Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖЕСТОК ВЪПРОС

Ивайло Иванов

web

Трябва ли да се преподава вероучение в българското училище, или не? И то, задължително, започвайки от детската градина още? Жесток въпрос!... Ей сега ще кажа какво мисля и по него, но преди това, един също така немаловажен проблем, от години болящ в сърцето ми. Можа ли Българската Църква да се свести през всичките тези години, можа ли тя да се огледа малко, по-отстрани, и да се види - и да прецени на какъв език говори за Бога на хората? Защото тя говори на хората или на един абсолютно плосък, убог и житейски бездарен език, или в режим на речта, който още преди години Георги Каприев, в статията си "Православие и Празноглавие" (!), определи като "благоблеен". Какво имам предвид? Ето какво!...

"Да благодарим на Бога, че по своята благодатна милост ни удостои да изминем благополучно още една година от отредения във вечността земен път. Нека прославим Господа за щедрите му благодеяния към нас. Да възхвалим нашия небесен Отец за всичко, което ни е дал за наше благо и душевно спасение. "Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй нито едно от Неговите благодеяния!". Господ да ви даде крепко здраве и духовни сили, да се радвате на плодове от полезните ви старания, да имате благополучие и с благодатни дарове на божията сила да преуспявате във всяко добро дело и божия благодатна правда!"...

Няма да можем да се разберем с вас, туй по всичко личи! Най-вече, поради вашата опакост!... Значи, ти му казваш на какъв език не може да се говори на младежта, и то като дявол, козел и пръч се втурва точно в противоположната посока и ти прави наопаки! Сиреч, проявява някакъв инат, съпротивлява се!... Върху техните благоговейни трели за смирение насадете децата си! Ще кажете, всичката Мара втасала в нашата църква, ами на всичкото отгоре, и цялата небесна благодат се е изляла, сигурно, в сърцата им и скимти, и плаче, и не ще да помръдне оттам, та освен едното "лукаваго благо" друг идиом не знаят. Няма и да научат! То при тях това става с векове и години!...

Още един духовен опит, и минавам по същество!...

Влезте в Светия Синод и зорлем ли, чрез свободно избираема ли подготовка, изведете оттам който и да е владика - вън, сред хората и го поканете, да речем, на кафе в кое да е кафене. И като седнете край масичката, го заговорете и питайте каквото искате. За каквото щете си поговорете с този владика, за цветята, въплъщението и небето, за жените, птиците и пеперудите, и ако този божи синковец не ти надрънка една камара глупости, ако той не се прояви като последния плебей и селянин на мисълта, аз Ивайло да не се казвам, дипломата си по "културология" ще върна. По "практическа културология", на терен, имал съм възможността да наблюдавам реда на подобни явления, докато пушехме с монасите край Троянския манастир, и държа най-трезво, съкровено и сакраментално отговорно да кажа, че нивото на интелигентност, компетентност и обща култура у българския духовник е на много, на чудовищно по-ниско равнище от нивото на средностатистическия българин. На "средния българин", обичащ чалгата и предизвикващ омерзение при най-лек допир до душата му!... Върху техния интелектуален опит и багаж насадете децата си!...

Сега, на темата! Трябва ли да се изучава вероучение в българското училище, или не?... Е, ти как мислиш, в светлината на горните размишления, трябва ли, или не трябва? Но както и да е, да не затръшваме отрано дверите, да не угасяме свещта, горяща пред иконостаса, ами обратно, още по-широко да разтворим техните свещени двери и да дадем още по-ярка светлина и въздух по този въпрос. И - не на последно, да дадем думата на едни от най-талантливите поети на България, и той специалист по етера - Иван Методиев, който, по съвсем друг повод, като го питат какво мисли по еди-кой си въпрос и дали това, въпросното, поставено за обсъждане нещо, стои така или по друг начин стои, ето какво им отговаря поетът!...

