Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В ОЧАКВАНЕ НА БЕЛОМОРСКОТО ТЕЧЕНИЕ

web

"Сега какво ще правиме без варвари?
За нас те все пак бяха разрешение."

К. Кавафис
"В очакване на варварите"

Веднъж на четири години - казват - идвало
в селцето
беломорското течение.
Под високосен полунощен ъгъл
измествали се сферите спрямо земята,
луната - спрямо плисъците на прибоя,
и то намирало каньони, цепнатини
и просеки изсечени, за да застине
насред площада
в две-три песъчинки.

И ето,
след четири години пак съм тук:
насред площада,
в полунощ.
Под мене

нестройни, като гънките на расо,
се стелят нощни склонове. И Арбанаси
с две-три догарящи прозорчета замира -
самотни песъчинки сред всемира.

Наплюнчвам пръста си
и нокътчето блесва
като око на тенекиено петле.

Ти, мой отчаян ветропоказател,
свирни, щом дойде то - изкукуригай,
преди да съм те изпреварил аз.
В такава безответност моят глас
като лоза прекършена сълзи.
Кажете ми, столетници-лози,
които с клонки като с капиляри
поите манастирските хамбари
и църквици, превърнати в музеи,
къде е днес покоят ми - къде е?

Изострил се е мозъкът ми - и боли
като ръба на голите скали,
които цепят капката вода...
Ах, сякаш някой сложил е юзда
в устата ми! Кажи, света вселено,
с юздата как се учи на смиреност
и еднозначност, щом е тя готова
двусмислено да среже всяко слово?

Защо са в мен зачатията мъртви?
И докога - кажи ми, аз те питам! -
като вълчица алчна ще замръквам
със виеща утроба под звездите?
Защо за туй, което ни тежи,
ти думи не ни даваш под небето
и как Ти, Боже, си блажен и жив,
щом гледаш тези варвари в сърцето ми?

Дъх на фиорди, гларуси и тление,
ти, бриз и южна ученост - елате!
за мене все пак бяхте разрешение -
към вас простирам гаснещи обятия.
Макар и сол, макар и пяна само,
да заблестят на голото ми рамо
две песъчинки смисъл посред мрака -
за мен те все пак бяха разрешение...

Но спи дълбоко селската Итака.
И глух е хоризонтът ми - и чакам
да ме отвее
беломорското течение.

 

 

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.