Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАКОН ЗА НЕБЕТО

Ивайло Иванов

web

Следи мисълта ми, мъртвецо!
Константин Павлов

Закон за чистотата на българския език - няма да внасяш! Няма да внасяш ти такъв закон!... Преди време пак едни такива като тебе искаха да приемат Закон за българския език и аз тогава бързичко им посветих настоящия фейлетон, сега го вадя от нафталина и го тръшвам с все сила пред теб. Просто... не знам какво да кажа за хора като вас - все едно една ви е Майка раждала, от една Държавна машина сте произлезли всичките!... Мине се, не мине някоя и друга година, и току някое ченге пак пропищи, че българският език не бил достатъчно кастриран и чист. От двадесет години анализирам чужди и пиша свои книги и досега проблеми с българския език не съм имал, не вярвам да имам и в бъдеще. Проблеми с българския език днес имат онези, дето са имали проблеми и с Държавна сигурност навремето. В смисъл, на по-дълбоко лингвистично разбирателство и общоезикова синхронизация на интересите. На всички тях, като и на настоящия глупав проектозакон аз посвещавам някогашния си фейлетон - а баба ти Пена от Бусманци ще разбере дълбочината и сложността на българския език, едва когато вземе, че умре! Там си говорят само и изцяло чрез споделени размисли!...

...Пак петевци и хайтовци, пак пишурки с пушки, метнати на рамо, като бълхи разщъкали се из шубраците на родната литература, и ето, гръмват с по някой празен залп, гарнират го с нелепа псувня, а след това премятат пушка пак на рамо и тръгват към вечерния запой, като по пътя не забравят и да се провикнат: "Искаме закон за езика! Искаме. Закон за езика!" А бе, ловете си планински дивеч, мили хора, имате си викачи, имате афгански хрътки и балкански копои, никой не ви спира, но живия организъм на българския език го оставете, най-подир, на мира - не защото той е някакъв защитен дивеч - това не му и трябва, - а защото пред мерзостта, струяща от дулата ви, дори и той понякога е беззащитен.

И какво предвижда, според вас, този бъдещ браншови Закон, с какво би облекчил лова и риболова ви той? "Много просто!", отвръщате вие. "Това ще е наредба, според която, ако даден автор безпричинно убие някоя родна думичка или пък прекали с вноса на чуждиците във фауната на родната литература, билетът му ще бъде тутакси отнеман, а пък самият той - глобяван пресолено и скъпо!". Просто и ясно. Като полицай на пост! (На езиков пост.) На доста български ловци, писатели и риболовци ще им поолекне джобът, мисля си, дано поне се понапълнят вашите! Но бял кахър е тази лекота, в сравнение с това, което трябва да направите с такива майстори на словото като Стоян Михайловски, Атанас Далчев или Симеон Радев, да речем, защото те не само употребяват чужди думички и внасят чужда фауна посред флората на родната литература - те на чужд език директно и пишат.

Ако не вярвате, прочете политическите и философски трактати на Михайловски, писани директно на френски и непреведени и до ден-днешен, или пък книгата "La Macedoine et renaissance bulgare au ХIХe siecle" на Симеон Радев - също писана на този чужд (за вас) език. Всъщност чрез тази презряна чуждоезикова книга, той, в качеството си на български дипломат, не защитаваше ли именно българските интереси, след пагубния за страната Ньойски договор? И ако я беше написал на граовски диалект, примерно казано, европейските политици, за които е била предназначена, по ли лесно щяха да я разберат? Според вас, сигурно!...

Не ми твърдете само, че тази традиция по-късно "се прекъсвала". Хич не се и прекъсва даже, ами продължава с най-упорити и злоради темпове и през комунизма, и през комизма на новото време, с подобаваща ирония наречено от вас "борба за демокрация", а тя е борба за демократизация на стила и езика, преди всичко. Но да се върнем към класическите примери от Живково-Брежнево време, тъй като те са далеч по-присъщи на стила и езика ви. Само че и те, всичките вкупом, свидетелстват срещу вас, едните - чрез цинизма и убогостта на пошлата ви естетическа прагматика, а другите - посредством нравствения стоицизъм и високата художествена мяра, въплътена в тях. Да се заслушаме в словата им!...

Има някаква (хипотетична) вероятност да сте чували, че стихотворението "Църквата на Отон I в Мемлебен" от Атанас Далчев е написано първо на немски език и след това едва - преведено на български, пак от самия автор, съществува малшанса да знаете, че и статията на проф. Никола Георгиев за немскоезичните цитати у Пенчо Славейков също е писана първо на езика на самите цитати, а след това - преведена от него самия за "Цитиращият човек в художествената литература" на български. Ако сте станали пък чак дотолкоз либерални, че да признаете и един Владимир Левчев за голям поет, то пак ще се натъкнете на същата лингвистична парабола. Поне две от неговите късни стихосбирки (сиреч, цели две книги!), са писани най-напред на английски, а след това - отделни творби от тях се появиха и в печата у нас, преведени от автора на български. На чужд език е писана и книгата на Владимир Сабоурин "Sprache und Gewalt: Fluchtlinien der literarischen Moderne" и колко още примери, и колко, които хоризонтът на скромната ми образованост понастоящем не успява да обозре.

