахме и алтернативни методи за привличане и задържане на учениците - работа в клубове по интереси; работа в извънкласни и извънурочни дейности; участия в инициативи и мероприятия на местно, регионално и национално ниво; диференциран подход в учебно-възпитателните дейности; креативни решения по отношение обучението и възпитанието; почти всекидневни контакти с родителската общност. Въпреки че тези методи дадоха някакъв положителен резултат, изпитанията не спират.

В отговор на предизвикателствата, както и в търсене на ефективно и трайно решение на проблема за привличането и задържането на учениците в училище, през учебната 2006/2007 г. в ОУ "Васил Левски" стартира съвместен вътрешноучилищен проект между СИП "Фолклор на етносите в България" и СИП "Информационни технологии".

Преди да представим проекта, ще отделим внимание на двете дисциплини.

СИП "Фолклор на етносите в България" е нова дисицплина, чиято поява се обуславя от няколко фактора:

1. Големият процент непривлечени и/или отпаднали ромски деца от българската образователна система.

2. Дълбоките предразсъдъци по отношение на ромския етнос.

3. Слабо застъпените мултикултурни елементи в предметите от учебната програма.

Тези фактори са проблем не само за самата ромска общност, но и за обществото като цяло. Отпадането от училище води до ниска квалификация както в образователен, така и в чисто социален план, което от своя страна води и до задълбочаване на предразсъдъците спрямо ромите. В тази връзка и в съответствие с посочените проблеми са формулирани и целите на СИП "Фолклор на етносите в България":

• Привличане и задържане на ромските деца в училище.

• Формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца.

• Реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма.

• Активно ангажиране на ромските родители в дейности, свързани с училището.

При въвеждането на предмета в училище срещнахме доста трудности, породени най-вече от факта, че родителите, а и обществото не разбират какво точно представлява тази учебна дисциплина. Тук е мястото да отговорим на въпроса "Какво НЕ е СИП "Фолклор на етносите в България".

Това не е предмет, ориентиран само към ромските деца - една от основните му цели е преодоляване на предразсъдъците спрямо ромите. В учебните помагала и програмата са представени както ромски, така и български и турски фолклор, а също така и известни авторски произведения от български и световни класици. Учебният процес и учебните помагала са на български език, което разсейва съмнението, че това е предмет "Майчин ромски език". В тази връзка СИП "Фолклор на етносите в България" може да бъде преподаван от учители от различен етнически произход.

Резонно се налага въпросът "Какво Е СИП "Фолклор на етносите в България".

Идеята е предметът да се преподава в хетерогенни групи - това помага за преодоляване на предразсъдъците спрямо ромските деца. Чрез възможностите за изява, които дава СИП "Фолклор на етносите в България", ромските ученици не остават изолирани от училищния живот, те чувстват, че училището е и тяхно. А чрез възможностите за изява на регионално и национално равнище те придобиват самочувствие и вяра в собствените сили. Въпреки че ромският фолклор е поставен в центъра, той е представен във връзката му с другите етноси в България и в контекста на общонационалната българска култура, като формира както общонационални, така и общочовешки ценности.

Като контрапункт на СИП "Фолклор на етносите в България" се явява СИП "Информационни технологии". И тук се породиха много въпроси - необходим ли е изобщо и защо СИП "Информационни технологии".

Училището е иманентна част от обществото. То трябва да се развива успоредно с обществените процеси и маргинализирането му ще доведе до крах в българското образование - вече са налице първите признаци. Факт е т.нар. "втора вълна" в интернет, чието идване се обуславя от глобализирането на света. Последните световни изследвания недвусмислено показват преориентиране към глобалната мрежа като източник на информация. Загубите на позициите на българското училище в това отношение трябва да бъдат наваксани, и то незабавно. Българското училище трябва да фокусра вниманието си върху алтернативните източници за информация и да ги използва в пряката учебно-възпитателна дейност.

Кои са плюсовете на СИП "Информационни технологии"?

Въпреки съществуващото схващане, че компютрите не помагат, а даже и че вредят на комуникативната култура, нашето становище е, че тяхното използване в обучението под ръководството на учителя значително подобрява правописа, комуникативните умения, обогатява речника и подпомага правоговора.

От друга страна, чрез неизчерпаемите ресурси на глобалната мрежа, на компютърната система и софтуерните продукти учебният процес е по-интересен и приятен за учениците. Конкуренцията между фирмите производителки на софтуер е довела до наличието на богат избор от материали, които са много по-атрактивни от учебниците и учебните помагала.

