ПОВТОРНО ВЛИЗАНЕ В ГРАДИНАТА НА РАЯ

web

"Ако напиша някога нечестен стих..."

Ст. Цанев

Отново съм в Градината, където
вървелите пред мене са преминали.
Но как зловещо в този нощен час
реалността мълчи обезмълвена.

По клоните, наместо плодове,
обесени човеци се люлеят!...

И под лъчите лунни - вместо листи -
очите им блестят като монети!

Като ледунки сребърни, телата им,
от вятъра среднощен полюляни,

звънят и зъзнат,
зъзнат и звънят!...

Кой ги повеси? Как, нима земята
отказа им прегръдките си сетни?

Или небето пред душите техни
вратите си незиблени затръшна?...

Кои са те?
Как стана туй? Кажете ми!...

Как стана? Мисля, вече уточних!...
Но да оставим тежкия класик
от мотото да дозавърши мисълта си:

Ако напиша някога нечестен стих,
ще го увия
като примка около врата си!...

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2011, № 5 (138)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010.