Но струва ми се, най-големи глоби ще трябва да отнесат представителите на една вековна институция, която вие непрестанно хулите, наричайки я само и единствено "стълб и крепител на българщината" или - "на националната духовност", глупостта е все тая. Не ще и дума, че става въпрос за Православната Църква. Как не ви е срам непрекъснато да кощунствате срещу духа на Християнството, сиреч срещу живата Личност на Светия Дух, наричайки го само и единствено "крепител на националния етос, митос и космос", има ли по-убого и безбожно определение от това? Не, той си е крепител на целия Космос, за ваше сведение, и на Ирационалния свят, ако щете да вярвате, и на всичките възможни Светове и Вселени, че и на техните потенции и основания даже, само не и на основанията на Глупостта ви!...

Ако сте имали наглостта поне веднъж да идете на църква, ушите ви направо биха въшлясали от купища чуждоезикови думи, формули и сакраментални фрази, калкирани директно от гръцки, латински или от твърде омразния за вас еврейски език. Е, тези думички изгонихте ли ги, сега, из българския език, взехте ли бухалката или кривачката, та да ги погнете напреко през поляните край родните ни църкви, белким забягнат по-далече в странство, примерно към Горна Румъния или Гръцка Тракия, отдето много от тях са и дошли, между другото? Евхаристия, ирмос и праксис, парастас и омилетика, и енколпия!... - на такъв език говори стълбът и крепителят на българщината в тези територии, дано поне за "парастаса" да сте го разбрали!...

Минава турското робство, свободата идва към българщината ни - и ето, още през втората половина на нашето (твърде убого) национално Възраждане господин Найден Геров (Петербург-Пловдив-София) решава да стъкми за народа ни един превъзходен "Речник на български език", чрез който по-грамотните българи да се срещнат, в психологически план, със себе си и да се разберат с подсъзнанието си на български език!... Какво е удивлението му обаче, когато господинът с нарастваща озадаченост забелязва, че болшинството от тия българи и родния си език са забравили, че даже най-елементарните славянски думички е необходимо да им бъдат обяснявани чрез съответните турски синоними и просторечиви аналогии. "Белег", пише многострадалният Найден Геров и бърза във насрещната колонка да се застрахова чрез турското "нишан", та да го разберат пределно ясно повече от грамотните българи (по онова време в чужбина). Тази и толкова още пълчища от турски думички изгонихте ли ги, сега, от българския език или още не сте? Ами какво чакате?... Как ще ги гоните, бе, тъпанари такива, нали езикът ни ще ви осъди в Страсбург (едно на ръка) и второ, как аз например бих могъл да изразя погнусата си, болката и омерзението си от това, което днес се вихри в родната литература, ако не прибегна до сочната, красноречива и чистосърдечна турска думичка "алъш-вериш"?... "Стилът, това е човекът!", казва стилният българин Гео Милев малко по-късно, някъде през 20-те години на ХХ век. За много български критици и писатели стилът "алъш-вериш" (авангардистко-постмодерен стил) изразява в достатъчно дълбока степен и "човекът".

Подобна задкулисна зависимост личи и при русизмите, масово навлезли у нас след по-интензивното олевяване на България от 30-те насам, същите инфернални кукловоди се подават и зад кадрите на англоезичните думички, за съжаление, аз не знам какво да правим с тази масова задкулисна зависимост - най-добре да изтръгнем из корен цялото Битие - и да го хвърлим отвъд хоризонта на всичкото видимо. Или, с две думи, ето го идиомът - "недейте се прави на по-глупави, отколкото сте"!... Оставете го на мира, най-накрая, този въшлясал от чужди думи български език, както и аз отдавна съм оставил гнусната ви политика на мира, иначе ще взема няколко павета от по-тежки думи и ще ви натроша прозорците, да знаете, вагабонти с вагабонти такива!... Мине се, не мине някоя и друга година, и току някое ченге пак пропищи, че езикът ни не бил достатъчно кастриран. И вика: "Дайте ни закон за езика!". На ти един закон за езика, набара ли го законът сега, друга наредба ви трябва на вас, друга благодат и правило, не за "За езика" - а "Закон за небето", и той, поетът, мисля, че ви го написа вече, ала за разлика от чистия му дух, с погнуса отлетял към Небесата, вие нито искате да приемете един такъв закон, ни да политнете към Небесата! Време ви е вече!...

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2011, № 8 (141)