САМОУБИЙСТВОТО НА МАЯ

web

Днеска в класната ни стая
стана шумна веселба.
Зарад нея нашта Мая
пък се хвърли от ръба.

Беше тя прекрасна класна,
с кожа като сладолед.
Мир над нея, то е ясно!...
Но да караме подред!...

Имах си едно момиче
в нашия девети клас.
Доста аз си я обичах,
с оглед кръшния й таз!...

Облече ли свойта рокля,
цветна, като тоз живот,
не ти трябваха бинокли,
да възкликнеш: "Тя е гот!"…

А в салона по физическо
щом намъкнеше се тя,
с електрическо езичество
затрептяваше кръвта.

Влюбени във нея, всички
шепнеха, като в захлас:
"Искам винаги по цвички,
Марче, да те гледам аз!..."

Беше готина, така си е!...
Със добре оформен ханш.
Днес в едното междучасие
Павел, жаден за реванш,

със учебника по химия
срещу мене връхлетя.
Рече: "Хайде, де! Вземи ми я!...
Ядец! Моя си е тя!"…

Хич не му и мислих твърде,
а посегнах аз – готов,
дето със корици твърди
чакаше учебник нов.

Аз го фраснах! Той ме фрасна!...
Брей, че шумна веселба!...
Не разбрах как нашта класна
влезе, с нерви на ръба,

след което тези нерви,
като от ръба на блок,
скочиха със викот: "Стервиии!",
падайки във мрак дълбок!...

Беше класната прекрасна!...
(Мир над тленния й прах!)
Вече практиката ясна
на учебника разбрах:

Правят със корици твърди
тез учебници, без страх,
щом се не търпиме твърде,
да се биеме със тях!...

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2018, № 11 (228)