Предметът информационни технологии се радва на огромен интерес от страна на учениците, което съдейства за привличането и задържането им в училище; прави училищния труд по-привлекателен, а учебно-възпитателната работа - по-интересна. Компютърът, като средство за обучение, е универсален - няма учебна дисциплина, при която да не е полезен, и това трябва да се използва максимално.

Въпреки посочените плюсове и при въвеждането на предмета Информационни технологии в училище се появиха множество проблеми. Като цяло въвеждането на информационните технологии в българското училище закъсня. Нямаше достатъчно подготвени кадри и станахме свидетели на парадокса, учениците да учат учителите. Учениците използват компютрите в домашни условия, натрупаната информация обаче е стихийна. Канализирането на тази информация, както и използването й за образователни цели, е задача на учителите. Това очерта и целите, които фиксирахме за СИП "Информационни технологии":

• Изграждане на първоначална представа за основните информационни дейности и тяхното предназначение.

• Овладяване на първоначални умения за работа с компютърна система.

• Повишаване на комуникативната култура и провокиране на интерес към информационните технологии.

• Използавне на компютърната система и на глобалната мрежа в обучението. Учениците не просто да придобиват чисто технически знания и умения, а да се обучават чрез възможностите, които предоставят компютърът и глобалната мрежа.

• Придобиване на навици за ползване на компютърната система и на ресурса на глобалната мрежа за подготовка и по другите учебни предмети.

• Формиране на траен интерес и позитивно отношение към ученето въобще.

В малките населени места, където отпадането на учениците представлява най-наболял проблем, а малко домакинства разполагат с домашен компютър, обучението по информационни технологии е най-необходимо.

Съчетаването на тези две на пръв поглед доста отдалечени по своята същност дисциплини неминуемо ще провокира въпроса - защо?

Както отбелязахме, ОУ "Васил Левски" е от типа "квартални" училища, където проблемът с привличането и задържането на учениците в образователната система е особено наболял. В търсене на алтернативи за ефективно разрешаване на този проблем направихме експеримент с две абсолютно нови дисциплини, които обединихме в един общ проект - най-доброто от традициите и съвременните технологии. По този начин учениците се възпитават в духа на традицията, но със средствата на съвремието. При осъществяването на проекта използвахме интерактивни техники и междупредметни връзки не само между двата СИП-а, но и с предмети от задължителната подготовка, като по този начин обединихме целия учебно-възпитателен процес.

Разбира се, дръзкото ни начинание не беше самоцелно. Наред с основната цел, която вече посочихме - привличане и задържане на учениците в училище, ние си поставихме и други цели, а именно: възпитаване в дух на толерантност и зачитане традициите на различните етноси; превенция срещу негативните явления в обществото, ксенофобските прояви и агресията. Като очаквани резултати фиксирахме: повишаване на интереса към ученето и училището въобще; намаляване броя на неоснователните отсъствия от училище; формиране на нагласи за работа в екип; формиране на трайни нагласи за толерантно отношение към представителите на различните етноси; осъзнаване нуждата от мултиетнически диалог и разбирателство.

В проекта бяха включени ученици от 2. и 4. клас на ОУ "Васил Левски" в кв. Горно Езерово на Бургас, които посещаваха и СИП "Фолклор на етносите в България", и СИП "Информационни технологии". Трябва да подчертаем, че тези ученици се самоопределят като роми или турци и майчиният им език не е българският.

Проектът се осъществи чрез конкретни дейности, в центъра на които са учениците, но водещата фигура е учителят, който канализира, подпомага и синхронизира дейността и с личния си пример дава модел на подражание - нещо, от което тези деца имат голяма потребност. Освен че осъществяват дейности според собствените си интереси, учениците са по-дълго време в педагогическо взаимодействие както с учителя, така и с другите ученици, което създава благоприятни условия за хуманизиране на взаимоотношенията учител - ученик. Дейностите стимулират креативността, творческите изяви и акумулират позитивна нагласа. Всяко дете има възможност да се включи в разнообразни дейности съобразно с възможностите си, нещо повече - то има възможност за индивидуална изява, за равен достъп до образованието (независимо от етническата си принадлежност) - то удовлетворява потребностите и развива способностите си, повишава самочувствието и вярата си в собствените сили.

Конкретните дейности се осъществяваха успоредно с учебните програми на двата СИП-а, а не за сметка на тях. Те допълваха учебната дейност, като разчупеният модел на проекта направи училищния труд приятен за децата.

