* * *

web

Оставих ръката си върху масата.
Забравих в нея лъжичката за кафе.
Забравих ръката си.
Масата се придвижва
няколко стъпки към вратата.
Ако отвориш прозореца отвън,
течението ще ме вбие в ключалката.
Ще стана ключ за коридора, стълбите,
входа, улицата, шосето, трамвая.
Слязох на предпоследната спирка
на желанието
да изгреба реката от моста
с лъжичката за кафе.
Водораслото се обви около врата ми
като вратовръзка,
като връвчица за ключ.
Мятам се в джоба на рибаря,
в кофата за червеи,
в устата на рибата.
Проблясвам като люспа,
изстисквам от себе си капките слънце,
изтръсквам безоблачието,
поливам безсънието.
Изрязвам с ножица половин луна.
Разгръщам нощта.

© Катя Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2007, № 12 (97)