ПОСЛЕПИС КЪМ КУМРАНСКИ РЪКОПИС

web

Тез кумрански ръкописи
не мируват и в музеите.
Гледай ги и припомни си
общината на есеите.

Нито брак, ни църква имат,
нито раждат дъщери,
в пещери по цяла зима,
лете пак - във пещери!

И да кажеш, че огромна
благодат измолват те,
а то: колкото във стомна -
капка! Колкото дете,

наиграло се и - толкоз!
С празен легнало стомах...
И присвива се от болка
в теб стомахът и от смях.

И понеже свои рожби
нямали, пък отвън
спрели хора да прихождат,
изтънял подобно сън

на историята в мрака
социумът независим.
И останали са сякаш
ръкописите - спомни си!

- Но за тях дори и дума
няма в твоя ръкопис!...
- А какво да ти продумам?
Че били те препис чист

на Старозаветни книги,
но попаднали извън
Синагогата, иди ги
разтълкувай... Като в сън

се оплели в тях есеите,
а плетат се и до днес
древни страсти из музеите,
щото не е просто текст

истината, а е в тялото
свято на Съборността.
Ха, излез му ти от цялото
и търси я светостта!

Ще я търсиш! Но във тъмните
пещери на твоя нрав
ще отеква само стръмното
ехо: - Кой е всъщност прав?

И на този свят в стомната
дълго ще надничаш ти,
но в акустика бездомна
смях ехиден ще кънти,

И ще изтъняват в бъдното
страсти - не дотам добри.
И ще плачат във отвъдното
неродени дъщери.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.04.2009, № 4 (113)