ВЕЧНАТА СВЕТЛИНА

web

Момиче влезе в притвора на храма,
като една сърна с походка няма,

във сумарка безплътна - като нимфа,
отекнала в пулсиращата лимфа, -

момиче влезе в притвора - и зазвъня
в нозете му разбита струна светлина.

И малки иронични петънца
в миг озариха всичките лица

на древните светци. С полуизтрити
трапчинки върху скулите, светците

си смигаха и шепнеха безкрай,
забравили за приказния Рай.

Недоизпял самотния рефрен,
и псалтът мигом беше заслепен

и "Господи, помилуй!", не успя
той да изпее. Хлопна се врата

и откънтяха токчета. Но дълго,
сред адски чад и списъци със дългове,

сред бесове, държещи жежки клещи,
и палми сред Едемите горещи,

две зайчета забравени, до мрак,
се гонеха по стария варак.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2013, № 9 (166)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Литературен форум, Нов Златорог, 2013.