ВЛАКЧЕТО
на ужасиите от прехода

web

По Валери Петров

Отвръх чардачето резбато
тъй синьо е небето днес,
че Батков, Батето и Тато,
в мен не пораждат интерес!...

Но щом човек добре се втренчи,
ще види, като в дивен сън,
как из гората лази Тренче(в),
от времето на Стивънсън!...

Той ту пуфти, ту гледаш - де го?!...
Ту пак черней сред есента!...
И всичко вижда се по него
с далекогледна яснота!...

Той пуфка и пълзи полечка
с двете вагончета насам,
подобно чайник по пътечка,
от печката побягнал сам!...

- Ще сгазя някого, ей, Богу! -
гневи си той. - Сторете път!...
И ситни, без да бързат много,
траверсни клечки се редят!

А щом достигне до баира,
горкият, спира и пуфти!
И даже тук-таме замира
пред божиите красоти!

Пуфти, напъва се на место
и свири: "Ииида ей сега!"...
И тръгва пак! И пуща често
компрометираща дъга!...

И бащински се смее "Бука",
с благословия във гласа.
И викат му: "Добра СПолука!"
социалисти във леса.

И пъстро пиле в цветни дрехи
му чурулика сладкопой.
И нашто минало - орехи
му слага, да ги чупи той!...

А той все тъй нослето вири,
с лула в устата засиял,
и свиири, и баири дири!...
- И бълва кълбест облак бял!...

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2011, № 5 (138)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010.