"Ами, като се замисля, излиза, че е точно така, като спра да мисля обаче, излиза, че е тъкмо обратното, или май нищо вече не излиза, та, в крайна сметка, и аз не зная какво да ви отговоря по въпроса!"...

По абсолютно същия начин стои и "въпросът" за въвеждането на вероучение в българското училище.

Ако речеш да го подхванеш от "вероучителната" му страна, сиреч, от позицията на вярващия човек, тогава излиза, че съвсем не е лоша тази работа, да дадеш на хората светлина, простор и въздух, да ги поощриш да преживеят "тук и сега" почтено живота си и, не на последно място, да им дадеш някакъв шанс за вечен живот и метафизично безсмъртие. Както виждаме, съвсем не е малък залогът при една такава перспектива и, доколкото те вярват, имат и правото да настояват на това.

Обаче, от друга страна, мрак, консерватизъм, черносотничество и мракобесие! Таласъмия и бабини деветини, отпреди просвещенския период на Европа, и ти няма как да убедиш невярващия човек в обратното. Пълна апория! Проклет въпрос! Остава да проверим дали не е проклет и от Бога!...

Та, може да е мъничко неловко, леко и половинчато казано, но аз поне такъв проблем виждам в горния случай - че тук се сблъскват две много дълбоки, тежки и продължителни традиции за европейската култура - Християнската и Просвещенската и, да, секирата на истината вече действително е при корена на дървото или по-скоро, при основанията на сърцето и правдата, и рано или късно ще удари върху най-тежкия екзистенциален въпрос за всяка човешка душа: "Вярва ли тя, или не?". Няма как да има консенсус в обществото по този въпрос. И оттам, няма как "единодушно" да се реши проблемът с вероучението в българското училище към момента. Пък и за всякога. Мен едно ме тревожи в дадения случай. Че, понеже е в нашенски условия и понеже, от едната страна, имаме едно общество на абсолютния алъш-вериш и патриархално-приятелски отношения, най-вероятно и този наш проблем, с голяма давност, ще се реши не по логиката на историческото и културно развитие на секуларна Европа, ами по тънката, ситуативна и сгъчкана логика на нашенските сметки и вземане-даване. Който подкрепи тази или онази политическа сила, имаща интереса да подкрепи този или оногова, той, в крайна сметка, ще бъде и... подкрепен от нея! Безукорно действие!... Добре поне, че не поражда трупове и журналисти, плиснати в лицето с киселина, каквито трупове поражда тази "култура на ползата" в други някои сфери на живота! А при нас, какво? За двадесет години - един труп на свещеник, убит с колове от други свещеници и няколко омерзителни транзакции на смисъл и проблемно доверие между държава и църква. Както му казват черносотниците, шапка на тояга! Килимявка на кръст! Ръсни го за здраве!.Отмини по-далече от тия!...

 

П. С. Нема да викаш "Алилуя", като някаква откачалка, нема да викаш, ами ще дойдеш тука, пред медиите, да обясниш защо убихте оня поп! И то, край Добринище, родното село на Екатерина Григорова, да ме е страх и от нея сега!... Защо убихте попа, бе, защо го убихте, какво ви правеше човечецът и каква му беше вината на тоя субект? "Тя беше тази, че се родил човек!" А-а-а, признахте си сега?... И че подлежи на спасение от такива като вас! (На тяхното милосърдно сърце оставете децата си!...)

Там, при гроба на този свещеник ще идете, и там ще си проведете първия урок по вероучение!... И ако има кой да ви повярва, тогава вече можете да влезнете и в класната му стая, и в дома му, и да го учите на дървен господ и бухалчесто вероучение!... Вагабонти с вагабонти такива!... Не чели Фройд, не знаят и Лакан! Само фирми ви дай да присмъхтяте!... И от погребения пари да печелите!... И босилек по Петровден да продавате - да ви бучи по къщи, че малко ви бучи интелигентността в главите!... Бездарници на живота, от Живота и Бога забравени!...

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2011, № 8 (141)