СБЪДВА СЕ ВСИЧКО
(Роман в апострофи)

web

По Борис Пастернак

Напреко няма как да мина,
непроходима кал е там.
- Как? Размразяването мина,
а ти в калта кибичиш сам!...

Изписква сред брезите сойка,
троши се бялата кора!...
- Както Вапцаров случи с Бойка,
тъй ти - със руските "недра"!

И в нея виждам си живота
да се осъществява цял:
- От Колима - до Таганрота,
от Талин - в Беломорканал!

Напредвам. Никой ме не гони!...
На плочи чупи се снегът.
- А ескадронът на Будьони?
Ами Гулаг? И Смерш? И смърт?...

И знам, подобно тези клони,
цял свят ще ми разкрие път.
- Разбрах! От Нобел милиони
във плик ще ти ги донесат!...

Виж! Дето песъчливо кална,
земята под снега личи,
като във кръчмица квартална,
едно петно от кръв личи.

Гората вслушва се в "рефрена",
дошъл от неговия кът,
и два-три века ужасена,
очаква да замре звукът.

Тогаз дочувам в тишината
как там далеч, зад онзи рът!...
- Надува ангелът тръбата
и Бог изправя ви на Съд!...

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2011, № 5 (138)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010.