Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИЙ
web
Днес толкова до късно във леглото
лежах с глава, от мисли натежала,
и лепнеха клепачите ми клейни,
така че с труд повдигах ги едвам,
че казах си: - Дали пък във момента,
макар и с уговорки, не приличам
на онзи персонаж митологичен,
описан толкоз искрено от Гогол,
че и до днеска смеем му се ний,
и влязъл в библиотеката на Бога
със свойто староруско име Вий? -
Е, имаше различия, безспорно,
и тук държа добре да ги изтъкна:
За разлика от Вий не съм поставен
на църква украинска във средата,
не ме огражда куп семинаристи
и в тяхната компания едва ли някой
от моя поглед ще се вкамени.
Но не това бе главното, разбира се!
А разликата главна бе в това, че
на Вий повдигали клепачите с лопати
и селски вили, докато при мен
единствено гредата във окото ми
клепача ми подпира незатворен.
© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2009, № 11 (120)
|