ОТЛОЖЕНОТО ПОЗВЪНЯВАНЕ

web

Бе Коледа. Разтворихме кутията
със празнични сладкиши - и във миг
усетих как на Празника магията
стопи се под смутения език.

- Защо пък - тука някой ще извика -
побърза да намесиш пак езика?
- Ами защото със езика, същият,
със който не веднъж и дваж преглъщах
на щастието сетната троха,
усетих във сладкиша си...
                                              муха!

Като във малко сладко саркофагче
лежеше тя в желето препарирана
и панделка, като трицветно флагче,
обгръщаше сладкиша - с инкрустирано

нетленно черно тяло - ето, на -
жив паметник на наште времена!

- Да - казах аз, - наместо да жужи
така лежи си, че не подлежи
на тлен и органическо разграждане.

Удари вече час да бъдем граждани!
(Понеже тъкмо звънна Рождество.)

Събрал до края свойто мъжество,
с душата си, от дъно възмутена,
ще звънна в Брюксел право на Меглена.
Така ще й прошепна: - Здрасти, Мег!
Нали във Брюксел ти си наш човек,
виж, провери въпросната история
с мухата в моя празничен сладкиш.
Нали сме вече твоя протектория -
дано в часа Дванайсти ги спешиш

поне за малко тия фараони,
които вчера нашите пари
обраха чрез приьоми незаконни,
а днеска произвеждат с тях дори
сладкиши с насекоми - малки техни
подобия, тъй сякаш казват те:
- Видяхте ли, че за мухи ви взехме?
Нещастници, хербарият расте! -

Ала не звъннах. Явно в мене чувството
на гражданин се беше постопило,
от туй, че овладял добре изкуството
на празните маневри и на лустрото,
въртеше цар държавното кормило.

И тъй като на празника разкоша
поне във къщи исках да честитя,
ми хрумна епиграмката нелоша,
привеждам я:

ЧЕСТИТИ ТРАВЕСТИТИ

Отдавна вече знаем,
че всеки цар е гол.
За този ще гадаем,
и от какъв е пол.

И от тавана се разсипа прах,
щом близките ми прихнаха от смях,
но "Тихо!", рече царят - беше тих -
и в други епиграми се вглъбих.

Не чул отнийде отзив, нито ласка,
встрани си пишех - и ми беше мило
за тез, които толкоз много кряскат,
че плиска се гласът им като смазка
на шайбите в държавното кормило.

И тъй като с виражи доста глупави
въртеше го въпросният серсем,
то доста епиграми се натрупаха
и ний решихме да ги издадем.

Компюръра извадих. И когато
набирах аз словесния пастиш,
отдаден на деянието свято,
неволно бръснах някакъв клавиш,

и трепна дваж и триж екранът син,
премига смешно после пак - и ето,
изчезна мойта книжка яко дим.
Изтри се! Отлетя в небитието!

И някакви реклами на екрана
с усмихнати момичета пред мен
затрепкаха - и дваж по-зле ми стана,
и рекох си, отново възмутен:

- Ще звънна на Меглена тоя път!
Ще му се стори тесничък светът,
пък бил и от Алантик до Урал,
на хайманата, дето е продал
такъв фалшив компютър на жена ми,
(понеже тя го купи). Със реклами,
показващи девойката красива
как смее се, додето всъщност тя
не само, че таланта ти изтрива,
но също изличава паметта
от твойта кръв - ако въобще е там.

Но Меги е във Брюксел, туй го знам.
- Ще звънна - пак си казах - аз на Мег,
те чужди са, но тя е наш човек.

Но тъй като, макар и да съм учил
стилистика, от просби не разбирам,
реших със случки като моя случай
практически да се домотивирам.

(И пак не звъннах. Но пък затова
на ум й казах следните слова:)

- Добре ли ще ти бъде, скъпа Мег,
ако във сайта влезе ти човек
и от графата, с надпис "кариера",
изтрие ти мъжа? Ще затрепериш
във справедлив и европейски гняв,
макар по същество да бъде прав
въпросният препатил потребител,
понеже е на собствен гръб изпитал
мизериите тъмни на бащата
на твоя мъж - велик партиен лъв -
зарад което и от двата цвята
до днес те критикуват с лъвска стръв
и силят се - уви - да изнамерят
пукнатини във твойта "кариера".

Или да вземем, Меги, пример друг,
по-принципен от казуса "съпруг".

Да кажем, получаваш днеска сводка
относно контрабандата на водка
във Източен Китай или Тимур.
И някакъв компютърджия щур
във "база данни" кликне в миг - и ето,
отлита начаса в небетието
на сводката добрата разработка,
и тимуряни пак си пият водка.

(Тук чувам: "А китайските ти селяни?"
Не пият! Те отдавна са разстреляни.)

Или... вземи поета Борис Христов!:
Преписва си в компютъра на чисто
последната редакция на "Веда
Словена" и понеже втренчен гледа
в екрана, представи си, Меги, виж,
че бръсне той въпросния клавиш
и Ведата отишла при съседа.

А че е Веда той въобще не гледа
и я телепортира на минута
в Пенджап или във Източна Калкута,
където й е всъщност и басейна.
Тук всеки би се радвал на таз нейна
миграция, и то с обратен знак,
понеже Ведата се връща пак
при своите индийски древни корени.
Поетът само със очи отворени
ще си умре или, докрай облещен,
ще свърши старините си във Лещен
и ще събира камъни незнайни,
с презумция, че те поне са трайни.

От тез две случки, със мъжа ти три,
ти извод направи - разпореди
за в бъдеще поне клавиша тъп
да го изтръгват като болен зъб.
Или в сервиза пък оназ девойка,
усмихната като в рекламен клип,
с лаптопа да продава и упойка,
понеже знам - по своя си език, -
че нейната пленителна усмивка
безспорно е парлива и е пивка,
но днес, когато в порното е хляба,
тя за упойка малко ми е слаба.

Ако ти хрумне пък и нещо трето,
което е разковниче, което
пò хваща ред от моите "упойки",
ще го приема вместо неустойка,
с което и завършвам, скъпа Мег!

Не бива без надеждата човек
да диша, а пък също и без вяра,
че дружно ще прочистиме пазара.
Не бива да работи без любов,
и то към потребителя, готов
ведно със европейските трохи
да лапа вече всякакви мухи,
ала да слуша "Радостната ода",
понеже тя е химна на народа,

ведно - уви - със чалгата немалка,
запята днес от всяка откачалка.

Надежда, обич, вяра, вий сте трите
опорни стълба и добре крепите
над моята глава, за да съм варден,
днес шапката от сгънатия "Гардиън".
Понеже осветени сте и трите,
дано пазара пак така крепите.

Но главното оставаш ти, надежда!
По-тънка и от кукувича прежда,
по-тръпна от мастика с анасон,
по-тайна от сърцето на масон,
по-сбъркана от мисли на поет,
безплатна като секс във интернет,
красива като малката муха,
която бе причина за смеха,
но и която повод бе, горката,
таквиз мухи да ми жужат в главата,
каквито ти съзря във таз поема
и да не мога, дявол да го вземе,
понеже цял желиран съм от смях,
до гроба си
да се освободя от тях.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2009, № 1 (110)