Дейност 1: Запознаване и разучаване по роли на фолклорната ромска приказка "Цигулката на щъркела"

Дейността се осъществи в СИП "Фолклор на етносите в България". Учениците се запознаха със съдържанието на приказката, обсъдиха основните й моменти и поуката от нея и сами разпределиха помежду си ролите. По този начин формираха умения за работа в екип и нагласи за толерантно отношние. При тази дейност използвахме междупредметни връзки с дисциплината български език и литература.

Дейност 2: Изработване на компютърни илюстрации по приказката и писане речта на героите

Дейността се осъществи в СИП "Информационни технологии". Учениците оцветиха готови шаблони с герои от приказката, допълниха някои елементи по тях. Самостоятелно си разпределиха текста и написаха думите на героите. Разбира се, при всички дейности учителят консултираше и модерираше работата на учениците. Направихме междупредметни връзки с дисциплините изобразително изкуство и български език и литература.

Дейност 3: Драматизиране на приказката, изработване на декорите, костюмите и реквизита

Дейността се осъществи в СИП "Фолклор на етносите в България". След като определиха основните моменти в приказката, учениците сами решиха какви декори ще са необходими, дадоха предложения за реквизит и костюми. От подръчни материали с помощта на учителите те изработиха декорите, костюмите и реквизита. Освен удовлетворението от резултатите от собствения труд учениците получиха и знания и умения от областта на изобразителното и приложното изкуство. Тук се използваха междупредметни връзки с дисциплините изобразително изкуство и домашен бит и техника.

Дейност 4: Изработване на електронен комикс по приказката - изработване и сглобяване на слайдовете, озвучаване на комикса

Дейността се осъществи в СИП "Информационни технологии". Учениците сглобиха отделните слайдове на комикса. Подбраха подходяща музика и я зададоха като фон на комикса. При тази дейност използвахме междупредметни връзки с дисциплината музика от задължителната подготовка.

Дейност 5: Представяне на драматизацията по приказката

Дейността се осъществи в СИП "Фолклор на етносите в България". Драматизацията беше представена на училищно тържесто, както и на открит урок по СИП "Фолклор на етносите в България", посветен на 8 април - международния ден на ромите. Видеоматреиал с драматизацията на приказката "Цигулката на щъркела" е поместен на сайта на училището - <http://vasillevski-ou.org> (28.10.2007).

Дейност 6: Представяне на електронния комикс

Дейността се осъществи в СИП "Информационни технологии". Електронният комикс беше публикуван в уебсайта на училището и бе представен на открит урок по СИП "Информационни технологии" и на открит урок по СИП "Фолклор на етносите в България", посветен на 8 април - международния ден на ромите.

Постигнахме ли резултат от приложението на този проект? Да, въпреки трудностите и неразбирането в началото смело можем да твърдим, че резултатите са повече от добри.

У учениците, участващи в проекта, се наблюдава повишено отговорно отношение към ученето и училището въобще. Броят на неоснователните отсъствия драстично намаля, участниците в проекта успяха да привлекат родителите си като партньори на училището - нещо, което досега не се беше случвало. На открития урок "На кафе в часа по СИП "Фолклор на етносите в България" се отзоваха над 20 родители, което ние отчитаме като много голям пробив сред ромската родителска общност. Разчупеният модел на преподаване и взаимодействия в часовете по СИП "Фолклор на етносите в България" и СИП "Информационни технологии" се приема с голям интерес и успех сред учениците, включени в проекта. Станахме свидетели на много изненадваща реакция от страна на останалите извън проекта ученици. Оказа се, че те са амбицирани да бъдат включени в СИП-овете, че са повишили отговорното си отношение към прекия учебен процес и че са свели до минимум неоснователните си отсъствия от училище. Тъй като работата по проекта е предимно колективна, учениците придобиха умения за работа в екип и нагласи за толерантно отношение, за диалог и разбирателство, които прилагат в непосредствената си учебна дейност и във взаимоотношенията помежду си. Родителите проявиха интерес към училищния живот и започнаха да се интересуват от постиженията на децата си. В края на тази учебна година броят на децата, желаещи да се запишат в двата СИП-а, се увеличи чувствително.

За нас всичко това е доказателство, че проектът е успешен и че алтернативните подходи и нестандартните решения дават добри резултати и имат място в българското училище^*.

БЕЛЕЖКИ

* В статията са използвани материали, предоставени от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", Велико Търново. [обратно]

© Кремена Танева-Николова, Димитринка Чолакова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.